Седмица на забранените книги

banned

Тази седмица в света на литературата е известна като „Седмица на забранените книги“ (Banned books week), във връзка с което реших да покажа, че не са ме застреляли, не съм прослушал норвежки метъл, не съм започнал да нося съответстващи си чорапи и общо взето, че съм в отпуска. И така, направих кратък списък със заглавия, които стоят на почетно място в библиотеката ми, които намирам за извънредно ценни като предлагани идеи и внушения, и за които знам, че нерядко биват пренебрегвани, заради язвителността и провокацията, подчертано търсена от писателите им. Разбира се, че това не са всички заглавия, не съм включил Селинджър, просто защото постоянно говоря/пиша за него. Липсват „Портокал с часовников механизъм“, „На западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“, и още много, което ме подсеща да ви попитам кои са вашите любими забранени книги. И го правя. Можете да споделяте заглавията тук или на страницата във фейсбук.

63174z„Ще плюя на вашите гробове”

През 1946 година, френският издател на Борис Виан споделя с него, че иска да открие и лансира писател, изявяващ се в жанра „noir”, тогава познат във Франция като Американски роман. С неуморната си веселост Борис отвръща, че сам ще му напише такъв роман и след няколкоседмична работа, съпровождана от диво вдъхновение, шантавият белетрист предава ръкопис на книга, озаглавена „Ще плюя върху вашите гробове”.

Написана под псевдонима Върнан Съливан, „Ще плюя на вашите гробове” е история за расов конфликт, история мрачна, изпълнена с насилие и залята с либидо. Класически noir, чийто еротични сцени са двигател на действието. Бърз, лековат за четене, но ясно отекващ в съзнанието дълго след затварянето на задната корица, с излизането си първият роман от „американския период на Борис Виан” скандализира всички прослойки на обществеността във Франция. Малко след излизането ѝ, срещу книгата биват заведени дела и тя е забранена за печатане и разпространение в периода 1949-1950 година, като в крайна сметка бива защитена, редом с „Тропик на Рака”.

63463z„Голият обяд”

Написана с идеята да „може да се започне отвсякъде”, лансираща експерименталната cut-up техника на писане, благодарение на която авторът бива признат за един от ключовите писатели на XX век, „Голият обяд” е считана за най-важната книга на Бъроуз.

Извънредно провокативна със сцените, изтъкани от педофилия, студенокръвни убийства, наркомански лутания и абстиненции, историята на Уилям Лий (познат и като Лий Агента) взаимства от различни течения в изкуствата, за да състави внушенията си. Присъства характерният за модернистите поток на мисълта, сюрреалистични алюзии, отделни параграфи са описания, правени като по снимка, в други с трагикомичен размах Бъроуз едновременно разсмива читателя и го кара да се чувства неудобно.

163303_b „Тропик на Рака”

Хенри Милър руши литературните традиции и маниери в началото на XX век, както никой преди него не е успявал. Главният герой в „Тропик на Рака”, разказвачът, алтер-егото на Милър, изживява „номадските” си години във Франция, преспивайки у приятели, изхранвайки се от (кратко)временни работи или просто шляейки се по улиците. Още с първия си параграф, „Тропик на Рака” заявява, че е своеобразен опит за детонация на познатите привички в литературата. С аморалните постъпки на героите, свръхнатуралистичните сексуални сцени, поетичните сравнения, неподражаем стил и философия, вплела нихилизъм и еротизъм, днес, с оглед на титаничното влияние, което е оказала не само в литературата, но и като (контра)културен феномен, изглежда, че най-известната книга на Милър е успяла в начинанието си, превръщайки своя автор в легенда.

Освен очевидните си качества на безподобен шедьовър, „Тропик на Рака” е и една от най-често забраняваните книги на XX век. В Америка излиза за пръв път почти 30 години след първата си поява в Европа, при това в съвсем малък тираж, а във Великобританяи се появява легално благодарение на подкрепа от литературни икони като Т. С. Елиът.

Интересно е, че „Тропик на Рака” е вдъхновила есето на Джордж Оруел (Inside the Whale, 1940), където той нарича Милър и книгата му „единствената [комбинация] проза-писател с огромно значение, която е излизала в англоговорящите страни през последните години… Дори тези думи да звучат пресилено, вероятно ще бъде признато, че Милър е писател с нестандартен подход, който заслужава повече от един прочит”.

1254.max„Гняв”

Спорно е дали книгите на Стивън Кинг от периода, когато пише под псевдонима Ричард Бакман, са най-доброто, излязло изпод безпределното му въображение, но Гняв със сигурност е сред най-значимите му заглавия. Литературните ѝ предимства са безспорни:

След кратко и съдържателно порицание при директора, Чарли Декър притичва до шкафчето си, съхраняващо пистолет, влиза в следващия част, хладнокръвно пръсва главата на учителката си и обявява „ден за размисъл” в стаята, като гласно си припомня драматични случки от своя живот, довели до този момент, инициира дискусии със съучениците си, а в един момент не се свени яростно да провокира директора.

Кинг се вдъхновява за написването на историята от истински случаи, но когато във връзка с четири последователни стрелби в различни училища, „Гняв” е открита във вещите на учениците, започнали стрелбите, майсторът на ужаса решава, че историята, проявяваща дързостта и бунтарството на учениците по толкова (опасно) краен начин, явно не изпълнява функцията, за която е предназначена и трябва да излезе от книжарниците. В последствие Стивън Кинг официално забранява тиражирането и разпространението на „Гняв” и до ден днешен книгата се намира само в антикварни издания.

7052490z„Полет над кукувиче гнездо”

Малко герои в литературата могат да се сравняват с образа на Рандъл Патрик Макмърфи, когато опре до енигматичност. Главният герой в култовата за хипи движението книга попада в клиника за душевноболни, където се сблъсква с тираничната старша сестра мис Рачид. Алюзията е очевидна, а първото издание на книгата се появява точно навреме, за да се превърне в ключов снаряд в разгара на Движението за граждански права (1962), когато бюрокрацията не е на почит и масово бива открито заплювана, а нейното значение – омаловажавано. Препратките в романа са към различни институции и управляващи органи, съставени с единствена цел да контролират и налагат мнение. И точно след тази точка образът на Макмърфи се появява като месия, повлиявайки останалите „болни” със своите дързост и неизчерпаема енергия, той организира своеобразен, остро саркастичен, а на моменти и жестоко обиден бунт срещу властващата сестра Рачид и нейните хрътки.

„Полет над кукувиче гнездо” е сред най-често забраняваните романи в Америка, стоически и непрестанно търпящ остра критика от различни религиозни фанатици или плиткоумни домакини. Между 1974 и 2000 година, книгата пословично бива премахвана от задължителната учебна литература в десетки училища, наричат я „порнографска, възхваляваща престъпната дейност”, а учители, които препоръчват романа, биват уволнявани… когато в действителност „Полет над кукувиче гнездо” е структуроопределяща книга, с протагонист от величието на Холдън Колфийлд и Стивън Дедалус, чието име се е превърнало в символ на осъзнатия бунт.

6965607„Страх и омраза в Лас Вегас”

С излизането си през 1971 година, „Страх и омраза в Лас Вегас” разцепва критиката на две половини, оставяйки едната недоволна, жълта и кисела като лимон, а другата оранжево усмихната, предвещавайки, че книгата ще заеме полагащото ѝ се важно място в американската литература.

Макар да ѝ липсва всякаква сюжетност, историята все пак орбитира около Раул Дюк (алтер-его на писателя) и неговия адвокат (доктор Гонзо), изпратени в сърцето на Лас Вегас, за да отразяват ежегодното рали състезание Минт 400, провеждащо се в пустинята на Невада. Наемайки кола, заредена догоре с кофа мескалин, дузина картончета ЛСД, бутилка етер, няколко грама трева, малка солница, пълна с кокаин, двамата се впускат в бясно „преследване на американската мечта”.

„Страх и омраза в Лас Вегас” е неповторимо забавна, скандална и забранявана предимно заради повтарящите се сцени, включващи употреба на разнообразни наркотици и съответните последици от това. Но в познатата като “wave speech” част на книгата, Хънтър Томпсън илюстрира интелигентно, омесвайки ирония, носталгия и известно съчувствие, контракултурата от 60-те години. Хората, от които тя се е запалила, подхранвана от истерия, обида и дългогодишно загниване, а също и причините, поради които се е разбила в своя неуспех.

Томпсън споделя, че употребата на наркотици е предназначена да го превърне в каша, че той е „лицето” на поколение на осакатени, провалени търсачи. Попаднали в столица на мейнстрийма, каквато е Лас Вегас, двамата бездарни герои деградират и унищожават наред символите на консумеризма, с мозъци, протъркани от постоянната употреба на халюциногени и опиати.

amerpsih2„Американски психар”

Патрик Бейтмън е преуспяващ двадесет и седем годишен мъж, чието жилище е обзаведено с най-скъпите вещи от страниците на съответните списания. Рядко облича един и същ костюм два пъти, необратимо влюбен е във външния си вид, за който полага постоянни и граничещи с манията грижи.

Патрик Бейтмън е убиец, изнасилвач, кръвожаден канибал, непоправим лъжец и абсолютно откачен. Нихилист от първия до последния прешлен на гръбначния си стълб, антигероят на Брет Ийстън Елис е един от най-известните, приковаващи читателския интерес и въображение, убийци.

Обединяващ в себе си студеното, безсърдечно, хищническо съзнание на сериен убиец, облечено в еластична кожа, гъвкави, оформени мускули, съвършено излъчване и безупречен стил, главният герой е сред най-ценните произведения на американската литература от последните трийсет години. Защо? Защото посредством него Елис оголва до кости опустошителното влияние на крайния материализъм. Благодарение на бруталните, детайлно описани сцени на убийства и честите монолози на главния герой, въображението бива потопено в консистенция от отвращение, омраза, ескалираща до безразличие и търсене на несъществуващи отговори в безсмисления, хаотично разпокъсан свят. Съвсем естествено е подобна книга да бъде отричана наред от всеки благочестив човек, както е съвсем естествено тя да е ценен литературен шедьовър, заради всичката си язвителност и провокация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation