„Колко е важно да бъдеш сериозен“ – Оскар Уайлд

TheImportanceOfBeingEarnest81-2x11

Отдавна прекратих почитанията си към пословицата, в която се споменава, че делата са по-важни от думите. Каквото и дело да си извършил, не умееш ли да го поставиш между хубави думи, ти пак ще си останеш никаквец. И нямам предвид префърцунени изречения или празно словоохотлевене, а подходящи изрази, според делото. Например, ако си преместил цяла планина, удачно ще е да кажеш: „Вижте ме! Преместих цяла планина!“. И да акомпанираш твърдението си с крясък и нечленоразделни звуци, за да засвидетелстваш подобаващо своята душевна простота. Все пак човек не може да е едновременно съвършено интелигентен и прекомерно силен.

Тъкмо това е причината толкова да си падам по драматургията, а в частност и към „Колко е важно да бъдеш сериозен!“. В най-славната пиеса на Оскар Уайлд, героите може и хич нищичко съществено да не правят, но го дискутират толкова разпалено, интригуващо и остроумно, че влюбването ви е неминуемо!

Историята, както във всички най-любими пиеси, не е от особено значение. Тя, обаче, има удоволствието да включва в себе си четири прекрасни и запомнящи се образа. Четирима младежи, които с непоколебима безпощадност и самомнителност се осмиват.

Алджъртън напомня на Дориан Герй. Циничен до непоносимост, парадоксален и остроумен, той е непосредствен мошеник, където непосредствеността се състои в съчетаването на текущите обстоятелства  и заплитането на лъжи, в чиито нишки старателно се спъва по-късно.

„Ненавиждам хората, които се отнасят несериозно към яденето. Това са хора повърхностни“

Алджърнън

Всички жени рано или късно заприличват на майките си. И това е тяхната трагедия. А мъжете – не. Това пък е тяхната трагедия.

Джак

Голяма мъдрост, няма що!

Алджърнън

Във всеки случай звучи добре. И е толкова вярна, колкото всяка друга мъдрост, принадлежаща на нашия цивилизован свят.

Джак

Преситил съм се от мъдрости и остроумия. Днес всеки е остроумен. Където и да отидеш, срещаш все остроумни хора. Това започва да се превръща в обществено зло. Жалко, че сред нас не останаха поне неколцина глупаци.

Алджърнън

Намират се, не се безпокой.

Джак

Много бих искал да се срещна с тях. За какво разговарят?

Алджърнън

Кой, глупаците ли? О, за остроумните хора, разбира се.

Джак

Какви глупаци наистина.“

„Има един-единствен начин да се отнасяме с жената – ако е красива, да я ухажваме, ако не е красива, да ухажваме някоя друга“

Джак е двуличен негодник и дружбата му с Алджърнън съвсем не влияе пълноценно на вродената му сериозност по всички въпроси.

Лейди Бранкъл

Пушите ли?

Джак

Да си призная, пуша.

Лейди Бракнъл

Радвам се да го чуя. Мъжът трябва да има все някакво занимание. Лондон и без това е пълен с безделници. На колко сте години?

Джак

На двадесет и девет.

Лейди Бракнъл

Напълно подходяща възраст за женитба. Винаги съм смятала, че мъж, който желае да се ожени, трябва да знае или всичко, или нищо. Вие какво знаете?

Джак

Нищо не знам, лейди Бракнъл

Лейди Бракнъл

Доволна съм от отговора ви. Не одобрявам каквато и да било намеса във вроденото невежество. Невежеството е като нежно екзотично цвете – докоснеш ли го, то окапва. Съвременната теория за образованието е дълбоко погрешна…“

Момичета (Сесили и Гуендълин) са толкова кокетни и посредствени, че се вълнуват само от името на възлюбения си. И еднозначно смятат, че никое мъжко име не е по-достойно и всяващо уважение от Ърнест. А словесния двубой, който разиграват в „Трето действие“, е изпълнен с престорена учтивост и хапливи подхвърляния:

Сесили

… Когато видя лопата, наричам я с истинското й име.

Гуендълин (иронично)

За щастие никога не съм виждала лопата. Явно, че се движим в напълно различни обществени кръгове.

….

Гуендълин

Има ли интересни места за разходка в околността, мис Кардю?

Сесили

О, да! И то много. От най-близкия хълм могат да се видят пет графства.

Гуендълин

Пет графства! Подобна гледка едва ли би ми доставила удоволствие. Мразя тълпите.

Сесили (вежливо)

Навярно тъкмо затова живеете в града?

Гуендълин прехапва устни и нервно се потупва с чадърчето си по крака

Гуендълин (оглежда се наоколо)

Каква приятна стая, мис Кардю!

Сесили

Радвам се, че ви харесва, мис Феърфакс

Гуендълин

Не предполагах, че в такава затънтена провинция би могло да се срещне някакво подобие на добър вкус. Истинска изненада е за мен.

Сесили

Боя се, че съдите за провинцията по онова, което виждате в града. А повечето лондонски къщи са доста просташки подредени.

Гуендълин

Боя се, че те наистина смущават бедното въображение. Изобщо ми е необяснимо как някои хора могат да живеят в провинцията… разбира се, имам предвид онези, които представляват нещо, не някакви си нищожества. На мен селото ми навява ужасна скука.

Сесили

Да, разбирам. Онова, което вестниците наричат селскостопанска депресия, нали? Струва ми се, че аристокрацията доста страда от нея в момента. Взела е почти епидемични размери, както чувам. Желаете ли чаша чай, мис Феърфакс?

Гуендълин (с престорена учтивост)

Да, благодаря. (Настрани.) Отвратително момиче! Но имам голяма нужда от един чай.

Сесили (любезно)

Захар?

Гуендълин (надменно)

Не, благодаря. Захарта вече не е на мода.“

В отделни моменти черният хумор може би е едно-две изречения в повече, но не го отчитам като минус, макар че ако четях за пръв път Оскар Уайлд, най-вероятно щях да се покруся. И все пак, „Колко е важно да бъдеш сериозен“ е шедьовър! Уайлд блестящо осмива всичките си герой, но изключителни са именно абсурдните нарцисизъм и усещане за изтънченост, силно контрастиращи с истинската същност на всеки от четиримата младежи. А колко очарователно и безобразно повърхностни са те…

Още дълго мога да словоблудствам и разсъждавам, но става време да отида да изгледам и постановката, затова ще похваля превода и усещането към езика на Красимира Тодорова, искрено ще препоръчам тази пиеса на всички и ще ви оставя със следния цитат:

Алджърнън

Никога не си тръгвам, преди да съм вечерял. И никой не го прави. Само вегетарианците и разни други нещастници като тях. Освен това току-що се уговорих с доктор Чезюбъл в шест без петнадесет да ме кръсти и да ми даде името Ърнест.

Джак

Драги приятелю, колкото по-скоро се откажеш от тази глупост, толкова по-добре. Аз още от сутринта съм се уговорил с доктор Чезюбъл да ме кръсти в пет и половина и естествено ще приема името Ърнест, след като Гуендълин толкова го харесва. Не можем и двамата да бъдем прекръстени на Ърнест. Би било абсрудно. Освен това аз имам пълното право да бъда кръстен, защото няма никакво доказателство, че изобщо съм бил кръщаван. На мен поне ми се струва малко вероятно, а и доктор Чезюбъл смята така. Докато твоят случай е съвсем друг. Ти вече си бил кръстен веднъж.

Алджърнън

Да, но е било преди много години.

Джак

Така или иначе, бил си кръстен. Това е важното.

Алджърнън

Наистина. И знам, че организмът ми може да издържи подобно изпитание. А ако ти не си сигурен дали си бил кръстен, според мен е доста опасно да се излагаш на такъв риск сега. Можеш да си навлечеш голяма беля. Не забравяй, че един твой съвсем близък родственик едва не отиде в гроба миналата седмица в Париж от остра простуда.

Джак

Да, но ти каза, че острата простуда не е наследствена.

Алджърнън

Тогава не беше, в това съм сигурен… но откъде да знам дали все още не е. Науката напредва невероятно бързо.

Джак

В такъв случай, Алджи, какво, за бога, предлагаш да правим?

Алджърнън

Нищо. Тъкмо това се мъчех да правя през последните десет минути, а ти полагаше неимоверни усилия да ме отвлечеш от заниманието ми“

Photo0608

2 Thoughts on “„Колко е важно да бъдеш сериозен“ – Оскар Уайлд

  1. Споделям възторга! За другите му неща не мога да кажа нищо, само това съм чел, но пък и то е достатъчно велико. 🙂 Подозирам, че такъв тип изящен хумор може да роди само британска глава… „Интервюто“ на Джак ми е особено любимо. :):)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation