„Вселена от нищото“ – Лорънс М. Краус

От малък си нося подчертаната страст към звездите, планетите и космоса в един от джобовете на якето. Рядко съм я показвал пред други хора, защото не претендирам, че разбирам нещо от космология и физика, да не споменаваме пък сложни думи като квантова механика, теория на струните, виртуални(които нямат нищо общо с интернет пространството) частици и прочие.

Затова сега трябва да щриховам образа на Лорънс Краус, понеже е един от първите космолози, благодарение на които разбиранията ми значително се надграждат. Това е истинска, рационална наука, но за разлика от писаните трудове на големите умове, които сме свикнали да четем за университета, тук всичко е поднесено далеч по-опростено и увлекателно. Авторът на „Вселена от нищото” е истински гений в пълната светлина на понятието. В своята малка по обем книга успява да обясни и разкаже физични теории и фундаментални изследвания на съвсем достъпен език, с умерена доза хумор.

За да разясни какво точно е това „нищо”, от което произлиза вселената, Краус ни повежда на пътешествие, където в хронологичен и градивен ред научаваме от кой вид е нашата вселена.

Като започнем с изясняването на геометрията на нашата вселена – дали е отворена, затворена или плоска:

Общата теория на относителността заявява недвусмислено, че затворена вселена, в чиято енергийна плътност преобладава материя от типа на звездите и галактиките и дори още по-екзотичната тъмна материя, задължително някой ден ще се свие в процес, обратен на Големия взрив – може да го наречете Голямо свиване. Отворена вселена ще продължи да се разширява вечно с постоянна скорост, а плоската вселена е точно на границата – нейното разширяване ще се забавя, но никога няма да спре напълно.

Преминаваме през:

Космическото микровълново фоново лъчение е чисто и просто остатъчното сияние от Големия взрив. То осигурява пряко доказателство, в случай че такова е необходимо, че Големият взрив действително се е състоял, защото ни позволява да хвърлим директен поглед назад и да установим каква е била много младата гореща вселена, от която са се появили всички наблюдавани днес структури.

Събира теорията на струните в няколко изречения, благодарение на много подходящи сравнения и примери:

Според теорията на струните елементарните частици са изградени от по-фундаментални съставки, които не са частици, а обекти с поведението на вибриращи струни. Точно както трептенията на струните на цигулка сътворяват различни ноти, така и според тази теория различни видове вибрации създават обекти, които по принцип биха могли да имат поведението на всички различни елементарни частици, които откриваме в природата. Уловката тук обаче е, че за да е математически издържана, теорията изисква много повече от четири измерения.

Много са цитатите, които подчертавах и си изваждах от книгата, но тук искам само да дам примери за похватите, с които Краус е направил някои от най-сложните и блестящи открития на човечеството така четивни и интригуващи. Всъщност професорът разказва за свои идеи и доказани факти, с които по всички параграфи оборва религията, а след това и защитава мнението си за несъществуването на Бог, както и че хората са го измислили за собствено удобство. Космологът не признава красотата на митовете и легендите, той я открива в очарованието на променящата се вселена и тенденциите в науката.

a-universe-from-noth

За наше щастие звездите не избухват толкова често – около веднъж на сто години в рамките на една галактика. Но ние имаме късмет, че го правят, защото в противен случай нас нямаше да ни има. Един от най-поетичните факти, които са ми известни за вселената, е, че всеки атом в тялото ви някога е бил в звезда, която е избухнала. Нещо повече – атомите на лявата ви ръка вероятно са дошли от различна звезда от тези на дясната. Всички ние буквално сме звездни деца с тела от звезден прах.

Все пак, отговори на всичко обозримо няма и на места въпросите остават отворени, затова пък са ни предложени прогресивни, макар и недоказани теории. Такъв е случаят с тъмната енергия:

Произходът и естеството на тъмната енергия несъмнено е най-голямата загадка в съвременната фундаментална физика. Ние нямаме задълбочено обяснение, как възниква тя и защо приема точно тази стойност. Следователно нямаме представа и защо е започнала да доминира разширяването на вселената, при това сравнително отскоро – едва през последните около пет милиарда години, и дали това е чиста случайност. Естествено е да подозираме, че нейната природа по някакъв фундаментален начин е свързана с произхода на вселената. А вероятно тя ще определи и бъдещето на тази вселена.

В заключение: „Вселена от нищото” е страхотен научен труд, който често пъти ме кара да се замислям върху преходността на човешкия живот, особено в случаите, когато авторът споменава, че няколко милиарда години са само един космически миг. И цялото разбулване на илюзиите за божествата е толкова убедително и добре уплътнено, че не виждам как някой не би го повярвал, освен ако не е религиозен фанатик, разбира се.

Това е най-точната картина, която съм способен да обрисувам, на реалността, както я разбираме сега. Тя е основана на делото на десетки хиляди всеотдайни умове от последния век, изобретили едни от най-сложните машини, измислени някога, и разработили едни от най-красивите и сложни идеи, които човечеството е трябвало някога да проумее. Това е картина, чието сътворяване извежда на преден план най-добрите страни на човешката природа – способността ни да си представим огромните възможности на съществуванието и приключенския ни дух храбро да ги изследва – без да прехвърляме товара на някаква мъглява съзидателна силна или създател, който по дефиниция е завинаги непознаваем. Сами на себе си дължим извличането на мъдрост от този си опит. В противен случай предаваме всички онези блестящи и храбри просветени люде, помогнали да достигнем сегашното си ниво на познание.

Ако желаем да направим философски изводи за нашето собствено съществуване, за нашата значимост и за значимостта на самата вселена, тези изводи трябва да са основани на емпирично познание. Един истински отворен ум означава да впрегнем въображението си, подчинявайки го на доказателствата от реалността, а не обратното, независимо дали това ни харесва.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation