Непоносимото „Сияние“ – Стивън Кинг

1258.max

Колкото зловеща и ужасяваща да е „Сияние”, тя все пак е едно семпло изследване на героите. Обикновено семейство, с прилежащите му проблеми, извадено от обществото и поставено в необикновен и потискащ хотел.

Джак Торънс е бивш алкохолик, доскоро подвизаващ се като гимназиален учител, докато благодарение на забележително избухливия си нрав успява да пребие един от своите ученици. Заради неравностойното положение, в което поставя жена си и малкия си син, Джак приема работа като пазач в отдалечения и самотен хотел „Панорама”, където семейството ще прекара зимата. Отлична възможност за пиесата, върху която Джак работи отдавна, но чийто край продължава умело да се крие в ъгълчетата на ума му, а също и достатъчно свободно време за него и Уенди да помислят върху отношенията си. Макар да го подозират, те все още нямат понятие от способностите на малкия Дани, който иска думата развод да спре да се изписва в главите на родителите му.

Както подобава на ранния Кинг, той поетапно реди костите, слепва мускулите, прелива кръвта, за да оживеят героите му едновременно със своите страхове и страсти. Въвлича ни в драмата на Уенди с нейната майка, от чието непоносимо влияние не може да се отърси. Трогва ни с простодушието на Дани, който просто иска мама и татко да се обичат и да са щастливи. И психически нестабилният Джак, чиято широко разтегната усмивка изглежда все по-заплашително.

„Панорама” е хотел с петдесетгодишна (тъмна) история, където стаите са съхранили по емоция от всеки един, минал през тях и парченцата от тези хора все още съществуват. Голяма част от случилото се тук е свързано с чудовищни убийства, затова и кръвожадните духове на мъртвите са нетърпеливи да бродят отново. И тъкмо това ме вълнува най-силно. Идва моментът, когато не знам кое е по-страшно: свръхестествените и паранормални изчадия или човешката лудост, породена от самотата и неспособността да приемем действителността. Лудост, с която се сблъскваме толкова често.

*За книгата, както и за всичко прочетено от Кинг, ми е трудно да пиша, както си личи от ревюто. Написах текста най-вече заради излизането на продължението, озаглавено Doctor sleep, което нямам търпение да грабна. 

One Thought on “Непоносимото „Сияние“ – Стивън Кинг

  1. Pingback: „Сияние“ на Стивън Кинг | Книжен Петър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation