Дванайсет гениални истории, „Дванайсет странстващи разказа“ – Габриел Гарсия Маркес

101508_b

Пускам думите магически реализъм във въздуха, затварям очи и първият образ, който ме поглежда изпитателно от обратната страна на клепачите ми, е този на Маркес. Винаги е било така, макар да не бях сигурен какво точно представлява този жанр.

Първо го познах в „Сянката на вятъра”, а най-сетне се случи да прочета и нещо от първооткривателя му.

По себе си съдя, че когато е налично свръхестественото, действителността остава по-назад, защото ни е добре позната, недостатъчно вълнуваща. Но с прекрасния си поетичен език, Маркес създава готическа атмосфера, добавя тъмни сенки и няколко капки магия, а преживяванията на героите си ситуира тъкмо в центъра, акцентира върху тях.

Започна ли да пиша за различните сюжети само ще ви разваля удоволствието от четенето. Аз най-силно симпатизирах на господин президента от „На добър час, господин президент”. „Самолетът и спящата красавица”, пък, е историята на несподелен романтичен момент, точно от любимите ми, а „Светлината е като водата” показва причудливата възприемчивост на децата за всичко чуто и заобикалящо ги.

Надежда, странно очарование и наивитет, а срещу им безсмислие, себеотричане, ужас и отчаяние… разказите са гениални в своята простота. А българското издание е облечено в чудесно оформление и красива корица. Радвам се, че най-сетне открих Маркес за себе си.

*Препоръчвам да се чете късно вечер или поне в дъждовни, мрачни дни.

Още възторжени ревюта:

Книголандия

АзЧета

Левитация

Записки в шкафчето

Ана Хелс

Интервю с българския издател(Лъчезар Минчев) в „Литературата днес“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation