„Танцуващият замък“ – Робин Джарвис

tancuvashtiat zamak

Като жанр „Танцуващият замък” е детско-юношески-фентъзи-хорър роман. Не вярвах, че подобно нещо съществува(честно казано, даже не си го бях представял), но първата част от трилогията на Робин Джарвис определено успя да ме убеди.

В историята ни въвеждат Джеза със своето кожено яке и нахакан характер, и акомпаниращите безделници. Те пристигат в запустяла къща, където се надяват да открият ако не богатство, то поне достатъчно пари за цигари, храна и изобщо, за да продължат жалкото си съществуване. Вместо финансов ресурс обаче, членовете на групата откриват сандъци пълни с шарени детски книги и несъзнавайки, че над къщата и вещите в нея тегне нещо свръхестествено, те обричат душите си, а обладалото ги създание обещава да изпрати и всички жители на града към пъкъла. Ала какъв пъкъл само!

Увлекателното в „Танцуващият замък” идва от факта, че начинът на живот, представен както през детската призма, така и през погледа на възрастните, е плашещо близък до този на всеки един от нас. Препратките към песни, имена на телевизионни предавания и прочие, също са популярни и всеки ги е чувал. Децата са пристрастени към техниката и в частност към компютрите, възрастните са работливи пчелички и винаги имат за какво да се оплачат, а фейсбук е неразривна част от ежедневието на (почти) всички. Съвсем като реалния свят, нали?

И тук идва мястото на книгата от сандъците, която Джеза открива. Между кориците й се крие съвсем нов свят, бликащ магия, чудовища, средновековие и бални танци. Свят, в пъти по-интригуващ от всичко познато ни, където безсъмнено ще се почувствате свободни и щастливи. Примамваща оферта, особено ако не знаете каква е уловката.

Издателство „Милениум” си подбират не само страхотни детско-юношески романи, но и невероятни преводачи. Също както беше при „Съкровището от Зеленото езеро”, и тук богатият език прави отлично впечатление.

В заключение „Танцуващият замък” е ужасяващо свежа книжка. Признавам, че докато четях малко ме хвана яд, че не я е имало, когато бях на 13 и едва се бях запознал с фантастичните жанрове, а страхът от ужасите все още ми се струваше като нещо неприятно.

 

Други ревюта:

Книголандия

АзЧета

ТъмниятЪгъл

SplittingYourMind

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation