„Дракула“ – Брам Стокър

drakula-deja-book

Ако поради някаква непонятна причина се почувствам принуден да назова един роман от XIX век, чиято сянка и неизмеримо влияние се отразяват в днешната популярна култура, то това несъмнено би бил „Дракула” на Брам Стокър. Вампирите са по-известни от всякога, независимо дали ще ги потърсим в американските гимназии, където през деня тренират коремните си мускули, а нощем влизат в стаите на нищо неподозиращи момичета, разваляйки спокойните им сънища. Дали ще ги открием на екрана на телевизионен сериал, водени за ръката от сценарист, благословен с липса на въображение или просто ще ги използваме за подсветка на електронния си четец, защото вампирите днес имат и еволюционно необоснованото свойство да блестят. При това във всички цветове на дъгата.

Това следва да ни покаже, че образът на вампира в такава степен е преекспониран и изтерзан от (често пъти) непохватни писатели със страст към посредствеността и еднопластовите истории, че днес, за да си припомним изначалното величие на Злото, което споменатият образ въплъщава, трябва да се върнем към самото начало…

А в началото бе епистоларната форма и неустоимата мощ на Дракула

Историята на безсмъртния граф започва с „Дневникът на Джонатан Харкър” и поемането на уважаемия г-н Харкър от уютната Англия към мрачния и пропит със суеверия Балкански полуостров. Още с пристигането си Джонатан изпитва причудливо неудобство, както от прекръстващите се за щяло и нещяло селяни, живеещи в околностите на Трансилвания, така и от първата си среща с безупречно изглеждащия и внушителен граф. Неудобството бързо се деформира в живо притеснение, отразено в записките на младия юрист:

„Нося се в море от изумление. Съмнявам се. Страхувам се. Обземат ме странни мисли, които не смея да призная и пред самия себе си. Боже, опази ме поне заради тези, които са ми скъпи!”

И едва малко по-късно булото на страха помрачава мислите му, събуждайки първичните инстинкти за самосъхранение:

„Що за човек е това или що за същество се крие в човешка кожа? Чувствам, че уплахата от това кошмарно място ме надвива. Боя се, ужасно се боя, а не виждам изход. От всички страни ме обкръжават страхове, за които не смея и да помисля…”

Стокър показва своето чудовище, проекция на библейското зло и ирационалния страх, поставяйки едната централна идея в романа. Веднага след това обръща обектива към цъфтящия северозапад, където рационалната наука е разкрила, че в сянката на суеверията няма нищо страшно, а цивилизованите хора високомерно отхвърлят преданията и легендите, макар все така пламенно да се молят на фиктивния си Бог.

Необорим факт е, че Брам Стокър е повече от достоен наследник на Мери Шели и Едгар Алън По. „Дракула” е изящен представител на готиката и романтизма – не му липсват пищните описания, напоителните диалози и размисли на героите, които във въображението на читателя изкристализират автентични образи. Разстоянието между читателя и случващото се е допълнително скъсено от епистоларната форма. Но може би най-голямото качество на „Дракула” е в прехода, който осъществява между готиката и романтизма и модерния XX век, по онова време (1897) все още носещ повече неизвестност, отколкото нещо друго. На романтизма са свойствени героизирането, мистицизма и търсенето на красивото, на любовта – търсения, които днес ни се струват далечни, вероятно и малко инфантилни. Готиката, от своя страна, е кулминация за всички ирационални страхове и мистерии, познати още от древността и владеещи колективното несъзнавано. И тъкмо с последователни паралели между хората от изоставащия югоизток и прогресивния северозапад, Стокър проявява разликата между „старото” време и „модерността”. Красноречив е и опитът, който Джонатан Харкър добива, докато е във владенията на безсмъртния граф:

„Деветнайсети век безмилостно ни владее, но тук, освен ако сетивата не ме лъжат, отминалите векове са имали и имат сила, която простата „модерност” не може да погуби”

Ако Дракула е квинтесенция на злото, магнетична проява на Сатаната, то неговият контрапункт е професор Абрахам Ван Хелзинг – възрастният доктор и учен, репрезентиращ едновременно авангардното мислене на модерния човек и остаряващата, но (както се оказва в разплитането на историята) все така значима мистика на миналото. Двамата са канализатори на по-старата от човека битка между доброто и злото. Интересно е, че Дракула и Ван Хелзинг никъде не се конфронтират директно. Вместо това Стокър представя сблъсъка им чрез редица библейски препратки, които двамата използват за коренно различни цели. Налични са и описания на сходния им външен вид. Функцията на тези паралели е да представят двата образа като огледални.

Неведнъж по протежението на сюжета различните герои (жената на Джонатан – Мина; нейната вярна приятелка Луси и тримата ѝ ухажори – лорд Годълминг, доктор Сюърд и Куинси Морис) имат сродни усещания по отношение на „по-голямата картина”, на дуализма в природата, на описания сблъсък между добро и зло. Подходящ цитат за изразяването на тези усещания откриваме в разказа „Гостът на Дракула”, поместен в приложенията на изданието на DejaBook:

„Имаше нещо толкова странно във всичко това, нещо толкова неестествено и невъобразимо, което постепенно изгради у мен чувството, че съм награда в надпреварата между две враждуващи сили”

И така стигаме до момента, когато споменавам феноменалния превод на Слави Ганев.

Огромна част от разбирането ми за „Дракула” бе съшита от спомени от ученическите години, когато бях прочел съкратеното издание на романа. То е с повече от 100 страници по-малко по обем и историята там напомня на недоразвит роман на ужаса, каквато тя не е. Освен че за пръв път кръвопиещият граф се появява у нас в пълното си обаяние, детайлният и прецизен превод на Слави Ганев спомага за осмислянето на този крайъгълен камък в развитието на световната литература. Повече от 500 бележки, изместени в края на книгата, не само обясняват разнообразните понятия, но и анализират част от героите, улавят тънките препратки към митология, религии и езотерика. Улавят страстта на Стокър към загадки и ребуси.

В заключение: пълното издание на „Дракула“ е своеобразен антидот към безобразното опорочаване на образа на вампира, което търпим днес, а наред с това е и пътуване из историята, колорита и очарованието на XIX век.

One Thought on “„Дракула“ – Брам Стокър

  1. Купих си я, но така и не успях да я допрочета – нещо не ме грабна.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation