„Създания от време“ – Рут Озеки

186124_b

Нали знаете как Япония е много странна държава? И японците са особено шантави. Това, което вероятно не ви известно, е, че напоследък развих интерес към източните култури, хората в контекста на тези култури и начина им на живот. Намирам за изумително как Рут Озеки се появи на литературния хоризонт у нас точно навреме, за да засити в известна степен глада ми. Но обективната истина е, че

„Създания от време” е изтъкана от толкова много идеи, внушения и герои, че не знам откъде да започна… и затова увъртам.

Година след пагубните разрухи, които цунами причинява на Тохоку (Япония), по бреговете на остров Ванкувър (Канада) морето все още изхвърля отломки, спомени и вехтории. Случва се така, че Рут – канадска писателка, живееща на острова – намира плик, съхранил няколко малки рачета и книга със заглавие „По следите на изгубеното време”. Заедно с приятеля си Оливър – самоук природозащитник и антрополог, – Рут открива, че между кориците на книгата се таи дневник, а не magnum opus-ът на Марсел Пруст. Страниците са побрали трескавия почерк и динамичната история на петнайсетгодишната Наоко Ясутани.

 „Създания от време” паралелно проследява историите на загубилата своите думи Рут и Нао, която се явява енигматична загадка и вдъхновение за писателката.

Наоко започва да пише в дневника малко след като се премества със семейството си в Япония, тъй като баща ѝ губи работата си като програмист в голяма софтуерна компания в Сънивейл, Калифорния. Семейството остава без пари, Нао е нещастна в новото си училище, където не успява да се сприятели с никого (а децата в Япония могат да са доста подли) и така на нея не ѝ остава друго, освен да записва историята си, представяйки си въображаем приятел, на който я споделя. През първата си лятна ваканция момичето се запознава с прабаба си Джико, която е дзен будистка монахиня и от която тепърва ще се поучава. Тази сюжетна линия е преинтересна, Нао постоянно я сполетяват какви ли не гадости и злополуки в училище, пък и извън него, и на моменти се присещах за „Децата от гаровия сейф”. Друг път будистките притчи и коани звучат като директни препратки към квантовата физика, която също е ключов елемент в историята, а благодарение на поетичния стил на писане, Рут Озеки рисува удивителна картина на японската действителност. Неотлъчна тук е и темата за самоубийството, разглеждана успоредно в контекста на японските вярвания и традиции, и същите в западното общество. Малко мрачна, често пъти тъжна и огорчаваща, но непрестанно интересна, тъкмо частта с Наоко бе това, което съумя да ме „доведе” до края на книгата.

В диаметрална противоположност изпъква случващото се с писателката Рут, чийто живот е най-вече изпълнен с тривиалности, детайли, които с нищо не допринасят за развръзката, а често пъти прекъсват дневника на момичето в най-неподходящия момент, само за да развалят атмосферата.

„Създания от време” е тазгодишната книга, към която изпитвам най-силни смесени чувства.

От една страна е различна, интригуваща, с живи герои, а от друга – бавна, пълна с излишни описания на нечии емоции (отчитам го като характерно, когато чета писателки) и почти непоносима. Рут Озеки е навързала десетки теми, като започнем от споменатото вече самоубийство, природозащита, будизъм, човешкият живот в конотацията на войната, физика, съвсем малко окултизъм, японски нрави, западни нрави, времето като единствена единица за измерване на човешкия живот и още, и още. Единствено не разбирам дали експериментално или поради липса на въображение, финалът е подчертано странен, неочакван и за мен бе удовлетворяващ, но несъмнено ще е екстравагантен за някои вкусове.

One Thought on “„Създания от време“ – Рут Озеки

  1. Pingback: Читателят: Георги Вълков за малкото и ГОЛЯМОТО в „Създания от време“ | Блог на издателство "Милениум"

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation