„Генезис“ – Бърнард Бекет

3110.max

„Генезис” неутешимо ме подразни, заради интересните си теми и покъртителното изпълнение. Ако го бях прочел изцяло в контекста на детско-юношески роман, сигурно щях да съм възхитен. Затова пък останах разочарован.

Бърнард Бекет се е позовал изцяло на „Държавата” (Платон), присвоил е името Аристотел на жена и е използвал изумително слаб, откъм атмосфера, фантастичен сетинг. Действието е ситуирано в далечната 2075 година. Едни хора атакуват други хора с биологичното си оръжие и задраскват познатата цивилизация на Земята. Изтъкнат философ, познат с името Платон, забягва на далечен остров и основава Републиката. Идеалната държава! Пашкул, в който се подвизават работници, войници, инженери и философи.

След кратък период на щастливо съществуване, ненадейно се появява и дръзкият бунтар, с ДНК на философ, който недвусмислено ще се възправи срещу системата.

И всичко това е поднесено като „отсъстващо”. Събитията вече са се случили и за тях разказва Анаксимандър по време на своя изпит, с който кандидатства, за да бъде приета в Академията. В първите две-трети от книгата, изглеждаше, че

според Бърнард Бекет „Генезис”-ът е пълен с клишета.

Резюмето на историята по-горе би било предпоставка за нещо вълнуващо, но реално неминуемият разпад на идеалната държава идва от пренасищане с удобствата на идеалната държава. Човечеството се нуждае от прогрес или регрес, но не може да се задържи задълго в състояние на нирвана. Правилни разсъждения, но отдавна вече разчепквани от Маркс, а вероятно и от още дузина други философи.

Така стоят нещата и при съпоставянето на машините с хората. Един от най-често поставяните въпроси в научната фантастика, където сам Азимов е изписал стотици страници, а тук не открих и едно изречение, което да изтъква нещо различно или зашеметяващо по темата.

Заемането на идеи в литературата е неизбежно, но изпълнението в „Генезис” показва само това. Просто заемане, без добавяне на нищо съществено и поне на йота различно. Може би, ако не бях чел авторите, които съм чел и споменах, нямаше да се разочаровам в такава степен. Ако сте на възраст под 16 години или тепърва искате да четете фантастика, то, предполагам, има шанс книгата да ви се хареса. (Току-виж събудила интерес към науката). В противен случай ще откриете, че липсва дори един герой, който да запомните, няма нито една вълнуваща сцена, а финалът, макар и приятен е предсказуем. За мен „Генезис” бе чернова, нахвърляни идеи, без ясно очертан литературен фон и с неизпълнена претенция.

3 Thoughts on “„Генезис“ – Бърнард Бекет

  1. Общо взето, близо до моето мнение за книгата.

  2. Pingback: Книгозавър – Личностен, откровен, минималистичен „Генезис“ – Бърнард Бекет

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation