„Трейнспотинг“ – Ървин Уелш

642249z

„Колко пъти трябва да си се боцкал, за да нямаш вече друг избор?“

На кого му пука? Какво значение имат зависимостта, проблемите, работата, расата, семейството, футбола, парите, момичетата или каквото и да било друго, когато имаш хероин?

Запознайте се със Скаг Бойс! Най-впечатляващата, побъркана, разкъсвана между хедонизма и нихилизма шайка дегенерати, съществувала някога. Ето го мрачно ухиления Рентс, до него недоумяващо зяпа Спъд, Бегби е извън кадър, защото току-що е налетял на някакво тъпо копеле, което не знае да си държи устата затворена, Сик Бой е в ъгъла с двете руси шведки, за които единствено си стурва да отбележим, че изглеждат като изваяни от древногръцки скулптор. Майка Игуменка, още познат като Джони Суон, се е затворил в кенефа, въоръжен с игла, търпение и напрегнатото очакване на ловец, дебнещ някоя нищо неподозираща вена, посредством която да смеси разтопената, черна мръсотия, с алената си кръв. Защото костите му пукат, бледата кожа се топи, ноктите и зъбите са омекнали, стомахът се свива, тялото агонизира при настъпващата абстинентна криза… но нека дръпнем камерата назад, да се върнем отново върху Марк Рентън, който тъкмо се е хванал да декламира непоносимостта си към обществото и неговите порядки:

Обществото е изобретило някаква фалшива изтънчена логика да всмуква и променя хората, които са вън от общоприетото лоно. Ако пък приемем, че знам всички за и против, знам, че ще умра млад, че съм с акъла си и т.н., и т.н., но пак искам да употребявам смак? Те просто няма да ти разрешат. Няма да ти позволят, защото го приемат като знак за собствения им провал. Фактът, че отхвърляш каквото ти се предлага. Избери нас. Избери живота. Избери ипотеките, избери пералня, избери си кола, избери да седиш на дивана и да гледаш затъпяващите, безнадеждни шоута – игри по телевизията, тъпчи в устата си калпавата храна, която ти предлагат. Избери да се разлагаш бавно, да започнеш да се напикаваш и насираш вкъщи, да се превърнеш в гадна досада за егоистичните, скапани хлапета, които си отгледал сам. Избери живота.
Ами, аз избирам да не избера живота. Ако тъпите копелета не желаят да го приемат, то си е чисто техен проблем.

Ървин Уелш не прави опити да критикува конструктивно личността, корозивното въздействие на обществото или някакви ценности. През героите си той канализира гняв, объркване, нежелание да се подчинят, страх и омраза. И макар техните действия и мисли да звучат отблъскващо, те все пак са наложени „отвън“, нещо ги е причинило. Непримиримото отношение е посадено от по-рано, от време, което се разкрива пред читателя само в известна степен, в ретроспекция.

В „Трейнспотинг“ липсва калейдоскоп от характери, от колоритни душевности, всеки от образите е просто различно измерение на подлостта, дивата хищническа природа, първичното желание, гнусната зависимост… и въпреки това, Ървин Уелш приковава въображението до степен, в която читателят започва да симпатизира на част от героите. Все пак, в що за свят живеем, каква е тази сбъркана, проклета система, която може да причини подобни неизлечими, гноясали, кървящи рани в съзнанието, в самата същност на човека?

Нищетата е относително нещо. По света има деца, които умират от глад, измират всяка секунда като мухи. Фактът, че това се случва другаде, не води до отрицание на тази основна истина. За времето, в което ще надробя тези хапчета, ще ги разтопя и ще си ги боцна, хиляди деца в други страни, а може би и в тази ще умрат. В същото това време хиляди богати копелета ще прилапат хиляди паундове и ще забогатеят още повече.
Разтрошаването на хапчетата. Каква глупост. Май ще е по-добре да ги гълтам. Мозъкът и вените ми са твърде крехки за толкова дрога.
Като Денис Рос.
Денис получи здрав готин кик от онова уиски,дето си го инжектира. После очите му започнаха да се въртят като луди, кръвта протече от носа му – и край с Дени. Като видиш кръвта да се стича от носа ти на пода… спукана ти е работата. Дрогарски мачизъм… не. Нужда.
Тресе ме шубе, направо подмокрям гащите, но страхливото копеле не е този, който троши хапчетата. Човекът, който стрива хапчетата, казва, че смъртта не може да е по-кофти от бездействието пред този набиращ скорост упадък. Тази част от мен винаги печели споровете.
Всъщност няма никакви дилеми при хероина. Дилемите се появяват когато той свърши.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation