„Аз съм легенда“ – Ричард Матисън

От името на статията сигурно някои от вас са си представили Уил Смит и вярното му куче – красивата немска овчарка, на чиято смърт всички сме отдали значимата почит, кой в сълзи, кой в смирено мълчание. Няма лошо, но сега ви моля да забравите за филма. Както винаги по холивудски историята е ужасно преиначена и веднъж изчели романа, неминуемо ще се подразните от реализирането му на голям екран.Светът е покосен от епидемия, която превръща всички хора в чудовища, бродещи по улиците през нощта. Единственият оцелял се казва Робърт Невил, който не е никакъв badass. Не е лекуващ лекар, нито бивш военен, който има докторантура по всички познати ни науки, липсва му и безкрайният резерв от олово. Той е самата дефиниция за обикновен човек, но е поставен във възможно най-необикновената и антихуманна ситуация. Затова и авторът не пропуска всеки удобен момент, за да ни направи съпричастни към самотата и терзанията на героя си.Истината е, че това, което най-много впечатлява и което ме накара да поглъщам редовете един след друг бяха вампирите. Пустата ми привързаност към стереотипа за страховитите вампири, които не са сексуално привлечени от млади момичета, а искат да изпият кръвта им, така и не ми позволи да харесам тоновете тийн-вампирски истории. Ричард Матисън дава една съвсем иновативна представа за зъбатите, която ще ви отвори ума за много размисъл и макар отначало чудовищата малко да напомнят на зомбита, в последствие нещата се изясняват. Обещавам!

Защо обонянието им не издържа на чесън? Kаква е причината да се страхуват от кръстове(и защо някои вампири нямат проблем с тях), какъв е проблемът им с огледалата и прочие въпроси. Всичко това е разгледано от една по-научна гледна точка, представена в мислите на Робърт Невил.

Позитивното и надеждата в романа са сведени до минимум. Ще рече да се случи нещо приятно и в следващата глава пак ще ти се свие сърцето, ще трепнеш в уплах или ще затаиш дъх, докато прелистваш страниците в очакване.

Ричард Матисън е постигнал много в тази малка по обем книга. Толкова много, че ми се струва непостижимо за голяма част от днешните писатели на фентъзи и фантастика, които в повечето случаи разтягат ли, разтягат тонове локуми, без да казват нищо съществено.

Ако и вие като мен, се дразните на „новите” вампири – светещи, нежни и живеещи с фиксидеята да се уредят за малко любов „по тинейджърски”, то бързо си намерете книгата. За мен изложението беше толкова силно, че ме накара да премисля мечтите си за евентуален „Зомби-апокалипсис”.

*Препоръчвам да потърсите изданието на „Библиотека Фантастика”, заради невероятния предговор(„Дисекция на едно познато чудовище”) на Любомир Найденов.

Ревю при Книгоман

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation