Вълшебният и неповторим „Момчешки живот“ – Робърт МакКамън

momcheshki-zhivot

„Момчешки живот” е шедьовър, който тепърва ще подарявам и ще препоръчвам всячески.

Наскоро спорех с приятел за обема на книгите и как великите автори могат да съберат онова, което искат да кажат, на не повече от 200 страници. Не съм съвсем положителен. Най-ценните ми книги са 400+ страници, а още като малък майка ми повтаряше, че „умните неща ги пише в дебелите книги”. В дългите романи героите оживяват. Ако на 200 страници се събират една-две гениални идеи, то на 500 могат да се разпрострат няколко живота. А се оказа, че 600 страници са достатъчни за вълнуващата история на едно детство.

Зефир е малко градче, съществуващо напълно самостоятелно и изолирано от останалия свят. И подобно на всички малки градчета, и тук възрастните вярват в странни суеверия, причудливи призраци се лутат по шосето, а необятната гора крие Бог-знае-какво. Големите си вършат тяхната „голяма работа”, докато децата, следвани от верните си кучета, се надбягват с вятъра, за да полетят сред пухкавите облаци на лятото. Гонят залези и наблюдават звездното небе от верандите на къщите си. Търсят отговори на въпроси, дочути в бръснарницата или се опитват да се справят с поредната инвазия на добре познатите побойници. Такъв, накратко, е момчешкият живот(но „Нали разбирате, това е също така и момичешки живот”), разказан с цялата му пъстрота и вълшебство от Кори Макенсън.

Кори Макенсън ще ви скъса сърцето.

Очарователният образен стил и вниманието към историята на всеки един от жителите, са живителния дъх на Зефир. Заради тях повярвах в размислите и страстите, смях се с глас на шегите и искрено съчувствах на героите за срещащите ги проблеми. И по същата причина, четейки финалните 40 страници трепках, неусетно спирах дъха си, сменях физиономии между редовете, а когато последните думи влязоха в ума ми и се настаниха по гънките, на самия край на книгата… е, нека просто кажа, че трябваше да нарежа малко лук.

Още в предговора МакКамън споделя, че е искал да грабне неповторимата магия на детството и да я опише. Успял е и(за да прозвуча като старите южняци от Зефир) е свършил дяволски добра раота. Затова и вярвам, че всеки може да се познае в очите на децата от „Момчешки живот”. И да не забравя: сравненията със Стивън Кинг, Рей Бредбъри и Марк Твен не ми се нравят. Робърт МакКамън заслужава да е на пиедестала редом с тях, защото майсторството му не им отстъпва по нищо.

П. С.: Любимите ми герой бяха двама: невъзможността на първия да промени действителността беше болезнена, но смъртта на другия просто ме смачка. В това отношение писателят е безпощаден. Поредната причина да не мога да спра да мисля за книгата.

Малка част от нещицата, които си извадих:

„Знаете ли, аз вярвам в магията. Бях роден и израснах в магически времена, в магически град, сред магьосници. О, почти всички останали не осъзнаваха, че живеем в тази паяжина от магия, свързани със сребърния филигран на шанса и обстоятелствата. Но аз си го знаех през цялото време. Когато бях на дванайсет години, светът беше моят магически фенер и в неговото призрачно зелено сияние виждах миналото, настоящето и бъдещето. Вие вероятно също сте надничали в него; просто не си го спомняте. Виждате ли, аз смятам така: първоначално всички владеем магията. При раждането носим в себе си вихри, горски пожари и комети. Раждаме се способни да пеем на птиците и да четем облаците, и да виждаме съдбата си в песъчинките. Но след това ни училищосват магията направо от дън душите. Църкосват ни я, нашляпват ни я, изпират я и я изресват. Слагат ни на правия и тесен път и ни нареждат да бъдем отговорни хора. Казват ни да се държим спрямо годините си. Казват ни да пораснем, Бога ми! И знаете ли защо ни го казват? Понеже онези, които го изричат, се боят от дивото и от младостта и понеже магията, която знаем, ги кара да се срамуват и да се натъжават, че са й позволили да увехне у тях.

След като се отдалечиш много от нея обаче, не можеш да си я върнеш. Може да я докоснеш за по няколко секунди. Просто секунди познание и припомняне. Когато хората се разплачат на филм, това е, защото, макар и за миг, златното огледало на магията се пробужда в тъмния киносалон. След това зрителите излизат на суровото слънце на логиката и разума – и магията отново пресъхва, а те остават с лекото усещане за разбито сърце и дори не знаят защо. Когато песен пробуди паметта, когато въртящите се в слънчев лъч прашинки отвлекат вниманието ти от света, когато се заслушаш във влака, минаващ по релсите нощем в далечината, и се зачудиш къде ли отива, ти пристъпваш отвъд онова, което си и мястото, където се намираш. Тогава – за най-кратката частица време – се озоваваш в царството на магията.

Ето в това вярвам аз.”

„Защо никой не слуша децата, дори когато те имат какво да кажат?”

”Само какви щуротии може да си въобрази едно момче!”

„Четене. Писане. Мислене. Това са стъпалата на стълбата, която води нагоре и навън. Не мрънкане и приказки и да си оставаш роб с окован ум. Това е старият свят. Сега е време за нов свят!”

Други ревюта:

Мила за „АзЧета“
Христо в „Книголандия“

One Thought on “Вълшебният и неповторим „Момчешки живот“ – Робърт МакКамън

  1. Pingback: Магията на един момчешки живот | Аз чета

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation