Писмата на Кърт Вонегът

kurt_vonnegut_by_cloudsfall

В средата на 60-те, университетът в Йова предлага преподавателска позиция на Кърт Вонегът. Семейството му остава да живее в резиденцията си в Кейп Код, поради което на Вонегът се налага да поддържа връзка от разстояние, от която са запазени редица писма, разкриващи причудливата личност на един от най-големите американски писатели на XX век. В писмо до жена си от 28 септември, 1965 г., описва ежедневната си рутина.

Скъпа Джейн,

В отвързан живот като моя, сънят, гладът и работата се подреждат по свое усмотрение, без да се консултират с мен. Доволен съм, че поне не ме занимават и с досадните детайли. Графикът, който са ми изработили, е следния: събуждам се в 5.30, работя до 8.00, хапвам закуска вкъщи, работя до 10.00, обикалям града, изпълнявам поръчки, посещавам общинския плувен басейн, който имам само за себе си и плувам половин час, прибирам се в 11.45, чета пощата, обядвам. Следобедите върша училищна работа – преподавам или се подготвям. Когато се прибера вкъщи от училище, около 5.30, притъпявам бурния си интелект с няколко чаши скоч с вода (бутилката струва 5 долара от местния магазин, единствен в града, за алкохол. Но пък има доста барове), приготвям вечеря, чета и слушам джаз (по радиото тук се намира страхотна музика), лягам си в 10. Правя лицеви опори и коремни преси постоянно и чувствам, че ставам по-слаб и жилав, но може и да греша. Вчера вечерта времето и тялото ми решиха да ме заведат на кино. Гледах „Шербугските чадъри“, който приех много тежко. За един отвързан мъж на средна възраст, какъвто съм аз, филмът беше сърцераздирателен. Но няма нищо. Обичам да ми разбиват сърцето.

През 1971 г., в писмо до дъщеря си Нанет, Вонегът пише:

Скъпа Нано,

Постепенно научаваш, че не си част от солидна, надеждна социална структура – че колкото по-възрастна ставаш, започваш да виждаш хората около себе си като притеснени, раздразнителни, шантави човешки същества, които допреди дни са били малки деца. Затова домът може рухне, училищата могат да се разпаднат, обикновено поради детински причини, и какво ти остава тогава? Скитник в пространството, който се казва Нан.

И всичко е наред. Аз съм скитник в пространството, наричащ се Кърт и Джейн е скитник в пространството, наричаща се Джейн, и така нататък. Когато нещата са наред с дни, това е просто весела случайност.

Може би си поразена, защото си загубила година, понеже училището се разпадна. Ами, аз чувствам, че съм изгубил години, откакто „Кланица пет“ беше публикувана, но това са глупости. Тези години не са загубени. Просто не се случиха по начина, по който ги бях планирал. Нито пък са годините, в които Джим трябваше да стои обездвижен в леглото, докато се лекуваше от туберкулоза. Нито пък годината, в която Марк полудя и после се събра отново. Тези години бяха приключения. Планираните години не са.

Поглеждам обратно към собствения си живот и не бих променил нищо…

 Същото писмо завършва с жизненоважен съвет относно самообразоването извън класната стая:

Научи немски по време на последния си семестър в Сий Пайнс и ще научиш повече, отколкото аз разбрах в гимназията. Съмнявам се, че могат да те вкарат във форма за изпитите, затова да вървят по дяволите изпитите. Вместо това се образовай. В крайна сметка това е, което аз трябваше да сторя, което чичо Бийвър трябваше да направи и което всички трябва да направим.

Повелявам ти да направиш нещо ново, ако все още не си го направила. Вземи си събраните кратки разкази на Чехов и прочети всеки един от тях. После прочети „Youth” на Джоузеф Конрад. Не ти предлагам да направиш тези неща. Заповядвам ти да ги направиш.

Още един откъс от писмо до Нанет (1972 г.) допълнително разкрива топлотата на връзката между Вонегът и дъщеря му:

Трябва да знаеш, че като студент не пишех много на родителите си. В първото си писмо спомена, че всичко, което има значение, е че ме обичаш. Марк ми писа същото наскоро. Това помага и остава за години напред. Мисля, че аз запазих това съобщение от своите родители. Или това, или го казвах толкова често, че се обезсмисли. И в двата случая е едно и също.

Текстът е преведен от BrainPickings.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation