„Боен клуб“ – Чък Паланюк

 Аз съм Кипящият гняв в кръвта на Джо

500_boen_klub_booktraffic_era

Преди да започнете да четете този текст трябва да съм сигурен, че съзнавате факта, че всички ние сме консуматори. Ако се опитвате да си втълпите, че не сте, спрете да се самозалъгвате. Искаме или не, всички човеци рано или късно развиваме сантименти към разни материални боклуци. Някои не могат да съществуват без дрехите в гардероба си, други се привързват към своя диван или телевизор, трети се пристрастяват към компютъра, уредбата или телефона си.

„Купуваш си мебели. Казваш си: „Това е последното канапе, което някога ще ми потрябва в живота”. Купуваш го, после една две години си доволен, че дори и да се обърка нещо, поне си оправил положението с канапетата. После – точният сервиз от чинии. После – идеалното легло. Завесите. Килимът.

После попадаш в капана на хубавичкото си гнезденце и ставаш собственост на нещата, които едно време бяха твоя собственост.”

 

Ето такъв е Чък Паланюк. Язвителен и циничен, здраво ритащ мисълта, той натъртва задника на всякакви схващания и убеждения. „Боен клуб” не критикува обществото като едно цяло, някаква неопределена маса от хора, а разчепква всеки един от нас поотделно. Рязко биваме заплюти в лицето, един по един, защото се обвързваме с предмети, от които не се нуждаем и забавяме темпото, докато накрая не спрем на едно място и не започнем да отнемаме цветовете на живота. За да останем сами между четирите сиви стени на самосъжалението. Неспособни да изрежем атрофиралите аспекти от себе си, само защото в неопределеното минало те са представлявали нещо за нас.

„Имаме една класа млади, силни мъже и жени, които желаят да посветят живота си на нещо. Рекламата кара тези хора да тичат след коли и дрехи, които не са им нужни. Поколения наред работят нещо, което мразят, само за да могат да си купят онова, от което всъщност нямат нужда”.

„Нашето поколение не е преживяло голяма война, нито велика депресия – но ние преживяваме велика война на духа. Велика революция срещу културата. Великата депресия – това е нашият живот. Преживяваме духовна депресия”.

Бойният клуб е просто една провокация. Метафора. Не е нужно да се биете, за да усетите живота в мускулите, вените и ставите си. Но помага. Когато разберете, че Бог не ви обича, че на никого не му пука за вас повече, отколкото му пука за самия себе си, че вие не сте съдържанието на портфейла си, когато осъзнаете, че утре може да е последният ви ден на Земята, едва тогава ще загубите всякаква надежда. И точно в този момент вие ще бъдете свободни.

„Навремето, когато се приберях ядосан, знаейки, че животът не следва петгодишния ми план, беше достатъчно да изчистя апартамента или да лъсна колата. Някой ден щях да умра без нито един белег и да оставя страшно хубави апартамент и кола. Страшно, ама страшно хубави – докато не ги налегне прахът или следващият собственик. Нищо не е неизменно. Дори и „Мона Лиза” се разпада. Откакто съществува бойният клуб, мога да клатя половината зъби в устата си.

Може би отговорът не е в самоусъвършенстването.

Може би отговорът е в самоунищожението“.

 

 Друго ревю при Христо Блажев в „Книголандия“

One Thought on “„Боен клуб“ – Чък Паланюк

  1. This blog is really interesting. I have bookmarked it.
    Do you allow guest post on your page ? I can provide high quality posts for you.
    Let me know.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation