Левиатанът „Слепоглед“ – Питър Уотс

d181d0bbd0b5d0bfd0bed0b3d0bbd0b5d0b4

Възхитителното при „Слепоглед“ е способността на Питър Уотс да съчетае жестоките си представи за Първия контакт с последните прозрения на науката и да създаде левиатан, за прочита на който отделих приблизително двайсет часа.

Годината е 2080. Човечеството преживява поредната технологична революция, където болните и родените с недъзи са способни да се ремонтират, а здравите – да се оптимизират. Макар все още закотвени на Земята, хората все пак пътуват и изследват необятния Космос, а посредством научните постижения са проектирали и създали място, което наричат Небесата. Гротеска материализация на Рая, където се складират и поддържат единствено мозъците на умрелите, и където близките им могат да ги посещават, за да свързват съзнанията си. Самите срещи се състоят на измислено място, родено в представите на умрелия.

И така, докато един ден хиляди извънземни тела се появяват в небето над познатия свят, снемат мащабен кадър на Земята и изгарят в атмосферата й. Неусетно е настъпил моментът за Първия контакт, затова екипаж от четири човешки тела и един вампир бива изпратен на ръба на Слънчевата система, където преди отприщването на тяхната история, те ще преживеят агонията на възкресението…

Без да издавам подробности около същността на героите, само ще изясня защо ги наричам „тела“. В действителност те не носят само четири съзнания. Синтезистът (и разказвач) Сири Кийтън, лингвистът Бригадата, биологът Айзък Спиндъл и въоръжената със знанията и характера на военен командир – Аманда Бейтс. Имаме един с четири напълно развити и самостоятелни личности, втори с отрязан наполовина мозък, поради проблем във вътреутробното развитие, а друг пък с разпокъсан на мънички фрагменти (из целия „Тезей“) разум. И ако това създава чувство за колорит, което е безспорно, то почакайте само да се срещнете с хищника Сарасти:

„Ако той беше човек, веднага щях да узная какво виждам пред себе си, бих надушил [убиец] по цялата му топология. И нямаше да съм способен дори да гадая за броя на жертвите му, понеже излъчването му бе напълно лишено и от капчица съвест. Избиването на стотина души не би положило и петънце върху повърхностите на Сарасти – не повече от смачкването на насекомо; вината коагулираше и се стичаше по тази твар като вода по восък“.

Отначало „Слепоглед“ е като поглед в безкрайната тъмнина на бездната, неразгадаема и въпреки това поглъщаща, обсесивна. Постепенно, една по една, започват да се оформят Галактиките, изникват звездите, различават се планетите и ето ти – незавършена, но постоянно развиваща се Вселена, а ти гадаеш какво следва, логически запълваш пропуските и започваш да търсиш, и откриваш непознати ти допреди простори.

Започваш да мислиш дедуктивно, аргументирано, но най-вече трескаво.

Тази изумителна тяга за мозъка се получава в следствие на следния синтез: смазващата комбинация от наука (когнитивна психология, невробиология, биохимия, физика и куп други) и увлекателно действие, наред с превода на Елена Павлова, без чийто къртовски труд, прозиращ в бележките под линия, книгата щеше да е едва ли не невъзможна за четене.

Извънземните. Повече от впечатляващи са извънземните на Уотс, а описанията и изследванията върху тях възлизат на поне десет, ако не и повече страници, и са така неразривно свързани, че ми е неудобно да цитирам едва половин страница, но ето едно кратко предизвикателство, което в книгата е по-ясно, благодарение на бележките:

„Това чудо тук е на въглеродна основа. Дори е на протеинова основа, макар че протеините му са доста по-корави от нашите. Многобройни серни кръстосани връзки за латерално укрепване… Тъканите на тварта са пропити с магнетит. На земята такъв материал се намира в мозъците на делфините, у мигриращите птици, дори у някои бактерии – всичко, което навигира и се ориентира с помощта на магнитни полета. На ниво макроструктури разполагаме с пневматичен външен скелет, който – поне доколкото мога да кажа – изпълнява и ролята на мускулатура. Свиващата се тъкан изтласква газ през система мехури, които втвърдяват или отпускат всеки сегмент на ръцете“.

Героите постоянно се провокират на теми от различно (научно) естество, но любимите ми дискусии остават тези, свързани със съзнанието:

„Забрави за съзнанията – обясни Кънингам. – Да речем, че имаш уред, създаден да следи… примерно космическите лъчи. Какво става, когато той обърне сензора си така, че вече не сочи към небето, а към собствените му чаркове? – биологът сам си отговори, преди събеседничката му да се обади. – Прави това, за което е създаден. Оглежда окабеляването си от гледна точка на метафорите за космически лъчи, понеже те му се струват правилни, понеже са му вродени, понеже не може да гледа на нещата по никакъв друг начин. Само че не използва правилната метафора. Системата оценява погрешно всичко, свързано с нея самата. Може съзнанието да не е толкова величествен еволюционен скок. Може би е просто грешка в дизайна“.

„Еволюцията във вселената не е нищо друго, освен плодене на автоматична, организирана комплексност, огромна тюрингова машина, пълна със самовъзпроизвеждащи се елементи, напълно неосъзнаващи собственото си съществуване. А ние – ние бяхме плод на случайността, изкопаемите. Ние бяхме безкрилите птици, които се наслаждават на господството си над някакъв безлюден остров, докато морето не изхвърли по нашите брегове змии и хищници“.

„Слепоглед“ е изключителна книга, хибрид между роман и нехудожествена литература, провокативна, пълна с идеи и подплатена с информация, чиито отделни нишки са навързани със здрава логика. Прочитът е труден, отначало може да бъде обезсърчителен, но представиш ли си, че си Сири Кийтън и успееш ли да стигнеш до края, удовлетворението от това предизвикателство е неминуемо!

Други ревюта:

Книголандия

Ловци на книги

4 Thoughts on “Левиатанът „Слепоглед“ – Питър Уотс

  1. Боби on 18.01.2014 at 12:06 said:

    Здравейте,
    искам само да кажа, че по мое скромно мнение преводът на книгата от английски е много лош и граничи с алтернативна версия на произведението. Дотолкова, че се принудих да чета паралелно оригинала и българската верия (ако не мразех да чета на екран, щях да я чета само на английски).

    Странно е, защото книгата е много добре анотирана, има обяснения за всички термини и т.н., а и преводачката що-годе знае английски (макар идиомите явно да са проблем и да не е използвала Интернет като помагало), но не си е направила труда да върже изреченията едно с друго. Всичко е превеждано дума за дума, без да се свърже смислово. Преводът на много думи също така е съмнителен – „криволячо“(?) за английската дума „scrambler“? (Вижте превод за „scramble“ в Google Translate – http://translate.google.com/#auto/bg/scramble).

    Аз свалих книгата от торент, но в последствие разбрах, че би следвало да е достъпна свободно от сайта на самия автор – Creative Commons лиценз. Така че ако имате възможност, горещо препоръчвам да прочетете оригинала, защото книгата е добра и си струва!

    • Познавам преводачката лично и както към всичките си познати в книгоиздаването, винаги се старая да съм обективен, а често и една идея по-критичен към работата им.
      В случая не ми е направило впечатление това, което отбелязвате, затова и съм похвалил превода. При мен първите 120+ страници бяха доста тежки, просто защото стилът на Уотс е наситен с термини от различни науки (тук бележките под линия бяха отличен пътеводител).
      А какво имате предвид, че „не си е направила труда да върже изреченията едно с друго“? Както го разбирам аз, смисълът (някакъв фрагмент от него) на цялата книгата щеше да се е изгубил, а на мен сюжетът ми остана ясен, дори си спомням немалко от него.
      Преводът на отделните „имена“ (било то и нарицателни, както е в случая с „криволячо“) не мога да критикувам, а не вярвам, че и който и да било способен редактор би се наел да поправя, просто защото, както е със собствените имена, това е преводаческа работа. В случая на „криволячо“-вците, поне за мен бяха точно преведени, предвид външния си вид и светлината, в която авторът ги беше показал.
      „Шифратори“ или нещо подобно, също би им подхождало, предполагам, но точно с тази дума аз нямам проблеми.
      Благодаря ви за коментара! Ще прочета част и от оригинала, за да сверя, но истината е, че аз намерих книгата за добра и в превода на Елена Павлова.

      • Боби on 18.01.2014 at 18:49 said:

        🙂 Не искам да омаловажавам труда на преводачката – както сам казвате, особено в началото, текстът е тежък и изпълнен с термини, които чудесно и изключително надлежно са описани под линия. Преводът е нелека и прецизна работа, а това важи с още по-голяма сила за сложни и наситени със съвременен жаргон трудове.

        Но в случая не става въпрос за стилови предпочитания към превода – това би било въпрос на чисто субективна преценка от страна на конкретния преводач. Забележките ми са по отношение на сериозни смислови разминавания от изречение до изречение (например неправилно приписване на действие на даден герой/обект чрез преиначаване на смисъла), буквално превеждане на идиоми дума по дума, а понякога и неточен превод на думи и изрази. Създава се впечатлението, че преводачката е бързала и не е имала време да вникне в съдържанието, което превежда.

        Някъде още в началото ми направи впечатление, че преводният текст на места е неясен и объркващ и това ме накара да направя сравнение с оригинала (определено не е нещо, което имам навика да правя). Повярвайте ми – книгата на английски е много по-лесна за четене. Факт е, че сюжетната линия се разбира и на български.

        За пример едно от първите изречения, на които попаднах сега разлиствайки (за да не бъда празнословен):

        Оригинал: Aren’t you the one who never has to look inside, never has to walk a mile in anyone’s shoes, because you figure everyone out from their surfaces?

        Превод: Не си ли ти онзи, който никога не поглежда вътре, никога не е извървявал път в чужди обувки, понеже изчисляваш всекиго по неговите повърхности?

        Анализ: Изразът „walk a mile in anyone’s shoes“ е класически идиом, който се превежда като „да се поставиш на чуждо място/да се поставиш на мястото на другия“ (виж тук http://www.usingenglish.com/reference/idioms/walk+a+mile+in+my+shoes.html). Другите забележки биха били по-стилови – „look inside“ може да е „вглеждаш в душевността/вътрешния свят“, а „figure everyone out“ – „разчиташ/разбираш всекиго“…

        Това е просто първото, на което сега – търсейки пример – ми се спря погледа. В случая и буквалният превод се разбира горе-долу, но не с всички идиоми в текста е така. Ето сега попаднах на още един пример (не с идиом).

        Пример 2:

        Оригинал: „Tunneling?“ Susan said. „As in quantum?“

        Превод: Тунелиране? – уточни Сюзън. – Като при квантите?

        Анализ: Тук „Аs in quantum?“ се превежда по-скоро като: „Квантово (тунелиране)?“, защото се визира феномена и фразата „quantum tunneling“.

        Пример 3:

        Сетих се и за един израз, защото се използва на няколко места в текста (този тук е на 259 стр. от превода, най-отгоре):

        Оригинал: Covert to invulnerable.

        Превод: От трудно достъпен до неуязвим.

        Анализ: „Covert“ тук не е въпрос на интерпретация – всеки речник казва, че думата се превежда като „скрит/потаен“. Това значение пасва и най-добре смислово на текста.

        Отново подчертавам – не искам да обидя никого и уважавам преводаческия труд. Моят съвет обаче към всеки, който има интерес към книгата и знае английски е – прочетете я в оригинал (достъпна свободно тук, тъй като е с Creative Commons лиценз: http://www.rifters.com/real/shorts/PeterWatts_Blindsight-v1.01-formatted-by-Ellen-Herzfeld.epub )

        Между другото, поздравления за сайта – попаднах на него търсейки инфо за книгата, защото я прочетох вчера и наистина повдига интересни въпроси 🙂

        • Благодаря за примерите, определено ми изясниха какво имахте предвид по-горе.
          Този проблем с идиомите, макар и да не променя самата история, наистина е малко дразнещ, тъкмо това мислех и аз да проверя, като прегледам книгата в оригинал.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation