„Възгледите на един клоун“ – Хайнрих Бьол

171633_b

Канех се да прочета „Възгледите на един клоун“ откакто за пръв път, преди година, впечатляващото заглавие попадна пред очите ми. Станах пословичен в некупуването на книгата, макар с всяка следваща среща да ме спохождаше неудобство. И така, докато, седмица назад от днес, се прибрах у дома и я открих в библиотеката на родителите си.

Към момента, в който пренесох книгата със себе си, малко повече от две дузини томове с литература изчакваха по лавиците. И се наложи да почакат един прочит повече. Да си призная,

„Възгледите на един клоун“ не е животопроменяща книга…

но е написана с такова майсторство и усещане за красотата на езика, притежава толкова окаян и очарователен главен герой, че ако човек е дори само на йота по-чувствителен от една обикновена гъба, например, то същият този човек несъмнено би възкликнал.

 

– Що за човек си всъщност? – възропта Лео.

– Клоун! – казах аз. – И събирам мигове.

Тези думи на Ханс Шнир са квинтесенцията на целия му разказ.

В продължение на пет години, след като любимата му (Мари) го изоставя заради друг мъж, той странства из следвоенна Германия в дрипавите доспехи на клоун, докато една вечер не се завръща обратно в Бон, където ще свали своето минало от умореното си съзнание, в опит да го разкости, да прояви враговете и приятелите, да направи разрез в текущата действителност, да обиди едни и благодари на други.

Ханс е на първо място артист, макар да ненавижда дискусии, чийто епицентър е изкуството, и като такъв, на него не му е чужда меланхолията.

В героя на Бьол симетрично се отразяват дързост и простодушие. Ханс е своеобразна проекция на непукизма.

Струва ми се, че няма на света човек, който би разбрал един клоун. Клоуните не се разбират дори един друг, тъй като помежду им винаги съществува завист или недоброжелателство. Мари почти ме разбираше, но напълно не ме разбра никога. Всякога смяташе, че като „творческа натура“ аз трябва да проявявам „изключителен интерес“, за да възприема колкото се може повече култура. Каква заблуда! Разбира се, аз веднага бих повикал такси, ако научех, че през свободната ми вечер някъде се дава пиеса от Бекет; от време на време – впрочем, ако си помисля, дори често – ходя и на кино, и то само на филми, разрешени и за шестгодишни. Мари никога не можа да разбере това.

И въпреки че книгата има неоспоримо значение за осмислянето на историята в следвоенна Германия и случилото се тогава, днес (и особено през собствената ми читателска призма) ми се струва кощунство да не я извадя от подобен контекст.

Всеки, който стои отстрани – а на тоя свят всеки стои отстрани на всички останали, – винаги възприема нещата по-лоши или пък по-добри, отколкото онзи, когото тия неща непосредствено засягат, били те щастие или нещастие, любовна мъка или „артистична деградация“.

Целият роман се е събрал в рамките на един-единствен ден, няколко часа, множество проведени телефонни разговора. Воайорски прочит на мислите и чувствата на един изстрадал, огорчен, никога неразбран човек, ярко контрастиращ с „хората, (които) вече не искат да се смеят“, с католиците, укриващи във вярата си лицемерие и лъжи, с богатите, мерзко проповядващи живот, изтъкан от материални лишения („кому са нужни повече от 20 марки месечно“), с бедните, несъзнаващи своята собствена трагичност, с пошлите артисти, копнеещи единствено за пари и слава.

Ханс е алиенация в общество от чужденци. Той е човечен в свят на побъркани. Поетична еманация на доброто, където то липсва напълно.

One Thought on “„Възгледите на един клоун“ – Хайнрих Бьол

  1. Umm, are you really just giving this info out for nothnig?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation