“Нула К” – Дон ДеЛило

202846_b

Основна характеристика на постмодерната литература е създаването на онтологии, светове. В този си стремеж, постмодернистите иронизират действителността, в която се будим сутрин, слушаме сутрешните новини, пренасящи ни насред нова световна икономическа криза или развиващи се военни действия в Близкия Изток; отиваме на работа, където действаме по чужди проекти или се потапяме в нечий друг свят, а в края на деня се прибираме вкъщи, за да си пуснем филм, да почетем книга или да се отдадем на вечерното си бягство от действителността посредством друга медия. Затова понятието деконструкция се е превърнало в синоним на постмодернизма – той осмива реалността, но не предлага решение за проблемите й.

Други характеристики на „течението“, въпреки невъзможността то да бъде линейно документирано, са излизането от рамките на сюжета, рушенето на четвъртата стена и съответното влизане в диалог с читателя, метафикцията и обсесията на постмодернистите с езика. Read more →

90-годишната мъдрост на “Мечо Пух”

maxresdefault

Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш“, казва Кристофър Робин на Мечо Пух.

Въпреки че виртуалното пространство, въоръжено с плетора от мемета, гифчета, сантиментални картички и други названия от гръцката кухня, е дезинтегрирало топлотата и утехата, които думите на „момчето-с-две-имена“ носят, не можем да отречем, че 90 години след своята първа публикация, Мечо Пух все още е любим герой на малки и големи.

Никога преди това не е имало писател на детски книги, който да обединява разнообразни литературни традиции в детска книжка, при това с ефирната лекота на Алън А. Милн. И може би единственият, който е постигнал сходен успех след него е Екзюпери с „Малкият принц“.

Въпрос единствено на принцип и опънати вратни жили е фактът, че няма да се впусна в словоблудствени описания на безбройните качества, които двете книжки съхраняват. Може би е вярно, че „Мечо Пух“ и „Малкият принц“ са историите, от чийто прочит се нуждае всеки, за да се докосне до окриляващо въздействие на литературата. А може би не. Оставам на вас да ги (пре)прочетете и решите за себе си.

Днес „Мечо Пух“ чества своя 90-и рожден ден, затова ще се фокусираме върху любими откъси, „хвъркати“ фрази и медитативни изречения, откраднати тайно от неговите приказни истории. А ако прекалено настоявате да прочетете повече за причините зад трайната любов към „мечето без мозък“, ще откриете друг мой текст при „Алиса в чизми“.

И така, внимавайте в картинката… Read more →

“Периодичната система” – Примо Леви

book4678

Всички елементи в периодичната система носят имената на своите откриватели, на места или на митологични образи. За онези, които са ги кръщавали, тези имена са имали метафорична конотация, а за хората без отношение към науката, тези значения лесно се губят зад плашещите научни термини и цялата неяснота, която те пораждат.

Едно от постиженията на романа на Примо Леви е, че успешно възстановява силата на тези метафори. Всеки елемент, избран от писателя, представя човек, преживяване или случка. Всяка глава, кръстена на елемент, е събирателна за индивид и колективна сила.

Колективното съзнание пребивава в периодичната таблица. Табличното представяне на елементите не просто идентифицира всеки елемент, но благодарение на структурата, дефинира връзката помежду им. По този начин, периодичната система на Леви символизира индивиди, семейства, общества и нации.

Писател или химик

Науката е една от основите на цивилизацията, въпреки че не пропускаме да забравяме факта. Затова са нужни тънката чувствителност на поета и хладния рационален опит на учения, за да ни напомнят. Съчетанието на писателска мощ и научни прозрения у Примо Леви го превръщат в един от малкото, способни да се движат свободно между две култури – научната и творческата.

Леви пише, че елементите рядко се манифестират пред нас в своята чиста, неподправена форма. Обикновено се явяват в комбинации, независимо дали като смеси или като съединения на молекули. Едва през XVII век учените започват да посвещават усилия за разграничаването на елементите едни от други. Нужно е било те да бъдат разделени и пречистени за аналитични цели. И впоследствие, с ценното познание за техния състав, да бъдат изкуствено обединени в нови съединения. По онова време не е била позната конкретна функция на неподправената чистота на самостоятелен елемент (освен във въобразената от човека красота на благородните метали). Read more →

“Монахът” – Матю Грегъри Луис

 

199127_b

Амброзио бива оставен пред портите на манастир още като невръстно дете и израства зад тях, непознал света извън стените на манастира. Поради уникалното стечение на обстоятелствата, той никога не е бил изложен на изкушенията, греховността или очарованието, излъчвани от женското тяло. Жените от висшата класа намират красноречието му, което дава по време на речите си в обителта, за така привлекателно, че Амброзио бързо се утвърждава като най-популярен сред монасите, особено що се отнася до изповедите… а изкуплението на женския дух, както знаем, лежи в изповедта. И детайлите.

Въпреки отрастването си в приют, главният герой има добра представа за онова, което се случва в света отвъд каменните стени на манастира, но подхожда към концепцията за греха с екстремно отвращение.

Тъкмо затова и падението на Амброзио изглежда твърде изкусително за Луцифер. Той изпраща Розарио, който следва да служи на протагониста като асистент. Розарио крие лицето си и се превръща в необходимост за Амброзио, само за да се разкрие като красивата Матилда на малко по-късен етап и да поеме власт над неопетнените му мисли. И тъй като „Монахът“ не е свещно писание, родено от корозирал мозък, а произведение с художествен характер, пръкнало се от ума на един ненавършил 20 години младеж, главният герой поема по пътя на грехопадението и покварата. Read more →

Uzumaki – Junji Ito

UzumakiDeluxeEdition_3D

Узумаки“ е хорър-манга, написана и илюстрирана от Джунджи Ито. Излизаща епизодично през 1998 и 1999 в Big Comic Spirits, по-късно всички истории биват събрани в три тома. Историята на „Узумаки“ е странна дори за стандартите на поджанра weird fiction. Силно повлияна от творчеството на Лъвракфт, темата на мангата разкрива мистичен, свръхестествен ужас, от който протагонистите опитват да се спасят, като междувременно търсят неговите корени.

Кузуру-чо, малък град по бреговете на Япония, е прокълнат. Кири Гошима и Шуичи Сайто – двойка тийнейджъри – са главните герои в пленяващата, монохромна история на град, обитаван не от духове, демони или антропоморфни злодеи, а от спирали (узумаки) – тайната, хипнотична форма на света”. Спиралата манифестира себе си във всичко – от раковини, пъпна връв, водовъртежи, облаци, керамични съдове, магнетичната форма първо се превръща в натрапчива мания за бащата на Шуичи. Започвайки да търси и открива спирали навсякъде, той стои по средата на улиците, взирайки се в охлюви, превръща стаята си в своеобразна лаборатория за изследване, събирайки издълбани, нарисувани или проявени по друг начин изображения на спирали. Повратната точка настъпва, когато Сайто започва да изкривява тялото си, наподобявайки спираловидни форми, което, панел по панел, отприщва смущаващо натуралистични обезобразявания. Read more →

Аномалиса / Anomalisa (2015)

anomalisa-posterSometimes there’s no lesson. That’s a lesson in itself. 

Аномалиса“ започва с черен екран, трескави звуци и гласове зад кадър. Бавно, докато звуците се превръщат в шум, на екрана се разкриват облаци и самолет, чиято композиция подозрително напомня на нещо фалическо и греховно. Един от пътниците във въпросния самолет е Майкъл, главният герой, който пътува към хотел Фреголи – именуван на „Делюзията на Фреголи“ (рядко психическо разстройство, при което заболелият вярва, че всички заобикалящи го са всъщност един и същ човек).

Чарли Кауфман акцентира екзистенциалната самота на Майкъл като озвучава всички образи, които главният герой среща, с един и същ мъжки глас (Том Нуунън).

Темпото на филма е отмерено, но много от сцените, без значение дали изследват отегчението, създала се конфликтна ситуация или представят диалог, седят като отделни късометражни филми, отколкото като нещо кохерентно. Основната алегория, свързана със споменатата вече делюзия, отлично илюстрира състояние, напомнящо криза на средната възраст, но на моменти губи ефекта си, заради алиенацията на Майкъл. Вероятно в късометражен филм, каквато е била идеята отначало, не по-дълъг от 30-40 минути, метафората нямаше да се усеща така разтегната – щеше да звучи и изглежда по-поетично. При времетраене от 90 минути обаче, се чувства липса на подробности и излишна разтегнатост. Read more →

София филм фест, 2016 г.

siff-20-20160228

От началото на март ентусиазмът ми за кино е по-висок отвсякога, подхранван не просто от стартирането на “София филм фест”, а от наближаващата среща с великия Тери Гилиъм, който ще бъде специален гост в рамките на фестивала тази година. Освен задължителното гледане на всичките му филми на голям екран (минимум по веднъж), съм набелязал още редица други, вероятно повече, отколкото ще успея да посетя, на които реших да отделя по-обширен пост в блога.

И така, без излишни недомплъвки, иначе така типични за мен, разгледайте (въз)дългия ми списък с филми-за-гледане и такива, които горещо препоръчвам, през месец март:

1. Голямото плискане. Не знам нищо повече за филма, от видяното в трейлъра, но имената на Ралф Файнс и Тилда Суинтън са предостатъчна причина да му дам шанс.

Read more →