“Монахът” – Матю Грегъри Луис

 

199127_b

Амброзио бива оставен пред портите на манастир още като невръстно дете и израства зад тях, непознал света извън стените на манастира. Поради уникалното стечение на обстоятелствата, той никога не е бил изложен на изкушенията, греховността или очарованието, излъчвани от женското тяло. Жените от висшата класа намират красноречието му, което дава по време на речите си в обителта, за така привлекателно, че Амброзио бързо се утвърждава като най-популярен сред монасите, особено що се отнася до изповедите… а изкуплението на женския дух, както знаем, лежи в изповедта. И детайлите.

Въпреки отрастването си в приют, главният герой има добра представа за онова, което се случва в света отвъд каменните стени на манастира, но подхожда към концепцията за греха с екстремно отвращение.

Тъкмо затова и падението на Амброзио изглежда твърде изкусително за Луцифер. Той изпраща Розарио, който следва да служи на протагониста като асистент. Розарио крие лицето си и се превръща в необходимост за Амброзио, само за да се разкрие като красивата Матилда на малко по-късен етап и да поеме власт над неопетнените му мисли. И тъй като „Монахът“ не е свещно писание, родено от корозирал мозък, а произведение с художествен характер, пръкнало се от ума на един ненавършил 20 години младеж, главният герой поема по пътя на грехопадението и покварата. Read more →

Uzumaki – Junji Ito

UzumakiDeluxeEdition_3D

Узумаки“ е хорър-манга, написана и илюстрирана от Джунджи Ито. Излизаща епизодично през 1998 и 1999 в Big Comic Spirits, по-късно всички истории биват събрани в три тома. Историята на „Узумаки“ е странна дори за стандартите на поджанра weird fiction. Силно повлияна от творчеството на Лъвракфт, темата на мангата разкрива мистичен, свръхестествен ужас, от който протагонистите опитват да се спасят, като междувременно търсят неговите корени.

Кузуру-чо, малък град по бреговете на Япония, е прокълнат. Кири Гошима и Шуичи Сайто – двойка тийнейджъри – са главните герои в пленяващата, монохромна история на град, обитаван не от духове, демони или антропоморфни злодеи, а от спирали (узумаки) – тайната, хипнотична форма на света”. Спиралата манифестира себе си във всичко – от раковини, пъпна връв, водовъртежи, облаци, керамични съдове, магнетичната форма първо се превръща в натрапчива мания за бащата на Шуичи. Започвайки да търси и открива спирали навсякъде, той стои по средата на улиците, взирайки се в охлюви, превръща стаята си в своеобразна лаборатория за изследване, събирайки издълбани, нарисувани или проявени по друг начин изображения на спирали. Повратната точка настъпва, когато Сайто започва да изкривява тялото си, наподобявайки спираловидни форми, което, панел по панел, отприщва смущаващо натуралистични обезобразявания. Read more →

Аномалиса / Anomalisa (2015)

anomalisa-posterSometimes there’s no lesson. That’s a lesson in itself. 

Аномалиса“ започва с черен екран, трескави звуци и гласове зад кадър. Бавно, докато звуците се превръщат в шум, на екрана се разкриват облаци и самолет, чиято композиция подозрително напомня на нещо фалическо и греховно. Един от пътниците във въпросния самолет е Майкъл, главният герой, който пътува към хотел Фреголи – именуван на „Делюзията на Фреголи“ (рядко психическо разстройство, при което заболелият вярва, че всички заобикалящи го са всъщност един и същ човек).

Чарли Кауфман акцентира екзистенциалната самота на Майкъл като озвучава всички образи, които главният герой среща, с един и същ мъжки глас (Том Нуунън).

Темпото на филма е отмерено, но много от сцените, без значение дали изследват отегчението, създала се конфликтна ситуация или представят диалог, седят като отделни късометражни филми, отколкото като нещо кохерентно. Основната алегория, свързана със споменатата вече делюзия, отлично илюстрира състояние, напомнящо криза на средната възраст, но на моменти губи ефекта си, заради алиенацията на Майкъл. Вероятно в късометражен филм, каквато е била идеята отначало, не по-дълъг от 30-40 минути, метафората нямаше да се усеща така разтегната – щеше да звучи и изглежда по-поетично. При времетраене от 90 минути обаче, се чувства липса на подробности и излишна разтегнатост. Read more →

София филм фест, 2016 г.

siff-20-20160228

От началото на март ентусиазмът ми за кино е по-висок отвсякога, подхранван не просто от стартирането на “София филм фест”, а от наближаващата среща с великия Тери Гилиъм, който ще бъде специален гост в рамките на фестивала тази година. Освен задължителното гледане на всичките му филми на голям екран (минимум по веднъж), съм набелязал още редица други, вероятно повече, отколкото ще успея да посетя, на които реших да отделя по-обширен пост в блога.

И така, без излишни недомплъвки, иначе така типични за мен, разгледайте (въз)дългия ми списък с филми-за-гледане и такива, които горещо препоръчвам, през месец март:

1. Голямото плискане. Не знам нищо повече за филма, от видяното в трейлъра, но имената на Ралф Файнс и Тилда Суинтън са предостатъчна причина да му дам шанс.

Read more →

“Закуска за шампиони” – Кърт Вонегът

69921_b

„Закуска за шампиони“ непоследователно разказва събитията, довели до срещата на Килгор Траут и Дуейн Хувър, самата среща и случилото се след нея. Килгор Траут е никому неизвестен автор на научна фантастика, чиято кариера се простира до последните страници на евтини списания. Дуейн Хувър е милиардер. Срещата на двамата предизвиква две събития в бъдещето: Траут печели Нобелова награда за литература, а Хувър полудява.

Докато Траут пътешества през американските магистрали, по пътя към фестивала на изкуствата, където е поканен да гостува и който ще промени живота му, в типична за Вонегът експозиция срещаме редица по-малки (незначителни за основната история) герои, представяни като главни действащи лица. Алюзията е очевидна – за всеки човек светът се върти около самия него. Това, макар и сред лайтмотивите на романа, прави огромно впечатление, заради умението на Вонегът да налива кръв в плещите на даден образ в рамките на кратък параграф или бележка.

Килгор Траут известно време съзерцава думата „ПИРАМИДА“, изписана с гигантски букви върху едната страна на камиона, с който пътува и разсъждава на глас: „Защо човек в транспортния бизнес ще кръсти камионите и фирмата си на постойки, които не са се изместили на инч от раждането на Христос?”. Следва лаконичният отговор на шофьора: „На шефа му допада как звучи“. Тези думи събуждат кратка история в главата на Траут – действието ѝ се развива на планета, където изговорените думи се превръщат в музика, защото обитаващите я същества са омагьосани от звуците… но за да функционира такова общество, властващите политици и корпорациите са създали нови, по-грозни думи, граматика и смислови структури, за да възпрепятстват създаването на музиката. С характерния прост и изобличителен стил Вонегът осмива онова, което вижда като абсурдно и порочно в настоящото състояние на цивилизацията. Войните, упадъка на изкуството в различните му форми и неугасващото желание на човешките същества да властват и да се избиват.

След излизането на „Закуска за шампиони“, Вонегът спира да публикува кратки разкази и сред читателите му се създава усещането, че се е отказал от писането изобщо, а в рецензията на „Ню Йорк Таймс“ за романа пише: „Мистър Вонегът се отказва от художествената измислица пред очите ни… когато се самоунищожава като писател, за което ни предупреждава още в средата на книгата с думите „След като разбрах какво е превърнало Америка в толкова опасна, нещастна държава на хора, които нямат нищо общо с истинския живот, реших да се откажа от разказваческото изкуство“. Read more →

“Майка Нощ” – Кърт Вонегът

161933_b

Малко романи са будили толкова противоречиви усещания у мен. През цялото време лавирах между симпатията към Хауърд Камбъл, младши, към човечността, така характерна за всички герои на Вонегът, към огромното му сърце и недоволство от сеещата се навсякъде омраза.

Може и да е така. Като пропагандист се бях надявал чисто и просто да съм смехотворен, но в този свят е ужасно трудно да си смехотворен, защото твърде много човешки същества не желаят да се смеят, не са способни да мислят, винаги са готови да вярват, да се зъбят и да мразят. Колко много хора искаха да ми вярват!
Мислете каквото си искате за безусловната вяра, но за мен способността да вярваме, без да задаваме въпроси, е абсолютното зло. 

И малко по-късно:

Къде е злото? То е онази голяма част от всеки човек, която иска да мрази без ограничения, която иска Бог да е на нейна страна в омразата. Това е онази част от всеки човек, която намира грозотата за толкова привлекателна!
Това е онази част от имбецила, казвам аз, която наказва и унижава, и с радост обявява войни 

От друга страна, непрестанно изтъкваният факт, че той все пак е бил пропагандатор на нацистката идея в Германия стои като метална стена пред възприемането на образа му като положителен. Той е служил на злото прекалено открито, а на доброто твърде прикрито и това е престъплението на неговия живот. 

Какво би била книга на Вонегът без съкрушителната лаконичност и сарказма, които казват по-малко, отколкото оставят на въображението: Read more →

Писмата на Кърт Вонегът

kurt_vonnegut_by_cloudsfall

В средата на 60-те, университетът в Йова предлага преподавателска позиция на Кърт Вонегът. Семейството му остава да живее в резиденцията си в Кейп Код, поради което на Вонегът се налага да поддържа връзка от разстояние, от която са запазени редица писма, разкриващи причудливата личност на един от най-големите американски писатели на XX век. В писмо до жена си от 28 септември, 1965 г., описва ежедневната си рутина.

Скъпа Джейн,

В отвързан живот като моя, сънят, гладът и работата се подреждат по свое усмотрение, без да се консултират с мен. Доволен съм, че поне не ме занимават и с досадните детайли. Графикът, който са ми изработили, е следния: събуждам се в 5.30, работя до 8.00, хапвам закуска вкъщи, работя до 10.00, обикалям града, изпълнявам поръчки, посещавам общинския плувен басейн, който имам само за себе си и плувам половин час, прибирам се в 11.45, чета пощата, обядвам. Следобедите върша училищна работа – преподавам или се подготвям. Когато се прибера вкъщи от училище, около 5.30, притъпявам бурния си интелект с няколко чаши скоч с вода (бутилката струва 5 долара от местния магазин, единствен в града, за алкохол. Но пък има доста барове), приготвям вечеря, чета и слушам джаз (по радиото тук се намира страхотна музика), лягам си в 10. Правя лицеви опори и коремни преси постоянно и чувствам, че ставам по-слаб и жилав, но може и да греша. Вчера вечерта времето и тялото ми решиха да ме заведат на кино. Гледах „Шербугските чадъри“, който приех много тежко. За един отвързан мъж на средна възраст, какъвто съм аз, филмът беше сърцераздирателен. Но няма нищо. Обичам да ми разбиват сърцето. Read more →