Аномалиса / Anomalisa (2015)

anomalisa-posterSometimes there’s no lesson. That’s a lesson in itself. 

Аномалиса“ започва с черен екран, трескави звуци и гласове зад кадър. Бавно, докато звуците се превръщат в шум, на екрана се разкриват облаци и самолет, чиято композиция подозрително напомня на нещо фалическо и греховно. Един от пътниците във въпросния самолет е Майкъл, главният герой, който пътува към хотел Фреголи – именуван на „Делюзията на Фреголи“ (рядко психическо разстройство, при което заболелият вярва, че всички заобикалящи го са всъщност един и същ човек).

Чарли Кауфман акцентира екзистенциалната самота на Майкъл като озвучава всички образи, които главният герой среща, с един и същ мъжки глас (Том Нуунън).

Темпото на филма е отмерено, но много от сцените, без значение дали изследват отегчението, създала се конфликтна ситуация или представят диалог, седят като отделни късометражни филми, отколкото като нещо кохерентно. Основната алегория, свързана със споменатата вече делюзия, отлично илюстрира състояние, напомнящо криза на средната възраст, но на моменти губи ефекта си, заради алиенацията на Майкъл. Вероятно в късометражен филм, каквато е била идеята отначало, не по-дълъг от 30-40 минути, метафората нямаше да се усеща така разтегната – щеше да звучи и изглежда по-поетично. При времетраене от 90 минути обаче, се чувства липса на подробности и излишна разтегнатост.

Майкъл е свикнал да надява маска на човек, който успешно втълпява на другите, че живо го интересуват, но в действителност, оставайки насаме с него, в хотелската му стая, виждаме един неспособен на съпричастност човек, поравно кух и егоистичен. Неспособен да поеме отговорност за собственото си щастие. Малко след първата 1/3-та от филма, той среща Лиса, която го „събужда“ от кататоничното състояние – тяхната връзка се превръща в страхотно изпълнен реверанс към „Изгубени в превода“, който се кулминира в една от най-неудобните анимирани сцени, заснемани някога. Но некомфортната отначало среща на двамата им дава тъкмо това, от което се нуждаят – Майкъл (частично) осъзнава проблема си, а Лиса се сдобива с чисто нова самоувереност.

Гласът на Лиса, който единствен, освен този на Майкъл, е озвучен различно, представлява новото, разтърсващо преживяване, от което той се нуждае, за да разчисти мрачните облаци, увиснали над и помрачили съзнанието му. Този глас е потвърждение, че светът не е скучен, провален и пълен с копия, а че нещо в Майкъл е повредено. Собственото му въображение, неразличаващо нищо уникално, красиво и смислено, е източникът на неговото отчаяние.

На повърхността всичко описано сработва, Кауфман за пореден път показва как вътрешното движение на съзнанието често пъти коренно се различава от реалността. Основният проблем е, че докато Майкъл разглежда проблемите с бившата си приятелка, със семейството и накрая с Лиса, зрителят остава безстрастен. Помраченият му ум не просто търси помощ от заобикалящите го, той счита осигуряването на помощ за тяхно задължение. Като че ли фактът, че всички са неразличими, е техен проблем, а не се основава на собствения му замрежен и посивял светоглед.

В заключение, Аномалиса за пореден път утвърждава Чарли Кауфман като един от най-необикновените и проницателни сценаристи. Впечатляващо анимирана, смела в едни моменти, протяжна в други, тя предлага достатъчно материал за размисъл, макар да не е най-емоционално въздействащото преживяване.

One Thought on “Аномалиса / Anomalisa (2015)

  1. Сега, след като прочетох тук за този филм, за който един познат ми беше споменал преди време, че го е впечатлил, със сигурност ще го изгледам!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation