Полемиките „за“ и „против“ Читанка

the_answer_by_wafa2-d56zng4Почти цяла седмица гневни читатели изразяват мнението си в защита на Читанка срещу евентуалните опити на АБК да прекрати функционирането на онлайн библиотеката. Едва ли е останал книгоиздател или читател в страната, който да не се е поинтересувал, прочел, пък и написал нещо по темата.

Освен със списването на книжен блог, имам удоволствието да се занимавам също така със страниране на хартиени и електронни книги в издателство БГкнига. От чисто техническа гледна точка изготвянето на една електронна книга не е лесно и изисква немалко време. Една най-обща скица на последователността от етапи, през които преминава текстът, би изглеждала така:

Купуване на права –> преводач –> редактор –> коректор –> страниране –> готов .epub файл(най-разпространеният формат за електронни книги)

Ако вземем книга(художествена литература) от 300 страници, то правата ще струват 1200-1500 лева, добрите преводачи искат за труда си на страница по 6-8 лева, редакторска работа – 1-2 лева на страница. Коректорът ще поиска между 50 стотинки и 1 лев, а странирането на .epub файла струва 40-50 лева.

Така абсолютният минимум за издаването на една електронна книга възлиза на приблизителна стойност от 3500 лева.

*Ако смятате, че много издателства не ползват услугите на коректор, просто извадете неговия дял от сметката. Но за да се чуе, че вашата книга изобщо я има на книжния пазар, тя се нуждае също така от ПР и реклама. Повечето издателства си имат назначени ПР специалисти, но и на тях се заплаща за усърдната работа, която вършат.

Съзнавам възможността да бъда наречен сметкаджия, но отдавна смятам, че има нужда повече хора да добият най-обща представа за процесите и парите, които влизат в качественото издаване на дадена книга. Защото само така могат да станат съпричастни към факта, че книгите не се материализират магически в офисите на издателствата.

И тук идва мястото на Читанка, която аз също използвам. Но се ограничавам да свалям само и единствено книги, които са с изчерпани тиражи и нямат планирани нови издания, или поне не съм открил информация за такива. Точно в тази връзка онлайн библиотеката трябва да промени политиката си. Сигурен съм, че ако се качваха само по-стари, изчерпани от тираж и книги, които няма да бъдат преиздадени, никой издател нямаше да оспорва качествата на едно подобно начинание.

Често се случва с преиздаването на някоя книга да се започне и ПР кампания около нея. И когато книгата я има за безплатен достъп онлайн, значителна част от потенциалните потребители се губи. Умишлено използвам „потребители на книги”, защото книгата е и продукт. Разглеждането й като такъв не означава, че забравям мисията й, а напротив – акцентирам върху нея. Мисля как да се възвърнат парите от заглавието, особено ако е такова, в което вярвам, за да може да го последва и друго. За мен това е начинът да се развие електронното книгоиздаване, а оттам и книгоиздаването в цялост.

*Преди време Стела Маркова написа в свой текст нещо, чийто тон е близък до този на текущата статия(цитирам по памет):

„Ако в книгоиздаването имаше пари, фейсбук нямаше да го подчертава с червено.”

Част от любимите ви блогъри, на които се доверявате за избор на ново четиво, са доказали се идеалисти с просветни амбиции. Те четат до късно вечер, а през деня работят неуморно в издателства. Отделят от свободното си време, за да пишат за книгите, които обичат и за онези, дето не стават. Спят по-малко от нормалното. Това са все хората, които виждате и с които можете да си пишете в социалните мрежи. Но такъв човек е и моята шефка, както и работодателите в някои други издателства. Тях едва ли ще видите във фейсбук. Те са заети да преговарят за права, да търсят непознати ниши, да откриват нови и смислени хора, които да навлязат в бранша и да вършат всичко това в извънработното си време. Защото в работно време са заедно с нас в офиса. В книгоиздаването се открояват все повече такива хора. В АБК, макар и с по-бавни темпове, също. Тенденциите са към промяна, но са нужни време и търпение, както и компромиси.

И моля Ви, не използвайте оправданието, че децата няма да прочетат дадена книга, само защото нея я няма в Читанка. Ако не са склонни да си я купят, то те няма да я прочетат и като им се предостави безплатно. Докато бях ученик голяма част от малкото пари, които имах, отиваха за книги. Когато повечето от връстниците ми харчеха своите спестявания в кафетата. Не виня никой, просто излагам фактите. Цените на книгите идват най-вече от безумно високото ДДС(единствено в България то е 20%), а също и от малките тиражи. Успеем ли да възпитаме тази т. нар. култура на четенето, има реална възможност тиражите да се вдигнат. А вдигането на тиражите ще свали цените. За справка – по времето на социализма много издания са били в 20-хилядни тиражи, затова и себестойността на отделната книга е била символична.

10 Thoughts on “Полемиките „за“ и „против“ Читанка

  1. Здравейте,

    Без да омаловажавам труда на когото и да било, налага се да припомня някои добре известни факти за chitanka.info:

    Цитиране от:
    http://chitanka.info/about#.D0.90.D0.B2.D1.82.D0.BE.D1.80.D1.81.D0.BA.D0.B8_.D0.BF.D1.80.D0.B0.D0.B2.D0.B0

    Авторските права върху текстовете принадлежат на техните автори и преводачи, евентуално и на трети лица.
    Някои произведения се разпространяват при условията на свободни лицензи. (Ще ги познаете по етикета „Свободна литература“.) Тях можете свободно да копирате, разпространявате, представяте или изпълнявате, дори и с търговска цел.
    Друга част са полусвободни — тях можете да копирате, разпространявате, представяте или изпълнявате само ако това е с нетърговска цел.
    Всички останали произведения са с изцяло запазени авторски права. Това ви позволява единствено да ги четете за свое собствено удоволствие. Евентуално бихте могли да ги споделите с приятели и познати, без обаче да търсите финансова изгода.
    Някои хора и организации, опитвайки се да увеличат властта си, искат да направят споделянето незаконно. В есето си „Правото да четеш“ (прев. Александър Шопов) Ричард Столман представя как би изглеждал подобен свят. Григор Гачев пък е българизирал един руски анекдот на същата тема. Прочетете ги и решете желаете ли да живеете в такова настояще.
    Ако желаете дадена творба, на която сте автор или преводач, да бъде премахната от библиотеката, се свържете с екипа.

    Цитиране от: http://wiki.chitanka.info/Работно_ателие

    Следните правила важат при работата в работното ателие:
    Добавят се само книги, издадени на български преди 2011 г. Изключение се прави само за тези, пратени от авторите си.
    Трябва да се прави опит за връзка с всеки български автор, за да се поиска неговото одобрение за качване на творбите му в Моята библиотека. В отделна страница ще се води списък на авторите, с които е направена връзка.

    Край на цитираните текстове.

    Няма да е излишно преди да продължа, да добавя и адреса на списъка със свалени от Читанка произведения, по настояване на някои издателства:
    http://chitanka.info/texts/label/taken-down

    Вашата публикация разсъждава за полезността на Читанка, дори изказвате увереност, че при определени условия „никой издател нямаше да оспорва качествата на едно подобно начинание“.
    Следва въпросът:
    Качествата на сайта ли се оспорват или съществуването му?
    Има ли някое издателство, което е отправило настояване към администраторите или към собственика на сайта chitanka.info, и то да не е удовлетворено? За кое (кои) произведения? Ако АБК не желае да оповести списъците, които изисква от членовете си, поне такава информация ще даде ли на обществото, според Вас? Защо си избира помагач чужденец да осъществи намеса там, където Асоциацията не е настоявала директно пред доброволците в един некомерсиален проект?
    Ние, българите, по-трудно ли комуникираме помежду си на български?
    Защото вече три години след забележителното сражение на ГДБОП с „терористите“, така и не се изговори ясно кой загуби и кой спечели.
    Имам едно наивно питане-предложение:
    Какъв е проблемът след определен срок (примерно 2, 3, 5, 10 години, може да е различен в различните случаи) всяко издателство да предоставя на виртуална библиотека цифровизирания вариант на произведение, тиражът на което е изчерпан и няма да бъде преиздавано?
    Пропускам въпросите по възможностите за електронна търговия до този срок, тъй като е сигурно, че и с това безвремие, в което е пазарът ни на е-книги, ще се приключи полека-лека.
    С какво двойната работа, която сега се върши от доброволните помощници в Читанка след „професионалистите“, е по-логичен факт?
    Някой оспорва ли нуждата от опазване, съхраняване и разпространение на книжното световно културно наследство на български език?
    Някой отрича ли силата на Знанието, спешната необходимост от повече разум и воля да построим уютен дом за децата си тук, днес, сега?
    Толкова книги чакат да бъдат цифровизирани, няма кой да свърши това вместо нас, българите.
    Защото, както сте отбелязал в публикацията си, трудът не е малко, автоматизирането на процесите не отменя добре гледащи и виждащи очи, качествена преценка и индивидуална човешка намеса в създаването на електронен текст.
    И работа има, за всички, от сърце.
    И тъй като chitanka.info категорично е явление, в истински вид общодостъпно и прозрачно, в което могат да участват всички, тя безспорно е извън търговските интереси на онези, които перманентно отричат и периодически атакуват съществуването ѝ. За помощниците на Читанка, безвъзмездно влагащи труда и времето си, с убеждението, че споделянето не е престъпление, е пределно ясно колко по-лесно се създават вражди. Не си струва усилието един проект на ентусиасти да наложи по-благоприятни реалности за поколенията, които да са по-грамотни и по-любознателни, нали?
    Не виждам друго, освен инатесто търсене на теле под вола, само и само да има престъпници на закона.
    Разбира се, с най-добри намерения. Заради мисията на книгата, прозорец към света, заради онези „идеалисти с просветни амбиции“, които отделят от свободното си време… и от двете страни на „барикадата“.
    Лицемерието е част от подправките, с които всяка реклама в книгоиздаването и в който и да е друг бранш си служи.
    Истинската причина за безсмислената война не е тайна: ПАРИТЕ.
    Парите на монополистите срещу силата на свободомислещите доброволци.
    „Разделяй и владей!“ в действие.
    И от полемиката остават единствено реторичните въпроси.

  2. Здравейте!
    Благодаря ви за изчерпателното мнение и за отделеното време.
    Признавам, че не бях чел текста на Григор Гачев и сега седя доволен пред монитора, че съм го открил.
    Не се опитвам да заема страна, а само да опиша собственото си (наивно) мнение, с което ми се иска „двете страни на барикадата“ да постигнат компромисен вариант и вместо да си пречат и постоянно да се противопоставят една на друга, да започнат заедно да работят в полза на обществото. В тази посока смятам, че изказаното от вас мнение донякъде допълва моето.
    И точно за подобни инициативи, като описаното от вас „наивното питане-предложение“, трябва членовете на двете организации да седнат, обсъдят и определят функциите си на четири очи.
    Проблемът е, че в АБК нещата стават бавно, а мисленето в голяма степен е закостеняло и все още се наблюдава излишество от бизнесмени. Но, както съм написал в публикацията си, тенденциите са към промяна и силно се надявам, че именно там тя ще настъпи по-скоро. Като млад издател аз също си мечтая да има по-голяма прозрачност и да се работи в полза на хората, а не на отделни личности, но съзнавам, че шансът за компромис от страна на АБК(към момента) е минимален, затова и предложението ми компромисът да дойде от страна на Читанка.
    Единствено не разбрах последните редове от отговора ви, които, както изглежда, ме иронизират. В случая никой не прави реклама на книгоиздаването, а просто изразявам свободно мнението си. Парите не са и се надявам никога да не ми станат основен приоритет, заради което аз по-скоро числя себе си към „свободомислещите доброволци“, отколкото към каквото и да било друго.

    • Нямах представа, че ще Ви засегна лично, докато обобщавах моите разбирания за рекламата в която и да е област. Тъй като описаната от Вас схема на разходите посочваше необходимостта от ПР кампания при преиздаването на книги, както и убедеността Ви, че безплатният достъп отнема от потенциалните потребители на книжните издания (факт, който не само не е достатъчно проверен, както коментирате в отговора си на Калин Ненов, но и по моите наблюдения със сигурност наличието на общодостъпен вариант на произведението е катализатор за търсенето на хубавите книги и на хартия), завърших втората версия на коментара си (първата звучеше по-саркастично за поведението на Рицаря на книгата, предизвикал разгневените отзиви на множество читатели) по този начин.
      Радва ме онова, което се случи неочаквано за мене: демонстрирахте интерес към произведение, което е публикувано в електронен вид, с адаптиран превод.
      Сигурно е, че ако отново името на преводача или автора му Ви попаднат, изписани под други заглавия в книжарница, ще се сетите за това хумористично предсказание, вероятно и ще си купите търговския продукт. Поне с мене е така, откакто откривам нови автори благодарение на срещата ми с тях в Мрежата. Когато нямам финансова възможност, спестявам продължително време и това очакване на придобивката, която вече познавам като съдържание, също ми носи радостни емоции.
      Няма да се разпростирам за другите възможности, които предоставя Читанка във Форума си, в читателските коментари след произведенията или пък в беседите по техническата страна на Работното ателие, Читалие-то, Уики-страниците и т.н.
      За съжаление, спокойният тон на „двете страни“ при разискванията около поредния опит да се измества истинската действителност с неотложните ѝ изисквания и към хората, които са по-бавноподвижни, както и към по-пъргавите, да не „отпускат крак“, едва ли ще е спокоен, едва ли някому ще стане по-уютно и приятно при едностранни „компромиси“.
      Не че онова, което Вие определихте като „компромис“:
      „ако се качваха само по-стари, изчерпани от тираж и книги, които няма да бъдат преиздадени, никой издател нямаше да оспорва качествата на едно подобно начинание“,
      нито моето предложение, изобщо са предмет на обсъждане от някоя „страна“.
      Вероятно в това има самоирония, ако не и нещо по-тъжно:
      Някакви наивници водят полемика… 🙂 🙁

  3. Здравейте!

    Имате ли достоверна статистика зад това твърдение: „И когато книгата я има за безплатен достъп онлайн, значителна част от потенциалните потребители се губи“?

    Питам, понеже при предишната „патаклама“ през 2011 година потърсих такива статистики в световен мащаб. Единственото, което открих тогава, е че наличието на безплатна е-версия (официална или пиратска) или не влияе на продажбите на съответната книга, или ги повишава малко. С уговорка от авторите на изследванията, че е нужна ОЩЕ статистика.

    А горната мисъл се повтаря на доста места – твърде безкритично, струва ми се. Но може да съм пропуснал някакви нови изследвания.

    • Всъщност едно подобно изследване би било сложно за изпълнение и, както всички изследвания от такъв тип, доста субективно. В много свои интервюта Нийл Геймън споделя, че наличието на безплатна е-версия(официална или пиратска) вдига продажбите. Аз също съм привърженик на идеята, но не мога да открия реална статистика. А в случая би било от голяма полза и в защита на Читанка, ако такава статистика бъде намерена.
      *За да поясня – „И когато книгата я има за безплатен достъп онлайн, значителна част от потенциалните потребители се губи“ – е изречение, което съм чувал да се повтаря много пъти сред издателите и може би щеше да е редно да го поставя в кавички като цитат. Останалото след него са мои лични тълкувания, в случай, че приемем твърдението за вярно.

  4. Ето едното изследване – от 2010 година:

    The Short-Term Influence of Free Digital Versions of Books on Print Sales

    Струва ми се, че докато не се появят сериозни резултати, е най-добре да избягваме твърденията тип „безплатните книги вредят на платените“.

  5. Прокопй on 27.09.2013 at 17:04 said:

    Мога само да добавя малко лични впечатления.
    Не малко книги съм си купил едва след като ги прочетох в читанка.
    Също така се радвам че имах възможност в читанка да прочета редица произведения за които никога не бих дал пари. С други думи хубавите произведения получават реклама в сайтове като Читанка а некадърните получават негативи.

  6. Super inmotfarive writing; keep it up.

  7. All of my questions ses-tedtlhankt!

  8. Джордж Clydesdale ... on 05.05.2016 at 9:35 said:

    Внимание всички, за да Clydesdale ЗАЕМИ,

    Имате ли лош кредит? Имате ли нужда от пари, за да плащат сметките? Имате ли нужда да се започне нов бизнес? Имате ли незавършен проект на ръка поради лошо финансиране? Имате ли нужда от пари, за да инвестират в някои области на специализация, която ще ви ползва? и не знам какво да правя? Ами вие сте на правилното място и ние сме тук, за да осъществи мечтата си да дойде до реалността, ние предлагаме лични, бизнес кредити, комбинирани кредити, студентски заеми, заеми консолидация и толкова повече [сигурни и необезпечени]. Ние даваме заем с нисък лихвен процент от 3% Така че не ни посетите сега чрез {Clydesdaleloancompany@yahoo.com или Clydesdaleloancooperation@hotmail.com} или Тел: (347) 708-8926 или посетете нашия сайт HTTP: // georgeclydesdaleloans. bravesites.com/

    Благодаря за съдействието
    Джордж Clydesdale …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation