90-годишната мъдрост на „Мечо Пух“

maxresdefault

Ти си посмел, отколкото вярваш, посилен, отколкото изглеждаш и поумен, отколкото си мислиш“, казва Кристофър Робин на Мечо Пух.

Въпреки че виртуалното пространство, въоръжено с плетора от мемета, гифчета, сантиментални картички и други названия от гръцката кухня, е дезинтегрирало топлотата и утехата, които думите на „момчето-с-две-имена“ носят, не можем да отречем, че 90 години след своята първа публикация, Мечо Пух все още е любим герой на малки и големи.

Никога преди това не е имало писател на детски книги, който да обединява разнообразни литературни традиции в детска книжка, при това с ефирната лекота на Алън А. Милн. И може би единственият, който е постигнал сходен успех след него е Екзюпери с „Малкият принц“.

Въпрос единствено на принцип и опънати вратни жили е фактът, че няма да се впусна в словоблудствени описания на безбройните качества, които двете книжки съхраняват. Може би е вярно, че „Мечо Пух“ и „Малкият принц“ са историите, от чийто прочит се нуждае всеки, за да се докосне до окриляващо въздействие на литературата. А може би не. Оставам на вас да ги (пре)прочетете и решите за себе си.

Днес „Мечо Пух“ чества своя 90-и рожден ден, затова ще се фокусираме върху любими откъси, „хвъркати“ фрази и медитативни изречения, откраднати тайно от неговите приказни истории. А ако прекалено настоявате да прочетете повече за причините зад трайната любов към „мечето без мозък“, ще откриете друг мой текст при „Алиса в чизми“.

И така, внимавайте в картинката…

8de5dd67828ce86a03e85950e4d462e5…защото на нея ще откриете карта на Гората (Hundred Acre Wood).

— Виж как стои работата: когато отиваш с балон за мед, най-важното е пчелите да не те усетят. Ако си със зелен балон — те ще помислят, че си част от дървото, и няма да те забележат; ако си със син — ще помислят, че си част от небето, и пак няма да те забележат. Въпросът е как по-добре ще ги заблудиш.

— А няма ли да те забележат под балона? — попита ти.

— Може да ме забележат, но може и да не ме забележат — с пчелите никога не се знае какво може да ти се случи!

pooh-balloon2

— Добро утро, Ийори!

— Добро утро, Пух Мечо — каза Ийори мрачно. — Ако наистина е добро утрото! В което се съмнявам!

— Защо, какво се е случило?

— Нищо, Пух Мечо, нищо! Не всички могат… Някои не могат! Само това мога да кажа!

— Някои не могат какво? — попита Пух, като си почеса носа.

— Игривост! Песни и танци! Фаталност!

— О! — каза Пух. После мисли дълго и попита: — Какво е фаталност?

— Съдба! — продължи Ийори мрачно. — Френска дума, която значи съдба! Аз не се оплаквам, но Това е то!

eeyore_depressed

— Отдавна не знам как съм!

— Здрасти! — повтори Прасчо. — Накъде си тръгнал?

— На лов — каза Пух.

— На лов за какво?

— По следите съм на нещо — каза Пух тайнствено.

— Следи на какво? — приближи се Прасчо.

— И аз това се питам: какво ли ще е?

— И как мислиш да си отговориш?

— Ще трябва да се срещна с това животно — каза Мечо Пух. — Погледни тук! — и той показа снега пред себе си. — Какво виждаш?

— Следи! — каза Прасчо. — Следи от лапи! — изквича той от възбуждение. — О, Пух, мислиш ли, че това е — е — е Невестулка?

— Може би — каза Пух. — Понякога е, а понякога не е! Никога не можеш да бъдеш сигурен в следите от лапи!

photo-2-1

— Работата е такава, че не може да се свърши следобед — бързо каза Прасчо. — Тя е специална сутрешна работа и дори трябва да бъде свършена между часовете… колко мислиш, че е часът?

— Около дванадесет — каза Мечо Пух, като погледна слънцето.

— … точно между дванадесет и дванадесет часа и пет минути. Затова, мили Пух, прощавай, трябва да си вървя… Я! Какво е това?

3066798532_9f8e2b752d

— Онова, което трябва да направим, е следното: първо — да напишем един Афишш. После…

— Чакай, чакай! — каза Пух, като си вдигна лапата. — Онова, което трябва да направим, е… какво каза? Точно тук, когато щеше да го кажеш, ти кихна…

— Не съм кихал!

— Да, ти кихна, Бухале!

— Извинявай, Пух, но не съм кихал! Не може да кихнеш, без да усетиш!

— Не можеш да чуеш кихане, без някой да е кихнал!

— Аз казах: първо да напишем един афишш…

— Ето, пак кихна! — каза тъжно Пух.

Many Adventures owl

— Добро утро, Кристофър Робин — извика той.

— Здравей, Пух Мечо! Не мога да обуя тези ботуши!

— А, лошо!

— Ще бъдеш ли така добър да ме подпираш отзад, защото трябва да ги дърпам толкова силно, че падам по гръб.

0eAg_SEoDOEx

Някои хора ги е грижа прекалено много. Мисля, че се нарича любов.

*Част от цитатите са взети от „Мечо Пух“, изд. „Отечество“, библиотека „Смехурко“, преводач: Вера Славова.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation