Емблематичното „Свърталище на духове“ – Шърли Джаксън

163913_b

За пръв път видях „Свърталище на духове” преди година и оттогава попадам на нея през толкова кратки времеви интервали и съм почти сигурен, че книгата ме преследваше. Три неща безотказно ме привличаха към нея. Заглавието, готически издържаната корица и фактът, че е част от поредица „Magica”, която досега не ме е разочаровала. Разлистих първите страници, само за да видя, че преводът е на Светлана Комогорова-Комата. Така, накратко, стигнах до момента, когато очакванията ми към романа на Шърли Джаксън не се побираха между буквите на думата „малки”.

Във въздуха на суеверното селце Хилсдейл се стелят зловещи легенди за отдалеченото имение Хил Хаус и хората яростно гонят всякакви помисли за порочната къща. Доктор Джон Монтагю, провокиран от странните митове около къщата, кани трима непознати – самотната Елинор, красивата Теодора и суетния Люк, – да се присъединят към него в изследването на Хил Хаус. Четиримата започват поетапна обиколка на просторните стаи, заплашващи да ги погълнат. Вратите се оказват негостоприемни и бързат да се треснат, бъдат ли оставени отворени, а на входа на детската спалня има няколкомилиметрова площ, където температурата е драстично по-ниска, макар никой термометър да не засича студа. И ако това ви се струва зловещо, почакайте само да падне нощта…

Параноя, ужас от непознатото, чувство за отлъчване от групата, постепенно побъркване и усещане за греховност. Само част от темите, които явно са вълнували Шърли Джаксън при писането на „Свърталище на духове”. Тук липсва физическото насилие и прилежащите му литри кръв. Авторката майсторски изтъква по две-три черти от характера на всеки герой и изследва неговите действия и взаимоотношенията му с другите в клаустрофобичната обстановка. Отначало диалозите звучат изтънчено, неестествено музикални, но именно те, наред с детайлните описания, в които се ражда потискаща и изкривена атмосфера, превръщат романа в емблематичен за класическата готика.

Подобни истории ме въвлякоха в ужасите и тази напълно оправда немалките ми очаквания. Напрежение не липсва и за разлика от „Жената в черно”, „Свърталище на духове” не доскучава изобщо. Препоръчвам я страстно, особено на феновете на жанра, за които сигурно ще е интересно да разберат, че Стивън Кинг се е вдъхновил от нея при писането на своето „Сияние”. Оставям ви с началото на книгата:

Нито един жив организъм не би могъл да запази разума си в условията на абсолютна реалност – според някои дори чучулигите и калинките сънуват. Имението Хил Хаус не притежаваше разум и се издигаше самотно сред хълмовете, изпълнено с мрак, от цели осемдесет години; може би щеше да го има и още осемдесет. Вътре стените бяха прави, тухлите – пасващи плътно една до друга, подовете – стабилни, а вратите – благоразумно затворени. Тишината обвиваше плътно дървото и камъка и каквото и да бродеше там, то бродеше само.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation