Лудостта е само въпрос на степен в „Гняв“ – Стивън Кинг

1254.200

Когато си момче и растеш сред грижите на свръхчувствителна майка и баща, който търси в очите ти отражение на себе си – събирателен образ на класическия „мъжки” нрав, – несъмнено идва сутринта, когато малко след 9:00 часа превърташ. Тогава вземаш от училищното си шкафче револвера, по-рано откраднат от ловджийската екипировка на баща ти и влизаш в класната стая, за да освободиш един куршум от самостоятелната му килия в барабана на револвера. Куршумът разкъсва тънката кожа, пука черепа и потъва в мозъка на учудената учителка, за да започне най-странният ден в училище.

Защо не побягнаха, Чарли? С какво ги задържа? Хората продължават да ме питат за това, страхливо, сякаш имам очи на демон. Не им обръщам внимание. Предпочитам да не говоря за онова, което се случи през тази злополучна сутрин в стая 16. Ще ме разберат ли, ако им кажа, че децата са привикнали с насилието — юмручните схватки във физкултурния салон, боксовите мачове в Луистън, тупаниците по телевизията, убийствата по филмите. Поне половината от децата в нашия клас присъстваха, когато едно момиче заля свещеника с пилешка супа пред близката закусвалня. Убийството на Дъртата читанка бе само една брънка в тази безкрайна верига от насилие.

Тук, за разлика от най-популярните истории на Краля, свръхестественото липсва. И тъкмо заради възможната реалност, която очертава, книгата е толкова плашеща. Но потресаващите моменти на физическо и психическо насилие са само следствие на нещо по-дълбоко. Главните герои събличат своите истории дума по дума, като студено и безсрамно разкриват унизителните семейни тайни, страховете си, своята самота и задължителните(за възрастта) „обекти на омраза”. Наглед тривиалните теми са представени по оригинален начин през гнева на споделящите.

В своите 200 страници кралят на ужаса е съвсем концентрирано е разгледал повече и по-важни проблеми, засягащи тийнейджърската възраст, отколкото всички филми за колежани и прилежащите им псевдодрами, фалшиви трагедии и мазни любовни истории, взети заедно.

Книгите, които са ме афектирали колкото „Гняв” са съвсем малко. Следствие от бавното ми и внимателно четене са редките случаи, когато изчитам роман за ден. Тук достатъчно красноречив е фактът, че след двайсетата страница изключих звука на телефона си и шест часа живях във фикционална класна стая, в чийто център бе проснато вкочаняващото се тяло на учителката, сякаш жертвоприношение на зловещ ритуал, който промени всички участници. И мен като читател.

5 Thoughts on “Лудостта е само въпрос на степен в „Гняв“ – Стивън Кинг

  1. Най-любимият ми роман на Кинг!

  2. almaak on 10.10.2013 at 11:16 said:

    книгата кърти! хау!

  3. Ася on 14.10.2013 at 15:21 said:

    Това ми е най-любимата книга на Кинг. Има нещо в нея 🙂

  4. Обожавам Стивън Кинг!

  5. Велик Стивън Кинг!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation