Мемоарите на петгодишния Джак от „Стая“ – Ема Донахю

162078_b

Посегнах към „Стая” с очакванията, че ще има (а)социален експеримент.

Малкият Джак живее в Стая със своята Мам. Роден е върху Черга. Обича да гледа Телевизор, но не много, за да не му изгние мозъкът и да изтече през ушите. С Мам си имат занимания по цял ден, като пеене на песни и четене на някоя от петте детски книжки, които притежават. Когато Бялото лице на Бог се появи, Джак влиза да спи в Гардеробчо. Тогава идва Стария Ник, който е лош и кара леглото на Мам да скърца. Когато той си замине, Джак се мести в Креватчо, където се гуши при Мам.

„Стая” се чете бързо, но на мен ми беше непосилно да чета повече от 70-80 страници дневно, защото страшно се напрягах. Гласът на Джак е автентичен, чрез него писателката е уловила по изключителен начин детския поглед и възприемчивостта към непознатото. Камъкът, който ме спъна, е и една от основните теми на книгата – майчинството. Жертвоготовността и себеотрицанието на майката, чийто единствен живец е детето й, са акцентирани осезаемо, но ги „изпитах” от дистанцираното положение на страничен наблюдател. Все пак нямам и най-малко понятие от същността на майчинството.

Макар наивността, залята с граматическите грешки на Джак, да готви смешки тук и там, през повечето време ме бе притиснало меланхолично настроение.

Неразрушимата връзка на момчето с майка му е трогателна и бива изтъкната всеки път, когато Джак взаимодейства с нещата от Навън(от един момент нататък случките стават противно подробни). Малкият се вглъбява напълно в случващото се, без да мисли за последствия, като в съзнанието му мига единствено сигналната лампичка с надпис „Мам”.

„Стая” е странна и различна, а клаустрофобията почива в тъмните й кътчета. Съдържа нужното за една прилична история със сравнително интересна тема и проблем, без излишно словоохотлевене и паметни ексцесии. Просто аз не съм нейният читател.

Още ревюта има при Книгозавър, в Четецът и от Алтера

Тук има трейлър на книгата, а това е сайтът на „Стая“, където Джак ще ви сподели по няколко думи за предметите.

One Thought on “Мемоарите на петгодишния Джак от „Стая“ – Ема Донахю

  1. Да бе, жертвоготовност и себеотрицание, ама като дойде Стария Ник…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation