„Ритматистът“ – Брандън Сандерсън

473119_634260136587967_1092210616_o-704x1024

През последния месец се провалих два пъти, когато опреше до избор на книга; което, нека погледнем обективно на проблема, си е непривично, предвид вродените ми усет и подчертано хубав вкус.

С началото на „Ритматистът” имах усещането, че пак съм сгрешил…

Алтернативната история гласи, че вместо технологична революция, бегло очертана още с изобретяването на печатната преса, човечеството се е облагодетелствало с ритматиката. Тя била открита в следствие на нуждата от ефективен начин за борба с… тебеширчетата. Когато неизброими рояци от шантаво нарисувани създания започнат да нападат познатия ни свят, на гениите им се налага да помислят. Само вяли спекулации се стелят около въпроса „Откъде се взеха?”

С името на главния герой е неминуемо да споменем, че той не е ритматист. Всяко дете, навършило осемгодишна възраст, следва да премине през таен ритуал, повече познат като Въвеждане, където еднозначно се разбира ще го бъде ли или ще е скучно.

Джоел е петнайсетгодишен, безсрамно беден и неприлично начетен. Син на загинал при подозрителни обстоятелства майстор на тебешири и на чистачка, Джоел се подвизава в едно от най-престижните училища за ритматисти – Армедиус. И ходът на различната история си върви в обичайните различни оттенъци, докато не се случва нещо смущаващо…

Не бях сгрешил с „Ритматистът”, въпреки отначало да се притеснявах как едва успява да лавира около клишетата на своя жанр – детско фентъзи. Атмосферата можеше да е една-две идеи по-богата откъм стиймпънк, ако имаше малко повече разяснения за изцяло механизирания свят, но това е нищожен повод за оплакване, предвид, че

Сандерсън е сътворил достатъчно самобитната ритматика и е съумял увлекателно да я разгърне по цялото протежение на книгата.

Тъкмо около артистичната и сложна наука, уповаваща се на различни клонове от математиката, се е случило и разчупването на сюжета. Шантавите тебеширчета следват историята и върху страниците, размествайки текста и перчейки се с красивите си линии. Джоел не се влюбва с онази измъчена, несъответстваща по нищо на реалността, детска страст, а приключението не е просто шеметно. То съчетава интересна мистерия, вълнуващи препратки към различни науки, както и няколко забележителни героя, от които любима е Мелъди, със своите трагедии, отегчения и следните думи:

„Каква полза от приятелите, ако от време на време не поставят живота ти в опасност?”

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation