„Часът на чудовището“ – Патрик Нес

Когато взех книгата от библиотеката си не бях в най-добро настроение. Сигурно затова посегнах именно към нея. Бях тъжен, малко носталгичен. Навън се бе стъмнило и дъждът тропаше по перваза. Отворих я, започнах да чета и неусетно кога, мастилото съживи тъмните рисунки. Под формата на черни пипала те полазиха първо по ръцете ми и постепенно ме завиха в мрачен пашкул, за да остана насаме с истината.

Две чудовища. Първото идва точно седем минути след полунощ, за да ми разказва истории. Три, ако трябва да съм точен. То обеща, че ще ме изяде жив, ако накрая не му разкажа своята, четвъртата история. Второто е кошмарно създание, всичко в което ме ужасява. То идва само в сънищата и ги превръща в мъчения, от които се будя уплашен до смърт, сърцето ми тупти, почти ще се пръсне, а понякога крещя неистово. Аз съм главният герой – Конър. Тринайсетгодишен съм и майка ми е болна. Много болна и толкова крехка, че е на прага да се счупи. А ако тя се счупи светът ми ще рухне заедно с нея….

Толкова е реално всичко. Декорите оживяват, болката оживява, чудовището също. Книгата, заедно със зловещите графики, започва да диша.
За мен това е дефиницията на думата шедьовър. От самото начало е тежка и така ескалира до последното изречение. Липсват множество човешки съдби, които да се преплитат, разплитат и да размиват сюжета. Само една е и е толкова простичко описана, с всичките съпътстващи я несполуки, че няма как да не се влюбите в нея. Това е книга, която се чете на един дъх. Знам, ще кажете, че има много такива, но тази се различава от тях, защото заровиш ли глава между страниците не можеш да спреш да мислиш за нея, докато не разбереш края. А ако накрая се разплачеш… няма нищо, радвай се, че можеш да изпитваш чувства, че си способен на съпричастност и най-важното – че оценяваш добрата история с цялото си сърце.

3 Thoughts on “„Часът на чудовището“ – Патрик Нес

  1. Е, стига де, много повече очаквах от теб! Все едно е станала техническа грешка и си качил само първата третинка на ревюто си…

    • И на мен ми се струва малко кратко, но не искам да разказвам историята, а впечатленията ми са повече емоционални. Някак си това беше един от случаите, в които нямам нужда да пиша много, за да убеждавам… Така го усетих, така го написах, какво да се прави. ((:

  2. Ахахаха, Преслав, аз какво ви говорих на всички за това ревю :Д

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation