София филм фест, 2016 г.

siff-20-20160228

От началото на март ентусиазмът ми за кино е по-висок отвсякога, подхранван не просто от стартирането на „София филм фест“, а от наближаващата среща с великия Тери Гилиъм, който ще бъде специален гост в рамките на фестивала тази година. Освен задължителното гледане на всичките му филми на голям екран (минимум по веднъж), съм набелязал още редица други, вероятно повече, отколкото ще успея да посетя, на които реших да отделя по-обширен пост в блога.

И така, без излишни недомплъвки, иначе така типични за мен, разгледайте (въз)дългия ми списък с филми-за-гледане и такива, които горещо препоръчвам, през месец март:

1. Голямото плискане. Не знам нищо повече за филма, от видяното в трейлъра, но имената на Ралф Файнс и Тилда Суинтън са предостатъчна причина да му дам шанс.


2. Окабелени мечти. Историята помни времената, когато не понасях документалното кино, а настоящето гледа с презрение към (не)претенциозното ми минало. Още едно участие на Тилда Суинтън, този път само като voice-over, разказваща за зараждането на електронните медии, тяхното влияние върху тогавашното (40-те години на XX век) общество, обещанията за свобода, които предлагат и противоречивата глобална промяна.

3. Торинският кон. Бела Тар е другото ключово име на юбилейния фестивал, което за съжаление ми е далеч по-непознато. Торинският кон отдавна ми бива препоръчван като „точно за теб“, но преди да прочета, че е своеобразна интерпретация на притчата за коня и лудостта, която покварява последните години от живота на Ницше, не бях очарован. А и трейлърът изглежда обещаващо.

4. Проклятие. Според анотацията, „това е филмът, който носи първото голямо признание на най-смелия европейски режисьор Бела Тар. Филмите му се отличават с дълги кадри, операторско майсторство и атмосфера. Проклятие също пулсира от режисьорската меланхолия и апокалиптичния му поглед към света“. You got me!

5. Приказка на приказките. Кървава и енигматична амалгама от познати и непознати приказки от цял свят, с жестоко изглеждащи кадри и неразбираема история? Да, моля!

6. Аномалиса. Не е тайна, че в сърцето ми има специално място за анимационни филми. Но ако към това добавим stop-motion и особено името на един от най-големите сценаристи – Чарли Кауфман, – написал шедьовъра „Блясъка на чистия ум“, както и култовите „Да бъдеш Джон Малкович“ и „Адаптация“… нещата клонят към „Задължително!“.

7. Кралят на рибарите. Джеф Бриджис и Робин Уилямс в един от филмите на Гилиъм, за които не знам почти нищо.

8. Теорема нула. Един от малкото филми на Тери Гилиъм, които не съм гледал и съм безкрайно доволен, че ще видя на голям екран за пръв път. Попадал съм единствено трейлъра, при това отдавна, така че без повече приказки тук.

9. Синът на Саул. Най-добрият чуждоезичен филм на годината? Мхм. При това с тонове препоръки от приятели и познати. We’re watching this!

10. Страх и омраза в Лас Вегас. Един от върховете в творчеството на Гилиъм и личен фаворит. „Страх и омраза“ е емблематичото произведение на Хънтър Томпсън за смъртта на Американската мечта и сред любимите ми книги, а сам писателят ѝ твърди, че едва ли е имало друг режисьор, който би могъл да улови духа на времето и романа, както цитирания вече Тери Гилиъм. Щурото препускане през пустинята, казината и психиделичните халюцинации на Раул Дюк и неотлъчния му адвокат доктор Гонзо са кино-преживяване, чието пропускане би било най-малкото цинично, а най-много би следвало да се наказва със законови мерки.

11. 12 маймуни. Едно от впечатляващите постижения на седмото изкуство, излязло от 90-те, „Дванайсет маймуни“ разказва историята на близкото бъдеще, в което вирус почти изтрива човечеството от парчето камък, което обитаваме и наричаме Земя. Стилизираният научно-фантастичен филм, който дава шанс на Брус Уилис да се докаже като нещо повече от изфабрикувана екшън-звезда, звучи и изглежда като заснет по сценарий на друг колос в жанра – Филип Дик. Главният герой пътува във времето, опитва се да разгранични реалното от нереалното, в неправолинейно и френетично развиващо се действие. А аз се треса от възторг, докато чакам да го видя на голям екран!

12. Кърт Кобейн – Montage of heck. Гръндж иконата на „поколението X“ и един от най-противоречивите рок-музиканти, облагородили земята с таланта си, най-сетне получи документалния филм, който заслужаваше, благодарение на Брет Моргън през изминалата 2015 година. В Операция кино можете да прочетете ревюто ми за филма, а дори да не го направите, дайте шанс на откровения и детайлен поглед в ума на Кърт Кобейн.

13. Каръл. Вероятно, ако сте попаднали тук и четете това, знаете повече от мен за Каръл. Да, обезателно ще го гледам и е истинско удоволствие, че у нас идват подобни филми, които вместо да изпиратстваме от вкъщи, можем да гледаме на голям екран!

14. Бандити на времето. „Запомнете гласа ми, аз правя трейлъри. Всякакви трейлъри… отидохте на „Близки срещи от третия вид“, заради ефектите; гледахте „Супермен“, за да видите човек, който лети; отидохте на „Междузвездни войни“, за да видите  дроидите… „Бандити на времето“ ви предлага много, много повече. Не специални ефекти или дроиди…“ Мисля че трейлърът на шантавата приключенска-комедия, пълна с въображение и лудост, е достатъчно красноречив.

15. Бразилия. Считан за шедьовъра на Гилиъм, Бразилия е най-лесно да се опише като консистенция от Джордж Оруел и Монти Пайтън. Правителството се е превърнало в бюрократично чудовище, най-малката материална размяна изисква тонове бумащина, а спазването на правилата и законите е затлачило способността на хората да мислят критично. Визуално филмът е безупречен, всеки декор допълва и издига на ново ниво уникалния сценарий и забива лайтмотивите като свредели в ума на зрителя. Поредният задължителен филм от програмата на феста.

16. Приключенията на барон Мюнхаузен. Наясно сме за какво става дума, а времето е подходящо най-сетне да го гледам.

17. Животът на другите. Филмът проследява злополучните последствия от решението на министъра на културата да следи – с помощта на специалното разузнаване – ежедневието на преуспяващ драматург и неговата съпруга актриса (за чиято физическа близост политикът откровено ламти). Освен двойката артисти и техните приятели, дълбоко засегнат от поставянето на микрофони в апартамента им се оказва и експертът от службите, натоварен с подслушването. Дотам, че в крайна сметка преосмисля из основи етиката на работата си за ЩАЗИ.

18. Прегръдката на змията. Още един филм, който изглежда забележително красиво и чиято тема ми се струва преинтересна. Фактът, че е повлиян от неподражаемият Dead man на Джармуш, ме спечели отвсякъде.

19. Разрушение. Джейк Джиленхол е сред най-добрите млади актьори на Холивуд в момента и искрената ми фенебойщина към него не би ми позволила да пропусна новия му филм.

20. Бруклин. Бруклин беше сред номинираните за Оскар филми тази година, които тотално минаха под разсеяния ми от литературно-филмови страсти радар, но смятам, че ще бъде от по-тихите и драматични филми, които си заслужават гледането.

21. Джабъруоки. С първия си самостоятелен филм Тери Гилиам – аниматор и сърежисьор в Монти Пайтън и Свещеният граал, се връща в средновековната обстановка, която преди му е служила много добре, и води със себе си приятеля си Майкъл Пейлин, за да изиграе срамежливия герой Денис Купър. Приключението на Купър, в което трябва да победи страшния Джабъруоки, е изпълнено с комбинация от традиционна приказка и пиперлив хумор, който на места дори е по-солен от характерните смешки на „Монти Пайтън”.

22. Братя Грим. Шантавата интерпретация за живота на братята Грим, представяща ги в светлина на двама младежи, обикалящи страната и изкарващи си прехраната, благодарение на въображение и редица инсценирани постановки, в които побеждават фантастични чудовища… докато не се озовават в град с истинска омагьосана гора. Не е най-добрият филм на Гилиъм, но е гарантирано приятно преживяване.

23. Стая. Въпреки че книгата не заема централна позиция на рафта с „Любими“, мога да си представя как подобна трогателна история за връзката на майка и син се превръща в уникален филм. И предвид всички хвалби, които обра, около номинациите си за статуетка, определено не смятам да пропусна гледането му в голяма зала.

24. Всичко ще бъде наред. Джеймс Франко като съкрушен от смъртта на съпругата си писател и Рейчъл Макадамс като причина и упование за лекуване на раните. Във филм на Вин Вендерс. Имам гъделичкащото усещане по гръбнака, че ще е сред първите прожекции, които ще посетя!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation