Бруталните и обаятелни „Кървави книги“, том 3 – Клайв Баркър

books-of-blood-3Най-сетне още Баркъъъърр!

Предвид колко предстои да се унеса в словоохотлевене, вярвам, че е уместно да започна с признание. Безчет пъти сръчквах хората от издателство Колибри с питанки, относно излизането на третия том „Кървави книги“. И, разбира се, не пропуснах да си ги взема още в деня на излизането им. Очакванията ми съвсем не се побираха в рамките на думата „малки“, предвид безпощадното очарование на първия том и приятния, макар и сравнително по-лек втори сборник. Тук вече бях разпнат, издран, разкъсан и смачкан от обагрените в лепкави червени ивици истории.

Третият том започва със смайващия и отвратителен първи разказ („Рожба на киното“); следва бруталния и неустоим сплатърпънк („Негово Величество Роухед“); сюрреализъм, където въображението на Баркър е отвъд предела на удивителното („Изповедта на савана (на един порнограф)“); зловещи гробищни истории („Изкупителни жертви“); и една крайно неприлична, сбъркана мистерия („Човешки останки“).

Един малко по-груб, разтърсващ Клайв Баркър. Сцените на психически тормоз, физическо и сексуално насилие неотлъчно присъстват в сърцата на различните разкази. И често пъти са така умело написани, че едновременно възбуждат и те карат да се отвратиш от собственото си побъркано съзнание. Но макар и по-ярки, те отново не са самоцел. Истинските спойки са откритото заплюване на религии, обществени, етнически и сексуални разделения и порядки. Разтърсващите моменти само вадят наяве наивната вяра и удобството да бъде манипулирана, оголват силата на човешкия дух, сляпото преследване на отмъщението, страстта към разчепкването на мистерии…

Това са пет вълнуващи истории, пълни с дръзки, провокиращи символи и метафори, облечени в подчертано красив и изразителен език (задължително е да споменем жестоката работа на Иван Атанасов). Един незаменим, обаятелен и несъмнено запомнящ се Клайв Баркър. Такъв, какъвто нямам търпение да чета отново!

Любима извадка от личния ми фаворит:

„Съществуването му беше в разрез с всички природни закони и – за пръв път в живота (и смъртта) си – той се главозамая от постигнатото. Да бъде противоестествен, да съществува напук на системата и на разума: нима беше толкова лошо? Беше мърляв, окървавен, мъртъв и възкресен в парче мръсен плат; беше един абсурд. И все пак го имаше. Никой не можеше да отрече, че съществува, докато имаше воля да бъде. Мисълта беше възхитителна – като да откриеш нов смисъл в един сляп и глух свят“

И още нещо от последните страници, все още отекващи в главата ми:

„- Аз съм аз. Не познавам други като мен, макар че защо да съм единствен? Навярно има и други, много други, просто още не съм разбрал за съществуването им. Живея, умирам, отново и отново, и не научавам нищо за себе си – рече горчиво статуята. – Разбираш ли? Ти знаеш какъв си, защото виждаш други като теб. Ако беше единствен на Земята, какво щеше да знаеш за себе си? Само това, което ти казва огледалото. Останалото щеше да е мит и догадки“

One Thought on “Бруталните и обаятелни „Кървави книги“, том 3 – Клайв Баркър

  1. Pingback: Тъмни Баркърови фантазии в трети том на „Кървави книги“ | Аз чета

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation