Признаци на жалкото ни съществуване в the „Mall“ – Ерик Богосян

product_13359

Не мразете Мал, той се различава от нас само по размаха си.

Ерик Богосян, подобно на Паланюк, моделира героите си с нашите стремежи, жалките нужди да притежаваме и страхът да се изправим срещу каквото-там-не-ни-харесва. И напълно откровено, с най-провокативен тон ни казва, че сме достойни за окайване. Разликата е, че при Богосян героите са няколко, а действието е ситуирано в мола и се движи с темпото на трилър.

Маll е книга за обезличаването на човека в модерния свят, владян от корпорациите и манипулиран от бюрократите. Главните герои са колоритни и всеки обитава собствено балонче. Джеф е младеж в студентска възраст, интелигентен, но мързелив и затъващ в обичайните развлечения и алкохол. Дона е домакиня, която просто си търси с кой да изчука своята незадоволеност. Дани е четирийсетгодишен бизнесмен, педант с перфектно здраве и стегнато тяло, чийто живот е подреден до последната стотинка, докато докторът не му казва, че трябва да прави повече секс с жена си или поне да лъска бастуна. Мишел работи като охрана в мола. Затъпял от суеверията в които вярва, излишните му килограми са визуализация на тихото самотно съществуване. Той не може да напусне миналото, когато жена му все още е била жива, а животът му е имал смисъл. И пети е великолепният Мал. За него малко по-надолу.

Джеф крещи срещу цивилизацията, но страхът държи устата му затворена и виковете глъхнат в мозъчната кутия. Единственото му реално действие се състои, когато се изпикава върху метална кутия, точно под външната камера на мола. И се самоиронизира със следните думи: „Това е една малка пикня за човек, но гигантска пикня за човечеството. Да. Какъв съм революционер”.

Понякога Джеф имаше чувството, че само той вижда пожара. Разбираше, че живее в нечовешки свят. Компютри и корпорации бяха обединили сили, за да изградят този свят. Магазини за ароматизирани свещи, бельо, пресни сладки, на „Дисни” – нечовешки боклуци за масите. Мазните бюрократи, подчинени на системата, знаеха какво харесват хората. Те проучваха и сортираха човешките желания, а после ги удовлетворяваха.

Никой друг ли не виждаше колко страшно е това? Как не ти оставят място за движение? А какво означава да си човек? Само да се размножаваш, да се мотаеш насам-натам и да си купуваш градинска украса?

Истинският революционер е Мал. Абсолютно безперспективен, неговата единствена амбиция е изфабрикувана под формата на хапче или прах. Но също така помни всеки нещастник, имал дързостта да го обиди, удари или да го настъпи случайно, без да му се извини. И няма търпение да си го върне на всички в черния списък. Започва с майка си, сервирайки куршум директно в белите й дробове. След като пълни един спортен сак с автоматичния си M-16 и две пушки, той напоява стените на къщата с керосин и драсва клечка кибрит. С хладнокръвието и бавните, отмерени движения на айсберг, дрогираният Мал се качва в колата и тръгва към мола, където ще направи достатъчно, за да го покажат по всички телевизии в страната и по света.

Както написах в началото, Мал се различава само по размах. На всички ни се иска да сме популярни, просто е по-лесно(и далеч по-безопасно) да качваме безброй снимки в социалните мрежи, да сменяме маските, когато е нужно и да се усмихваме мазнишки на когото трябва. Всъщност, в известна степен Мал е достоен за уважение, нали така?

Няколко любими момента:

„Животът ми ще спре. Ще бъда безполезен като пън и всеки ден ще бъде същият като предишния. Никакъв напредък, но какво е напредък? Да си купиш кожено палто? Да създадеш уют? Да станеш по-добър скейтър? Да отидеш в по-голям магазин? Всичко е относително. Нали така?“

„Години наред Мал не правеше нищо, само запълваше пространството. Доколкото му беше известно, така правеха и всички останали. Никой не искаше да го признае. Като тъпи динозаври, затънали в катранено блато, те се правеха, че всичко им е наред, докато накрая се окажеше твърде късно. Когато свършеха в болнично легло във вмирисана, несъвсем самостоятелна стая, заобиколени от жалки приятели, семейство и егоистични деца, всички осъзнаваха колко безсмислена е била цялата работа. Как всичкото пазаруване, семейни почивки, училищни изпити, повишения в работата, задръствания по улиците, телевизионни програми, далечни войни и сексуални игри са били за едното нищо.”

One Thought on “Признаци на жалкото ни съществуване в the „Mall“ – Ерик Богосян

  1. Pingback: Книгозавър – “Mall” – Ерик Богосян

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation