Фундаменталното значение на „Пулсът на Слънцето“ – Боб Бърман

picture_943

Ако приспивно-скучната училищна програма ме е научила на нещо, то е, че за да бъде защитаваният аргумент разбран от аудиторията, той трябва да е съпътстван от умерено чувство за хумор. Вярвам, че това е от съществена важност за популяризаторите на науката. Защото всички гледаме на науката, като на безкраен сбор от факти, който се увеличава ежедневно. Зубренето е бреме на учениците и ние, завършилите, можем само да ги милваме със съжалителни погледи.

С присъщия на човек интерес към разгадаване на мистерии и подредба на пъзели, Боб Бърман  разказва за Слънцето, за неговото влияние върху нас и драгоценната ни планета Земя. Пътуването започва от Древността, с нейните славни и безславни мислители и философи. Иронията е, че най-често имената, запомнени през вековете, са направили погрешни изводи, наблюдавайки звездите и търсейки мястото ни във Вселената(извинете клишето), но въпреки това моделите, измислени от тях, са просъществували, а църквата дори е догматизирала някои от тях. Пример за това е най-прочутият от древните гърци – Аристотел, чийто геоцентричен модел на вселената възпрепятствал научния напредък с две хилядолетия.

Боб Бърман успешно улавя вниманието и едновременно забавлява, правейки неочаквани връзки там, където е уместно:

Атомите притежават съществени пластични центрове, изградени от протони и неутрони, задържани заедно от най-могъщата сила във вселената, която според великата поетична традиция на физиката е наречена силно ядрено взаимодействие. Броят на протоните в ядрото на атома е от изключителна важност. Сам по себе си той определя кой е елементът и му придава всичките му свойства. Ако един атом притежава шест протона, това е въглерод. Ако има само още един протон, той е азот и по нищо не прилича на въглерода. Всички атоми, с изключение на най-често срещания вид – водорода, притежават в своите ядра още и неутрони, които са там само заради купона. Те с нищо не променят основните характеристики на елемента и затова бихте дишали с еднаква лекота кислородни атоми с осем, девет или десет неутрона. Неутроните нито ни помагат, нито ни вредят; те са нещо като зелевата салата.

Любимите ми цитати са свързани с развенчаването на езотерични митове и саркастичния подход към астрологията и религиите:

През 18 век, макар Църквата вече да не можела да диктува на учените какво да пишат, все пак много автори полагали кански усилия да предложат хипотези, съвместими с Библията. Особено предизвикателство за тях било „Битие”, в което се казва, че Бог създал светлината на първия ден, а Слънцето – чак на четвъртия, което е дори след сътворението на Земята и нейните тучни ливади. С други думи, нашият свят и неговите приятно озарени зелени поля са съществували няколко библейски дни без Слънцето.

Но „Пулсът на Слънцето” далеч не е само шеги в края на изреченията. Записките ми за меланома(най-опасния рак на кожата) излязоха толкова дълги, че не мога да избера само един откъс, от който да добиете представа. Затова ви представям звездите в орехова черупка:

В огромния облак от водород и хелий – мъглявината – всяка бучица допълнителна плътност упражнява собствена гравитация и притегля околния газ. По време на това свиване началното едва доловимо хаотично движение постепенно прераства в бавно въртене, като със свиването на масата, подобно на балерина, която прибира ръце към тялото си, скоростта на въртене се увеличава.

Гравитационното свиване винаги създава топлина и така центърът става още по-горещ. Същевременно мъглявината добива очертанията на топка. Звездите и планетите са сфери, защото те имат най-малка повърхност от всички геометрични форми, като никоя част не е по-отдалечена от центъра от която и да било друга част.

Едно изречение, изглежда, е напълно достатъчно да обясни глобалното покачване на температурите:

Тъй като въглеродният диоксид е парников газ, който улавя и увеличава температурата на всяка планета, където е открит, Земята също не прави изключение.

В заключение ще перифразирам думите на Лорънс Краус, който казва, че съзнанието за атомния състав на цветето не го прави по-малко привлекателно за наблюдателя. Обратното е. Детайлите правят заобикалящия ни свят по-вълнуващ, а науката предлага точно това – детайлен и рационален поглед. Познание с особено приятен вкус, което много хора игнорират, а някои, често пъти необосновано, отричат. „Пулсът на Слънцето” е увлекателно написана и всичко е обяснено с подходящи примери и премерен хумор, превръщащи я в неустоим кеф за търсещите да научат повече за фундаменталното влияние на Слънцето върху нас и всичко онова, което познаваме.

Вижте още „Как ще изглежда смъртта на Слънцето“

Други ревюта:

Книголандия

Ламота

Ловци на книги

Splitting your mind

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation