Книжорама 2013

5d91f9c0c852f10b2210b889efbb95c1

Дълго мислих какъв да е форматът на препоръчаните от мен книги за панаира и излязох на глава със себе си, като избрах десетте ми любими книги за 2013, но нека възпра удоволствието си от хаоса  и поне веднъж се движа по ред.

2013 беше жестока! Четенето я съпътстваше (почти) през цялото време. Четях край изоставени параклиси и на свещ, когато токът решаваше да се скрие в тъмното. Четях по бреговете на Созопол, а в първото си утро от варненската „Алея на книгата“, тъй като пристигнах доста по-рано (около 6 сутринта), прочетох „Непорочните самоубийства“, лежейки на пейка в Морската градина. Неведнъж опитвах да чета по средата на купони в Студентски град, но непосилни затруднения ме дебнеха от чашата. Четях романи, влюбих се в краткия разказ, насладих се на няколко детски книжки, опитах малко поезия, когато чувствах, че ми  е нужна, но най-важното е, че безвъзвратно обикнах драматургията.

Точно година назад от днес, 9-и декември, след като около седмица си повтарях, че е време да намеря своето място в ноосферата, започнах първия си сериозен (и не чак толкова) проект. Изобщо не си представях, че КниженЖор ще се срасне толкова с мен. И понеже усещам, че съм опасно близо до червената лампичка „Драматизираш“, нека просто си стиснем ръцете, че с брада съм по-красив и да оставим тая работа.

Блогването ме запозна с куп шантави, забавни, откачени, но най-вече интелигентни и смислени хора. С някои опитвахме да изпием всичкото вдъхновение на света (Литературата днес), други, макар и несъзнателно, ме насочваха и амбицираха (The reading room и Ники), с трети и четвърти все намирахме нови словесни пособия да се дуелираме и тормозим (Книголандия и Книгозавър), а пети неимоверно събираха всички изброени дотук заедно (АзЧета). Има и още редица невероятни хора, които неимоверно ме повлияха като човек и хубавец (да ми бяхте помогнали да развия и прилично чувство за хумор, бе, хора?).

Съвсем случайно попаднах в офиса на БГкнига. Наистина, както си бях вкъщи и изведнъж „Пуф“, вече съм там. Странно си е, дори да не ми вярвате напълно. Основно се занимавам с електронни книги, страниране и предпечат, а също и с разни книготърговски дейности. Щастлив екип сме си!

Ще ми се да вмъкна още няколко смешки, да спомена любимата си поредица, където книга още не ме е разочаровала, да благодаря на хората, които ме четяха, доверяваха се на книжните съвети и не ме оставяха да си играя сам на детската площадка (така де, радвах се всеки път, когато дискутирахме нещо в страницата на блога). Създадох „КниженЖор“, за да се доближа до по-голяма част от причудливите хора, които се обвързват с книгите. Които си позволяват лишението от сън, заради увлекателната книга, които изпускат да слязат на спирката си, понеже скитат по страниците, които търсят между редовете своите смисъл и утеха. Щеше ми се да се забавлявам, пишейки за/коментирайки книгите, които (не)харесвам. Дотук всичко наистина е толкова готино, колкото се опитах да го опиша. А ако не ви се струва готино описано, то значи само си представете нещо, което е ама наистина страшно яко!

А сега стига помайване. Десетте най, но на случаен принцип, защото не искам да преценя коя е единствената, когато мога да имам любим хаос от удоволствия:

„Непорочните самоубийства“ – Джефри Юдженидис. Потискаща, написана в забележително суров и едновременно с това поетичен стил, тази книга оставя рани, но това не значи, че не бива да посягате към нея, а че препоръчвам да се посяга внимателно.

„Пътят“ – Кормак МакКарти. Обичам тази книга и вече съм я подарявал няколко пъти, не спирам да я препоръчвам, а своята бройка непрестанно тикам в ръцете на приятели. Маккарти отваря темата за безсмислието на цялото ни битие и започва да рови, да къса, извежда под лупа и разчепква. Безмилостен и страшно любим. Горещо препоръчвам и филмираната пиеса „Sunset Limited“ по сценарии на автора.

„Асамтой“ – Етгар Керет. Керет е най-шантавата консистенция от прилагателните забавен, меланхоличен, объркващ и неустоим. Прочетох и трите сборника („Момичето на хладилника“ и „Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог“), но все не успявам да измисля какво да напиша за тях. Трудно ми е да го тълкувам дори за себе си, а да се наема да го нищя за пред другите си е направо страшно. Сръчквам ви, ако израелският писател дойде в България отново, да не го пропускате, защото той наистина е уникален разказвач, а на живо е и невероятен образ!

„Момчешки живот“ – Робърт Маккамън. Момчешкият живот в цялата му смайваща и наивна магия. Сравненията с „То“ са неминуеми, но за разлика от шедьовъра на Кинг, Маккамън е написал по-романтична и приятна за четене творба.

„Събрани пиеси“ – Сара Кейн. „Лошото момиче на английския театър“. Заради пиесите на Кейн се зарових да чета литературна критика на английски в 2 часа през нощта. Тъкмо тя, след като ме смаза, разпали интереса ми по драматургията. След нея наченах някои от по-непознатите пиеси на Шекспир, сред които „Тит Андроник“, първото му произведение, си остава любима, а също се оставих на Самюел Бекет да ме побърка. Неговата „В очакване на Годо“ безспорно е произведение на изкуството, но не трябва да се подценява и малкият сборник „Катастрофа, където има поместени цели 9 кратки пиеси.

*За мен драматургията се отнася най-силно до емоциите. Дърпа, щипе, понякога гали, друг път зашлевя шамар. Несравнимо е!

„Пътеводител на галактическия стопаджия“ – Дългас Адамс. Нищо по-малко от една от най-великите книги, писани някога и безспорно най-забавната книга, която някога съм чел. Рядко успявам да говоря за нея сериозно. Хуморът на Адамс е непрекъснат, осмиващ, разтоварващ. Веднъж се смеете от сърце, друг път се втрещявате от дързостта му, а на следващата страница главата ви започва да се мотае.

„Слепоглед“ – Питър Уотс. Тази книга е пълна с амбициозни и разтърсващи идеи, които се разтягат пред взора на читателя, на фона на вълнуващата представа за бъдещето на Уотс.Научна-фантастика, каквато не помня да съм чел преди, пък макар да съм още пеленаче в жанра.

„Боен клуб“ – Чък Паланюк. Книгата, която проникна в мислите ми, настани се, понякога става да ме навиква, друг път ми се смее какъв съм нещастник. Да, Паланюк е жесток и провокативен, казва нещата в прав текст и просто казано, за мен е модерен класик. И понеже чувам, че „Боен клуб“ била мъжка книга, за което донякъде съм съгласен, то пробвайте и „Приспивна песен“. Само не ме винете, когато несъзнателно сте започнали да размествате приоритетите си. Усещането е страхотно!

„Възмущение“ – Филип Рот. Безупречен шедьовър! Това е първата книга, която чета на Рот, но ми е достатъчно да твърдя, че е изумителен гений. Във „Възмущение“ няма ни една дума, която да не е поставена премерено и за мен Филип Рот е по-добър от Франзен. Неговите „Поправки“ също много харесах, затова не пропускам да ги спомена, макар да не съм писал за тях. Обещавам ревю догодина, когато ги препрочитам!

„Деветте живота на Александър Баденфийлд“ – Джон Бемелманс Марсиано. Нарочно си оставих налудничавата детска книжка за последно, но тя в никакъв случай не е последна. Малкият Александър бързо се изкачи по стълбицата на любимите ми литературни герои, където той е непоносим, алчен, придирчив, безсрамник и още куп лошотии. Една различна, остроумна и забавна книжка, чийто край е покъртителен.

Ако сте стигнали до края, то остава само да ви поканя на книжна среща/раздумка на стартиращия „Панаир на книгата“, където можете да ме откриете на щанд 102. Нека книгоманиашката седмица започне!

One Thought on “Книжорама 2013

  1. Pingback: Книгозавър – На Панаир по време на криза – за всекиго по нещо

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation