Литературно соаре 2014

54156b7ed4be888f22091f415d2dc020

Дуалистичната ми природа ме определя като (без)действащ студент от една страна и активно работещ – от друга. Първият е обречен да се прибере обратно в Пазарджик за празниците, докато за втория е неизбежно връщането обратно в мразовитата столица веднага след тях. Ала лавирането между два климатични пояса, каквито към момента представляват родният ми град и София, носи известни… последствия.

В провинцията е топло, уютно, семейно и приятелско (направо задушно понякога). В София (ми) е студено и самотно. А върхът на недоразумението е своеобразна купчина с храна (умножена по произволно число), която в действителност се е побрала в мен и ме е превърнала някой, когото не познавам. О, пресвета Дево! Изглежда, че малкият град ме е направил щастлив, да му се не види! А на читателите е ясно отвъд всяка мяра, че един бохем не може да си позволи такива волности като щастието. Той се нуждае от меланхолия и несрета, ако изобщо иска да запази бохемския си статус.

Мисълта ми е, че тези уводни думи, подобно на уводните думи към всеки текст, който съм писал някога (освен едно есе по литература, някъде в 11-ти клас), не означават абсолютно нищо. Но моля ви, потърпете, отдавна не съм (ви) писал.

Краят на 2014 е на един ден разстояние и за да избегна всяка сантименталност, за която мога да бъда посочен с пръст за подобна констатация, нека споделя, че 2014 не беше хубава година. Тя предимно се кулминираше в тежки, неприятни, а неведнъж и абсурдни събития. Предполагам, че това е всеизвестно (подобно на всеки благословен с липса на чувство за хумор човек) и най-сетне стигам до идеята на това прословуто писание, граничещо с безсмислието.

Разглеждайки и осмисляйки голяма част от прочетеното през годината, не се помаях да си направя равносметка (която ще бъде изложена по-долу). Но почакайте само тренираният ми в логика и комбинаторика ум да ви представи следното:

реших да поканя част от любимите си блогъри и издатели да представят своята (не е задължително да е) кратка равносметка.

(Представете си само още десетки подобни текстове. Вълнуващо, нали?)

И така, категориите, за които се сетих са следните. (Разбира се, всеки може да допълва с каквото му хрумне)

1. Любима книга – Тази година прочетох толкова много и най-различни заглавия, че когато се опитах да избера само едно, ме заболя главата. Чудейки се между блясъка на „Кланица 5„, бунтарския дух на „Трейнспотинг„, малката, но колосална „Сидхарта“, недостижимото величие на „Тропика на Козирога“, всепризнатата класика на Фокнър, все пак се спрях на „Възгледите на един клоун„. Каква тиха, умерена и все пак толкова богата, така очарователна книга. Със своя меланхоличен, непримирим главен герой, с разкошната поетика на писателя, с разнообразното повествование.

2. Любим литературен герой – Още една „трудна“ категория. Изборът ми лавираше между Стивън Дедалус („Портрет на художника като млад“), Алджърнън („Колко е важно да бъдеш сериозен“), Рентън (отново „Трейнспотинг“), княз Андрей („Война и мир“), Холи Голайтли („Закуска в Тифани“), Хънтър Топмсън („Страх и омраза в Лас Вегас“), но в крайна сметка никой не стигна до харизматичното и вдъхновяващо отношение на дзен-будистката монахиня Джико от „Създания от време“. Рут Озеки изгражда един обран, но изключително съдържателен образ, който е ключов за цялата история (и особено за голяма част от идеите в романа) и към чиито мисли се връщах неведнъж, откакто прочетох книгата.

3. Книгата, която препрочетох – Селинджър?! Разбира се, че Селинджър. Два пъти всичко, без Спасителя, който си остава единствената книга, от която ме е страх. „Франи и Зуи“ бяха настолни четива за мен през цялата година, особено в нейния край. Преоткрих „Долу при платноходката“, както и „На Есме – с обич и омерзение“, а „Теди“ и „Идеален ден за лов на рибка бананка“ се превърнаха в двете (може би) най-четени истории в живота ми.

4. Книгата, която препоръчвах на всички – Учудващо, но като си наложих да мисля по този въпрос, в главата ми изскочи „Голият обяд“. Да, истина е, че в литературните раздумки често споменавах Бъроуз (макар често да бе повече за провокация), но също толкова продължително цитирах „Кланица 5“, „Сърца за изтръгване“ и „Краят на детството“. В действителност най-често препоръчвах любимия си Етгар Керет. И с все същия плам вярвам, че „Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог“ е животоспасяваща книга, ако бъде прочетена в подходящия момент. Аз попаднах на нея тъкмо в такъв и това едностранно определи по-нататъшната ни връзка.

5. Въображаемият свят, който искам да обитавам – Съвсем естественият отговор тук е светът на Амбър. Той теоретично (а в случая и практически) е безкраен. „Хрониките на Амбър“ е единствената поредица, която прочетох още в началото на 2014 и чийто безкраен свят ме изуми не само заради богатата палитра от герои, антигерои, злодеи и интриги, но и с огромите (и трайни) шокови вълни, които Роджър Зелазни изпраща и до днес в жанровата литература.

6. Любим (новооткрит) писател – Тук положително знам, че отговорът е Борис Виан. Без задни помисли и уговорки. Целият юли месец четях само негови книги (включително биографията му) в парка на НДК. По цял ден. Абсурден, самобитен отвъд всякакви предели, сюрреалистичен, с невероятно чувство за хумор и самоирония, Борис Виан бързо се нареди в графата ми с (важни) писатели и несъмнено е любим новооткрит.

7. Любима нехудожествена книга – Годината бе учудващо благодатна откъм нехудожествени книги и макар „Бледа синя точица“, „Великият дизайн“, „Веселата наука“ на Ницше, препрочитането на „Тъй рече Заратустра“, „За раждането на трагедията“, „Парадокс“, както и няколко книжки за източни учения и философии да заслужават почетно споменаване, нехудожествения приз заслужава единствен Киркегор. С прочитането на „Или-Или“ открих може би най-близкия си философ, като поток на мисълта и разсъжденията, от гледна точка на идеите, които го вълнуват и погледа му върху различните изкуства.

8. Книгата, която ме разочарова – Безспорно това е „Мидълсекс“. Какъв титаничен потенциал, колко приятен и четивен стил на Юдженидис, какъв огромен калейдоскоп от герои, никой достатъчно жив и автентичен, че да се свържа с него на каквото и да било емоционално ниво. И колко абсурдно разбиваше всяка красива метафора, като я обясняваше ред-по-ред… но приемам, че тази категория е повече за споменаване, отколкото за обясняване.

9. Книгата, с която ще започна 2015 година – В момента, когато пиша този текст, върху бюрото ми стоят на камара „Кратка история на времето“ от Хокинг, „Митът за вечното завръщане“ на Мирча Елиаде, втори том „Избрано“ на Греъм Грийн, дзенски трактати, както и „Игра и забава“. Чета по малко от повечето, а останалите следват съвсем скоро.

Не споменах „Напълно изгубили себе си“, „Кралят в жълто“, „Тук няма място за старци“, „Чилийско ноктюрно“, както и поне дузина други книги, които оцених високо… дано не ми се сърдят!

И така, текстът май излезе малко по-дълъг, отколкото ми се искаше, затова сега каня Гери и Ники от Алиса в чизми, също така Станислава от Левитация, Кремена, която пише едни от най-хубавите ревюта за книги в България и с която неведнъж си писахме в Goodreads, Емилия Масларова от издателство Лабиринт, Мила от The reading room, достойният Змей, негодникът Райчо от издателство „Парадокс“, както и Изумен(ия). Предполагам, че на никой няма да му се отделя толкова (предновогодишно) време, за да пише нещо изчерпателно, затова може с по 1 скромно (но от сърце или както там беше) изречение да отговорите на въпросите. Разбира се, всеки е свободен да се включи, както в секцията с коментарите тук, така и във фейсбук.

7 Thoughts on “Литературно соаре 2014

  1. Pingback: Книжно обобщение за 2014 - Книгозавър

  2. Доста нови заглавия научих, за което благодаря!

  3. Непознат Книжен Жор, обичам те! 🙂 През 2015 г. ти желая да си доволен бохем!

    Не знам дали пиша „ревюта“ – просто се забавлявам и се изливам. И по-скоро се радвам, че нямам почти нищо общо с литературата като работа. Най-много си харесвам отзивите, които са от 2-3 изречения, но тях не ги мога много-много.

    През 2014 г. прочетох около 120 книги, което си е направо безобразие (а сигурно не съм се срещнала и с 20 души). За този брой са „виновни“ европейските институции, които през настоящата година ми даваха по-малко преводи, hence повече време за хобито четене/писане.

    1. Любими книги – „Животът пред теб“, Ромен Гари, „Асамтой”, Етгар Керет , „Кравата е самотно животно“, Давид Албахари, „Сърца за изтръгване“, Борис Виан, „Мама Леоне“, Миленко Йергович, „Закуска в Тифани“, Труман Капоти, „Същото море“, Амос Оз, „Пир в бърлогата“, Хуан Пабло Вилялобос, „Пантера в приземието“, Амос Оз, „Сиймор: запознаване“, Дж.Д. Селинджър, „Животът е другаде“, Милан Кундера.

    2. Любим литературен герой – Момо от „Животът пред теб“; малкият Миленко от „Мама Леоне“; Зуи Глас или Бъди Глас – постоянно се чудя кой; не може да няма нечий дядо или нечия баба, защото в книгите много ме стоплят възрастни хора (не родителите), които оказват спасително въздействие върху объркани деца.

    3. Книгата, която препрочетох – всеки януари започва със Селинджър, така че тогава си взех и прочетох изданието „Устата ми хубава, очите ми зелени“. Части от „Джон Ленън – Поезия, проза, интервюта“ чета още по-редовно.

    4. Книгата, която препоръчвах на всички – „Животът пред теб“ на Ромен Гари. От всички харесани книги през 2014 г. тази счетох за най-универсална – кой не се интересува от света на децата; кой не е изкушен понякога или винаги от чистата човечност; кой не обича хумора?

    5. Въображаемият свят, който искам да обитавам – ако комбинирам сериозно-смешния фантазен свят на Керет и Албахари с изпълнения с мекота, чувственост и хуманност свят на Амос Оз, би се получила една задоволяваща ме цялост. Но да е вечно лято.

    6. Любим (новооткрит) писател – Давид Албахари, Етгар Керет, Хуан Пабло Вилялобос, Людмил Тодоров, Людмил Станев.

    7. Любими нехудожествени книги – „Създаването на Pink Floyd The Wall“, Джералд Скарф; „Повратна точка“, Милош Форман; „Америка и американците“, Джон Стайнбек; „Как да излекуваме фанатик“, Амос Оз и почти всичко от поредицата „Амаркорд“ на изд. „Колибри“.

    8. Книгата, която ме разочарова – „Милениум в Белград“ не можах да оценя, сигурно заради очакването, че всичко с балканско име (и преводач Русанка Ляпова) ще е магнетично за мен. На фона на увлечението ми по Милан Кундера по-рано, сега може би ми поомръзнаха темите му и 2-3 негови книги не ме впечатлиха толкова. Книга на Сергей Довлатов ми беше харесала доста, но след това „Компромисът. Куфарът“ малко ме разочарова.

    9. Книгата, с която ще започна 2015 година – прословутите „Три ранни разказа“ на Селинджър.

    • Страхотен списък, Кремена! Пожелавам и на теб вълнуваща 2015, с малко по-малко книги (понеже видях, че и сама си го пожелаваш, пък и аз сторих същото за себе си 🙂

  4. Жоро, аз само ще се съглася, че уводите ти винаги не казват нищо. Което пак си изисква талант, де 😛

  5. Pingback: Читателят: Георги Вълков за малкото и ГОЛЯМОТО в „Създания от време“ | Блог на издателство "Милениум"

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation