Акосиомата на безсмъртието в „Уравненията на живота“ – Саймън Мордън

uravneniata_na_jivotaМафиотски пуцалки по улиците на постапокалиптичен свят с киберпънк привкус, където гениалните учени са и неубиваеми момчета с покъртителен хумор.

Готово, ревюирах „Уравненията на живота” в едно изречение.

Сега ще опитам в няколко.

Човеците са се избили един-друг с поредица ядрени атаки и единственият оцелял град е ситуиран в Лондон, Англия. Наричат го Метрозоната. Тъкмо там започва историята на Самуил Петрович – руски емигрант, на път да направи фундаментално откритие, което най-сетне ще даде излаз на човечеството към необятната Вселена. Проучванията му са прекъснати, когато един ден, пътувайки към работа става свидетел на опит за отвличане. И, както би направил всеки главен герой, тръгва да спасява очарователната девойка. Въведени сме в шеметно препускане, чийто край не означава време за почивка. Съвсем скоро започва следващото такова. И така до последния ред на 281(последната) страница.

Миналото на Петрович е забулено в тайна, части от която той изплюва в различни моменти. Докато е живял в Санкт Петербург, е бил част от престъпна организация, а към настоящето се подвизава като природен гений и непоправим циник. Образът му ми е ужасно противоречив. От една страна е дразнещо клиширан и в първите 200 страници човекът е абсолютно неуязвим. След това нещата се пооправят, става по-умерен и престава да апострофира всяка ситуация със сарказъм.

Главните героини са две. Първата е очарователната дъщеря на японски престъпен бос. Характерът й по никакъв начин не ни е представен, затова пък някой постоянно се опитва да я спаси или убие. Втората е монахиня, която, подобно на Петрович, е била на страната на лошите, а катарзисът й става факт с присъединяването й към ордена на Жана д’Арк. Ловка монахиня с дълги крака и пълни гърди, притежава безпогрешен мерник и в битка един-на-един може да срита всекиго. Май и двете сме ги чували някъде.

Текстът ми излезе язвителен, но книгата все пак си има своите моменти. Просто не понасям екшън-трилъри, а „Уравненията на живота“ е тъкмо такова. Очаквах повече киберпънк и свеж хумор, а не непрестанно хитроумничене от главния герой. Не е реално всички основни персонажи да оцеляват, предвид центрофугата от битки, куршуми и кръв. Атмосферата на Метрозоната е автентична, а „Виртуалната Япония”, наред с Джихадът на машините(гигантски роботи!), е интригуваща и прилично описана. Малко след средата темпото на действие започва да се забавя, а самият край, макар и предвидим, оставя надежди, че в продълженията ще видим по-плътни герои за сметка на шеметната скорост.

Други ревюта:

Христо в „Книголандия“

Shadowdance

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation