„Амстердам“ – Йън Макюън

amsterdammakuin-170x280

Обичам, когато някоя книга започва със смърт. И не само със смъртта на някой, а с ритуала на погребението. От една страна смъртта смазва близките на отишлия си, оказва (в последствие) трайна промяна у тях, а от друга – погребението изкарва на показ най-тънките, чувствителни парченца от пъзела на човешкия характер. И при сблъсъка с непознати, ако покойникът е публична личност, споменатите късове човещина могат да се изменят, деформират, а в определена ситуация и да се изродят от болка или тъга в ярост, завист и други изблици от негативния спектър на човешката душа.

„Амстердам“ е извънредно минималистична книга, с едва трима главни герои, единият от които отсъстващ от действието.

Романът започва със смъртта на Моли Лейн, журналистка, пишела във време, когато понятието „журналистика“ все още не е било изпразнено от съдържание. И още в началото кадърът се центрира върху двата основни образа, бивши любовници на починалата. Върнън и Клив.

Първият споделя работното кредо на Моли и макар да заема поста главен редактор в далеч по-скромния ежедневник „Дъ Джъдж“, Върнън има маниакалната амбиция на всяка цена да възнесе вестника до нивото на най-тиражираните издания в САЩ.

Клив, на свой ред, е световноизвестен композитор, върху чийто плещи е възложена задачата да напише „Симфонията на века“. Някога пуритан, с интерес към мескалина, в чиято къща са преспивали легенди като Джон Ленън с Йоко Оно и Джими Хендрикс, в настоящето Клив е напълно погълнат от страстта си да създаде музика, едновременно естетически привлекателна и неумираща във времето.

В сърцевината си „Амстердам“ е роман за крехкостта на приятелството и човешките взаимоотношения, за разрушителната сила на амбицията и копнежа по величие. И е почти толкова лек и неправолинеен за четене, колкото би могла да бъде симфоничната музика за слушане. С всичките забързвания и затихвания, с прескачанията и връщанията назад, с уж ефирните моменти, които, обаче, остават у читателя неочаквано по-дълго и накрая – с блестящия, многозвучен и запомнящ се финал и последващото заглъхване.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation