„Поща“ – Чарлз Буковски

175363_b

Много дълго време отлагах първия прочит на Буковски и сега доволно потупвам себе си по рамото в знак на признателност. И избирам да започна от изречението, което се явява като разковниче на цялата „Поща”:

– Ти класираш поща така, сякаш изобщо не ти пука за нея.

Хенри Чинаски. Посредствен нехранимайко, който се вълнува от изящни женски дупета, скапан алкохол в промишлени количества и конни състезания. Същият разказва историята си, здраво вързана за смрадливата му работа в американските пощи. Достатъчно прям и откровен, за да буди симпатия и насред най-идиотските си моменти, Хенри се отнася към преживяванията си със самоирония и сарказъм. Макар и повърхностен в известна степен, главният герой, напълнил джобове с цинизъм, съумява да си закачи табелка „Харизматичен” и всеки път, когато някой се опита да оспорва това своеволие, получава „майната ти“.

Очарован съм от писането на Буковски!

Стегнато, с подчертано забавна образност, където понятия като „гъз” нерядко намират своето място. Той (Буковски, не гъз) успешно преодолява проблем, който винаги ме е потискал, когато на фокус е само един образ, а именно „кое” и „как” да се разкаже. И как по-добре да се спести излишното, освен като събереш цялото в 200 страници?

Понрави ми се пренебрежителното (а понякога и напълно отсъстващо) отношение на Хенри към събитията, от които зависи работата, връзката му с някой човек или собственото му самосъхранение. Въпреки че във втората половина от книгата нивата на драмата се повишават, все пак сме лишени от дразнеща сантименталност.

Не вярвам, че Буковски е за всеки. Дори в посвещението си сам е написал, че „Този роман е изцяло плод на въображението и е посветен на никого”. Изглежда, че пише за странните и шантави, така че, ако намирате Холдън за мрънкало, по-добре не се обръщайте и към Хенри. Ако пък сте съвсем изтрещели, моля, заповядайте:

Но все пак от време на време се случваше и по нещо интересно. Хванаха едно от момчетата на същото задно стълбище, където преди време се бях заклещил и аз. Обаче го завариха, пъхнал главата си под полата на някакво момиче. После едно от момичетата, които работеха долу в бюфета, се оплака, че не са ѝ платили, както било обещано за направен от нея минет на един от по-главните босове и на трима пощаджии. Те уволниха момичето и тримата пощаджии, а по-главния бос понижиха до обикновен надзирател.

А после аз подпалих пощенската станция.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation