„Пътеводител на галактическия стопаджия“ – Дъглас Адамс

1760556_b

„Пътеводител на галактическия стопаджия” ще ви спука от смях, при това цели два пъти! Стига, разбира се, да успеете да се съберете и надуете след първия.

Ако вече сте чели най-полезната и надеждна книга във Вселената, знаете какво имам предвид. Ако пък не сте я чели, сигурно знаете, че не знаете какво имам предвид. Но в случай, че не знаете, че не знаете, то вероятно сами криете незнанието си от себе си, а това може да завърши зле за вас, така че ви съветвам да се изясните.

Ако още не сте полудели, НЕ СЕ ПАНИКЬОСВАЙТЕ!

Артър Дент. Сприхавият, вечно констатиращ очевидното и неотложно търсещ да изпие най-обикновен чай, без значение в кой клон на Галактиката се намира. Познахте ли се вече? Ако не сте, не се залъгвайте, защото Дъглас Адамс спасява злощастния Артър и за да бъде злощастието оправдано му присъжда най-характерните черти на познатата ни цивилизация. Умопомрачителна несхватливост и изумителна ограниченост. Аранжира го с приблизително осемдесет процента от общото количество късмет в космическия безкрай и му избира един непоносим приятел в хитрата физиономия на Форд Префект.

Родом от планетата Бетелгейзе, Форд е един от нехранимайковците-редактори на „Пътеводител на галактическия стопаджия”. Нашият извънземен идва на Земята в стремежа си да напише статия за нея, но липсата на преминаващи наблизо космически кораби го приковава за цели 15 години на предимно скучната ни планета. Заради своя изискан вкус към неизискани барове, Фрод е изключително кратък със събраната информация за Земята. Всъщност определението „изключително кратък” е по-дълго от самата статия, която гласи само: „ПОЧТИ БЕЗОБИДНА!”

Ето един представителен диалог:

— За съжаление бях принуден да остана на Земята доста повече, отколкото възнамерявах — каза Форд. — Пристигнах за седмица, а останах петнайсет години.

— Не ми е ясно как изобщо се добра дотам.

— Много лесно — едно типче ме взе на стоп.

— Типче ли?

— Да.

— Ами какво е…?

— Типче ли? Това са най-често богати хлапаци, които се чудят какво да правят. Обикалят Галактиката и търсят планети, които все още не са установили контакт с чужда цивилизация, за да ги бъзикат.

— Бъзикат ли? — Артър започна да подозира, че на Форд му доставя удоволствие да прави живота му по-труден.

— Да — отвърна Форд, — бъзикат ги. Избират си някое отдалечено място, приземяват се пред някой нищо неподозиращ нещастник, на когото никой никога няма да повярва, и започват да се разхождат пред него, като се перчат с глупавите антени на главите си и издават бипкащи звуци. Наистина се държат като деца.

Форд се излегна върху дюшека с ръце под главата и придоби вбесяващо доволен от себе си вид.

— Форд — каза Артър, — не знам дали въпросът ми няма да ти прозвучи глупаво, но аз какво правя тука?

— Ами това вече го знаеш — каза Форд. — Спасих те от Земята.

— А със Земята какво стана?

— О, унищожена е.

— Така ли — изрече Артър с равен глас.

— Да. Просто се изпари в Космоса.

— Виж какво — каза Артър, — не ми е много приятно да чуя това.“

0_53395100_1296989677s

Сега следват няколко нескромни думи за президента на Галактиката, чийто функции в действителност са просто да отвлича вниманието от хората, които контролират Галактиката. Зейфод Бийблброкс! Той е толкова готин, че дори изписването/изговарянето на името му е нещо наистина готино. Блестящ, несравним, уникален, съвършена шеметна откачалка. При това с равен брой глави: две. Единият от двамата ми фаворити (несъмнено защото така недвусмислено напомня на мен самия)!

Двата ми любими откъса, включващи очарователния образ на Зейфод:

„Какъвто си беше готин, Зейфод Бийблброкс пълзеше смело в един тунел. Беше доста смутен, но така или иначе продължаваше упорито да пълзи, защото беше много смел.

Беше смутен от нещо току-що видяно, но не и наполовина толкова, колкото щеше да бъде от нещо, чуто след малко, така че сега би било най-добре да обясним къде точно се намираше той…”

И едва страница по-късно:

„Зейфод не искаше да се забърква с тях (Криккитски роботи) и като реши, че както дискретността е по-хубавата страна на доблестта, така и шубето е по-хубавата страна на дискретността, той доблестно се скри в един шкаф”.

Другият ми любимец е роботът, който променя значението на „усещане за колорит”. Марвин! Потиснат до най-ситната си гайка, Марвин притежава ум колкото цяла планета, вечно е на линия да даде безпогрешен и рационален съвет, от който никой нищо няма да разбере и в крайна сметка едва ли ще е особено полезен. Затова пък неведнъж успява да спаси живота на празноглавите си спътници, било и случайно.

Какво мисли Марвин за живота в едно изречение:

„Животът си е достатъчно лош и без да го доизмислям”.

Възможно най-пълният „Пътеводител на галактическия стопаджия” е най-забавната поредица, която съм чел! Консистенция от несекващи събития, чиято свързваща нишка е хуморът. Диалозите са небивали и смахнати, и поне за мен беше непосилно да предвидя какво чака на следващата страница (освен продължение на историята, естествено).

Отговорът на Живота, Вселената и Всичко останало и неочакваната липса на въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало, един ресторант, откъдето може да се наблюдава краят на Вселената, истинското значение на крикета, малко вогонска поезия, която, за ваше здраве, е препоръчително да оставите настрана, един купон, който не е спирал от безчет поколения и купища подобни истории.

За финал, имах ли някакъв по-тревожен шрифт, нямаше да се помая да напиша, каквото ще напиша и без това, именно с него, но ми остава единствено със съжаление да споделя, че Зейфод не участва в „Сбогом и благодаря за рибата”, както и в „Почти безобидна” (последните 2 книги). А сега стига шегички от мен. С удоволствие бих подарил по един възможно най-пълен „Пътеводител на галактическия стопаджия” на всеки, който се взема на сериозно (още повече на онези, дето се имат за много сериозни и най-вече на тия, които смятат, че са наистина страшно сериозни), но нямам възможност. Затова, ако след цялото това дълго и уморително ревю сте се изпотили, грабвайте кърпата си и влезте да си вземете душ. А след това не пропускайте да прочетете тази книга!

Последно, обещавам, за Паралелните вселени:

„Едно от нещата, които Пътеводителят ни казва по въпроса за Паралелните вселени, е, че нямаш и минимален шанс да ги разбереш. Следователно можеш да казваш: „Какво!?“, „А!?“, да ти се кръстосат очите и дори да изпаднеш в нервна криза — без страх, че ще те вземат за глупак.

Първото нещо, което трябва да се знае за Паралелните вселени, казва Пътеводителят, е, че не са паралелни.

Също така е много важно да си дадем сметка, че те не са и вселени в точния смисъл на думата, но най-лесно е да се опитаме да разберем това малко по-късно, когато вече сме разбрали, че всичко, което сме разбрали досега, не е вярно. Причината да не са вселени е, че всяка Вселена не е нещо само по себе си, а само начин за разглеждане на онова, което е по-известно под техническото название ЦВММ или Цялостен всеобхватен миш-маш. Цялостният всеобхватен миш-маш също не съществува реално, а е сумата от различните начини, по които бихме могли да го разглеждаме, ако съществуваше.

Причината, поради която Вселените не са паралелни, е същата, поради която и морето не е паралелно. Това не означава нищо. Можете да направите какъвто си искате разрез на Цялостния всеобхватен миш-маш и в общи линии ще получите нещо, което някой ще нарече свой дом.

Сега не се стеснявайте да изпаднете в нервна криза.”

don__t_panic_and_carry_a_towel_by_ashique47-d3fu8qd

One Thought on “„Пътеводител на галактическия стопаджия“ – Дъглас Адамс

  1. Pingback: С хавлия под ръка и ….“БЕЗ ПАНИКА“! | Аз чета

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation