„Монахът“ – Матю Грегъри Луис

 

199127_b

Амброзио бива оставен пред портите на манастир още като невръстно дете и израства зад тях, непознал света извън стените на манастира. Поради уникалното стечение на обстоятелствата, той никога не е бил изложен на изкушенията, греховността или очарованието, излъчвани от женското тяло. Жените от висшата класа намират красноречието му, което дава по време на речите си в обителта, за така привлекателно, че Амброзио бързо се утвърждава като най-популярен сред монасите, особено що се отнася до изповедите… а изкуплението на женския дух, както знаем, лежи в изповедта. И детайлите.

Въпреки отрастването си в приют, главният герой има добра представа за онова, което се случва в света отвъд каменните стени на манастира, но подхожда към концепцията за греха с екстремно отвращение.

Тъкмо затова и падението на Амброзио изглежда твърде изкусително за Луцифер. Той изпраща Розарио, който следва да служи на протагониста като асистент. Розарио крие лицето си и се превръща в необходимост за Амброзио, само за да се разкрие като красивата Матилда на малко по-късен етап и да поеме власт над неопетнените му мисли. И тъй като „Монахът“ не е свещно писание, родено от корозирал мозък, а произведение с художествен характер, пръкнало се от ума на един ненавършил 20 години младеж, главният герой поема по пътя на грехопадението и покварата.

The holy shit moment

Въпреки педантичната отдаденост, с която служи на църквата и висшите нравоучения, които проповядва, Амброзио открива, че е просто човек. И в крайна сметка това е нечестно. Ако Луцифер избереше да изпрати по една самодива на всеки от нас, целейки да спечели (про)клетите ни души вовеки, всички щяхме да горим. Самюъл Тейлър Колридж споделя, че създаването на Матилда е най-висша проява на гения на Луис. Той твърди, че тя е „изящно въобразена“ и „по-порочна от най-порочните мъже“.

За книга, публикувана в зората на романа (1796) като развиваща се форма на литературното изкуство, от един непознат никому 19-годишен младеж, написана за 10 седмици, е зашеметяващо колко сериозно са застъпени злодеите в историята. Писането като че умишлено отслабва, когато трябва да очертава положителните характери. Те седят като кукли на конци, посредством които злодеите разиграват дяволската си игра.

Макар в стила на Матю Луис да са налични характерните за готиката разтегнатост и пищност, те категорично се отличават от всичко, писано във въпросния исторически период. Част от историята следва премеждията на благородници, опитващи се да спасят сестра/годеницата си от заключването ѝ в манастир, заради обещание, което родителите ѝ са дали на Бог. Окаяната отначало девойка, впоследствие се превръща в поредния впечатляващ подлец, воден от почти диаболично желание за отмъщение.

Монахът“ има всичко – секс, кръвосмешение, изнасилвания, смърт, изтезания, крипти, магия, отрови, призраци, паразити, престъпници, дяволът-himself и тоталната морална и социална деградация на всички обвързани.

Интересните сюжети не са разгърнати само праволинейно, в търсене на завършек, но и в дълбочина, включваща критика на човешкото разбиране за добро и зло, за праведно и греховно, за отдавна остарелите и нерелевантни ценности, проповядвани от християнството. По същия начин, четейки някои моменти, улавяме ироничната вметка, че същите ценности са общочовешки и не е нужна по-висша инстанция, която да ги проповядва. 

One Thought on “„Монахът“ – Матю Грегъри Луис

  1. Завладяваща история….

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation