„Via Dolorosa“ – Агоп Мелконян

За Агоп Мелконян научих преди около година, благодарение на конкурс за кратък разказ, организиран от „Сборище на трубадури“. С творчеството на писателя обаче, се запознах по една щастлива случайност.

Бях се прибрал в Пазарджик и за пореден път разглеждах семейната библиотека, когато яркочервеното гръбче на тънка книжка ми грабна окото. Издърпах я от лавицата, седнах на килима и отворих на съдържанието. Оказа се сборник с разкази, в който Мелконян задава много въпроси, а дава отговор само на някои от тях. Ярко изпъква философската насоченост още в началото с краткия „Сянка в ада“, сложен и като заместител на стандартния предговор.

„Дните на охлюва“ рисува в главите ни времена, когато роботите са неотлъчна част от света, а хората търсят начини да прехвърлят своя разум в куп мъртви железарии. Тогава един стар разказвач на приказки се преражда в организма на охлюв, за да се бори срещу затриването на всичко човешко. Не искам да разкривам кой е охлювът, но със сигурност ще ви изненада приятно.

„Един толкова сантиментален човек” ни запраща във футуристичен свят, който не се различава много от нашия. Свят, където вярата на хората, както и в самите тях, липсва. Роботите, в открит съюз с компютрите, са превърнали творчеството и изкуството в математически сметки и програмиране. Едно мрачно и зловещо предсказание за недалечното бъдеще.

Последна в сборника идва фантастичната пародия „Убийство в Ню Бабилон“, която е крайна противоположност на разказите. Абсолютна главоблъсканица от думи, мисли и случайности. Героите са страхотно шантави, а разговорите им така непоследователни и разнообразни, че не е срамно да си признае човек, ако някъде се обърка. Тогава обаче, идва ред на Автора(който също е неразделна част от колектива на героите), чиято усърдна работа и способност да изскача от страниците, когато сметне за нужно, ще ви върне към главната сюжетна линия. Със сигурност най-оригиналната и чудата повест, която съм чел. Небивалица, която придава на жанра пародия допълнителни краски. Мелконян осмива, но по един незлоблив и забавен начин, личности от световната история и литература. В края ще прочетете писмо от Автора адресирано до Съда на Ню Бабилон, където по това време тече дело. Писмото носи ключ за вратичката, която ще трябва да си отворите, за да разберете посланието на повестта.

*Книжката май я няма преиздавана или поне аз не съм я срещал по книжарниците, затова предлагам да се търси при антиквари, в градски библиотеки, далечни роднини и други подобни.

3 Thoughts on “„Via Dolorosa“ – Агоп Мелконян

  1. Не можах да я довърша. Много странна ми дойде и изгубих някъде по средата… 🙂

    • Специално „Движение и болка“(някъде в средата е) почти отказа и мен, точно заради странността си. Но твърдо стоя зад ревюто, че Мелконян си заслужава, защото „Един толкова сантиментален човек“ може спокойно да се сравнява с произволно избран разказ от „Английски фантастични разкази“. А на повестта трябва да дадеш още един шанс, ако не за друго, то поне да се посмееш от сърце ((:

    • Аз пък „Движение и болка“ точно много го харесвам. Това е книгата, който открих някъде 7-8 клас и съм препрочитала безброй пъти. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation