Неподлежащите на категоризация „Красиви неудачници“ – Ленард Коен

4652

Ленард Коен казва, че „Красиви неудачници” е написана на открито, в период на горещи летни дни и сам я определя по-скоро като слънчев удар, отколкото като книга. Каквото и да е, това сбъркано произведение изнасили представите ми за добра литература.

Започвам с последните изречения, които обобщават акцентите:

„Бедни хора, бедни хора, такива като нас, те са си отишли и са се разбягали. Аз ще призовавам от електрическата кула. Ще призовавам от оръдейната установка и самолета. Той ще разкрие лицето Си. Той няма да ме остави сам. Аз ще разпространя името Му в Парламента. Ще приветствам мълчанието Му с болка. Аз преминах през огъня на семейството и любовта. Пуша с любимата си, спя с приятеля си. Говорим за бедните хора, разбити и избягали. Насаме с радиото си аз вдигам ръце. Добре дошъл, ти, който ме четеш днес. Добре дошъл, ти, който оставяш сърцето ми. Добре дошъл, любими и приятелю, комуто ще липсвам вечно по пътя към края.“

Коен грубо очертава света на трима герои, всеки заемащ своето място в любовен триъгълник, където съотношението на страните няма значение. Анонимният разказвач, Ф. и Едит.

Времето е налетяло на първия, превръщайки го в откачен старец, загубил надежда и смисъл. Известен фолклорист, с отявлен интерес към индианското племе а… Жена му отдавна се е самоубила, любовникът му(и духовен ментор) е разменил живота си за кратка политическа кариера, оставяйки Анонимния разказвач безсилно лавиращ между самотата и отчаянието.

Ф., живеещ в представите на разказвача, е арогантен млад мъж, с безупречно тяло и пристрастие към секса и наркотиците. Има смазващо циничен светоглед, властолюбив характер и проявява покъртително равнодушие към чувствата у другите.

Едит се е самоубила, сплескана в асансьорната шахта, едва на 24-годишна възраст и участва само задочно. Парченцата от нея получаваме през спомените на разказвача и от едно писмо, написано от Ф. малко преди собствената му смърт. Тя е от малкото чистокръвни а…

Такива са героите. Плътни, дишащи, объркани, потящи се, плачещи, кога от сексуален екстаз, кога от непоносимата тежест на личната си действителност.

Безспорно се изисква смелост да напишеш подобен роман. Неправолинеен сбор от случки, изобилие от образи, метафори и символи, разпръснати хаотично между редовете.

Умопомраченията на безименния разказвач са поместени в отделни глави, където всяка дума започва с главна буква. Всички са еднакво важни и поравно незначителни.

Има Ли Разлика Между Това Да Сънуваш Геометрия И Причудливи Секс Пози? Епилептикът Винаги Ли Е Блажен?

Тази книга е много далеч от границите на традиционния роман. Тя е сбъркана, дръзка, на места сякаш незавършена. Обичам такива книги!

Любими цитати:

Моля те, направи ме празен, ако съм празен, мога да получавам, ако получавам, значи, че то идва отнякъде извън мен, ако идва отнякъде извън мен, значи не съм сам!

Към света на имената с нас. Ф. казваше: от всички закони, които ни обвързват с миналото, имената на нещата са най-непреклонни. Ако това, на което седя, е столът на дядо ми и това, през което гледам, е прозорецът на дядо ми, то аз съм дълбоко затънал в неговия свят. Ф. казваше: имената запазват достойнството на Привидността. Ф. казваше: науката започва от грубото именуване, от желанието да се пренебрегне конкретната форма и съдба на всеки отделен червен живот и всички да се нарекат Роза.

Цялата глава 31:

Кралят на Франция е мъж. Аз съм мъж. Следователно аз съм кралят на Франция. Ф! Пак потъвам.

Друго ревю при „Супата на Кафка“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation