„Деветте живота на Александър Баденфийлд“ – Джон Бемелманс Марсиано

181406z

Трудно е да си добър, когато си богат, а бе доста вероятно Александър да е най-богатият човек на земята, след като наследи парите не само на баща си, но и на всички от рода, живели някога.

И така, колко лош бе Александър?

Покъртително лош!

Фамилията Баденфийлд е синоним на злото и всичките й отрочета са подли, коравосърдечни негодници. Характерно за членовете на рода е, че прекарват времето си, забавлявайки се на чуждото нещастие и че времето им всъщност е доста ограничено. Никой не е доживял да познае старостта, което е и разковничето на тяхното проклятие. Неизбежно се стига до деня, когато Баденфийлдовци се събират на семейно сафари, което завършва със злополучната смърт на всички, с изключение на малкия Александър. В малодушието си пред съдбата, той решава да вземе деветте живота, които всъщност са осем, от своята котка и да ги използва за свое удоволствие.

Смъртта е неудобна, неприятна тема, а в детските книги е едва ли не табу. И тук се появява черният хумор!

Ако смъртта в „Деветте живота на Александър Баденфийлд“ е двигател на действието, то захранващото гориво е черният хумор. Липсва математиката, където всички герои в един момент се оказват неразривно свързани, няма ги удивителните приключения на главния герой и задължителния щастлив край с поука. Още в първите страници авторът се отрича от тези неща, като така се предизвиква да избягва клишетата на жанра. И успява по забележително странен начин!

Предшествениците на главния герой са описани като прахосници, но докато те безразборно са пилеели богатства, Александър е готов да губи своите животи, за да се забавлява. Само дето, за разлика от всяко произволно избрано дете, той се вълнува от разнообразните начини да се погуби, от различните легенди, носещи се около смъртта. И едва след като, заради необоснованото си и безцелно любопитство, умира по шест различни начина, Александър се подхлъзва на собствената си параноя и пада направо в студеното кресло на страха.

„Деветте живота на Александър Баденфийлд“ ми хареса, макар да бе доста кратка, последните редове ми оставиха усещане за завършеност (самият финал е жесток!), а пък и главният герой е един (само)убийствен проклетник. Мрачната атмосфера не е предадена толкова от текста, колкото от превъзходните рисунки на Софи Блекол и безспорно книжката е сред най-смахнатите детско-юношески романи, които съм чел!

3 Thoughts on “„Деветте живота на Александър Баденфийлд“ – Джон Бемелманс Марсиано

  1. Pingback: Деветте кратки живота на Александър Баденфийлд | Аз чета

  2. Pingback: Книгозавър – “Деветте живота на Александър Баденфийлд” – Джон Бемелманс Марсиано

  3. Pingback: "Деветте живота на Александър Баденфийлд" - Джон Бемелманс Марсиано - Книгозавър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation