Author Archives: Книжен Жор

„Аз съм легенда“ – Ричард Матисън

От името на статията сигурно някои от вас са си представили Уил Смит и вярното му куче – красивата немска овчарка, на чиято смърт всички сме отдали значимата почит, кой в сълзи, кой в смирено мълчание. Няма лошо, но сега ви моля да забравите за филма. Както винаги по холивудски историята е ужасно преиначена и веднъж изчели романа, неминуемо ще се подразните от реализирането му на голям екран.Светът е покосен от епидемия, която превръща всички хора в чудовища, бродещи по улиците през нощта. Единственият оцелял се казва Робърт Невил, който не е никакъв badass. Не е лекуващ лекар, нито бивш военен, който има докторантура по всички познати ни науки, липсва му и безкрайният резерв от олово. Той е самата дефиниция за обикновен човек, но е поставен във възможно най-необикновената и антихуманна ситуация. Затова и авторът не пропуска всеки удобен момент, за да ни направи съпричастни към самотата и терзанията на героя си. Read more →

„Пир в бърлогата“ – Хуан Пабло Вилялобос

Книги и филми, посветени на наркотрафиканти, мафиоти, главорези и войните между всички тях, не ни липсват. Липсва ни нов поглед върху забуления в мистерии свят на кокаина, убийствата, парите и властта, която идва с тях. Подобна визия ще намерите между страниците на „Пир в бърлогата”.

Нашият разказвач, чийто простичък изказ ще ни води неусетно през страниците, е наричан от своите четиринайсет-петнайсет познати Точтли. Най-важното, което трябва да знаете за него е, че иска либийски хипопотам джудже, за своята зоологическа градина, както и катана, за да бъде пълноправен самурай. Длъжни сме да споменем още, че главният герой е син на мексикански наркотрафикант, когото медиите наричат с недвусмисленото Краля.

Read more →

„Момчето с раираната пижама“ – Джон Бойн

Тази малка по обем книжка ми предостави две неща, които много харесвам в литературата – действие, развиващо се на фона на Втората световна война и история, която пък е пречупена през призмата на деветгодишно момче.

Обичам книгите, разказани през детския поглед, защото нещата винаги са представени по един по-наивен и същевременно интригуващ начин. Докато ги четем, ние си спомняме за собственото детство и в някаква степен се съпоставяме с героя, което пък, от своя страна е добре дошло за повечето от нас, които често се държим като пораснали и забравяме колко сме малки и добродушни в действителност.

Read more →

Панаир на книгата – ден трети

За книгите и хората, които превърнаха Панаира в Книголеда

За третия ден от Панаира закъснях малко, понеже сутринта имах нужда от разпускане с книга в ръка – моля, не ме обвинявайте, все пак уча книгоиздаване, не журналистика. Напълно в реда на нещата е да съм обсебен от книгите.

Днес беше малко над предните два дни, с оглед на случилото се.

Още в началото се засякох с младите хора от АртЛайн(нейде по ескалаторите) които не пропуснаха да поздравят и да ми помахат. Един вид запалиха началото.

Набързо прекосихме щанда на „Изток-Запад”, окрилени от плахата надежда, че ще се запознаем с Христо Блажев, но уви – човеците искаха да си купят трилогията на Сафон, да четат историята на „Вампирът Лестат”, както и да се насладят на новия превод на Шекспировите трагедии, та се наложи малко унило да подминем.

Read more →

Панаир на книгата – ден втори

Започвам с това, че денят беше изморителен, но в пъти по-прекрасен и си заслужаваше всяка разменена дума. Ако имам възможност да живея все под подобно натоварване и с такива хора, то съм склонен да вложа всичко от себе си. Това се опитах да направя и днес.

Започнахме отново само с обикаляне по различните щандове.

Тези дребосъци срещнахме още в началото и няма нужда да ви описвам колко сладурски четяха и си обсъждаха по техния неповторим детски начин.

Панаир на книгата – ден първи

Много ми е трудно да пиша за първия ден на Панаира, просто защото…. Защото беше епично!

Нека започна с откриването. С добри думи се включиха посланиците на Норвегия и Аржентина, както и вицепремиерът на Унгария. Общо взето не излизаха от рамките на ‘стандартните’ приказки за подобни мероприятия, но пък не говореха прекалено дълго, което си беше плюс, защото не видях да има отегчени.

След тях писателят Алън Бис излезе пред прогресивно нарастващата тълпа, поговори малко за книгите си, за книгите като цяло и за езика на тялото, като искрено разсмя голяма част от всички ни.

В края на откриването дойде и първата изненада, чиято страхотност беше (буквално) неземна. Духовият оркестър започна да свири Star Wars main theme, при което всички ни побиха тръпки и за няколко мига замръзнахме на място. След това се продължи с Imperial March, Yoda’s Theme и прочие звездни изпълнения.

Наложи ми се да седна, защото след чудесното начало осъзнах, че ще трябва да започнем с обиколката.

Планът беше да обиколим всичко, да набележим и при второто завъртане да купуваме. Донякъде се получи.

Във връзка с обикалянето ни, искам да изясня няколко неща, за които се носи много лоша и още по-грешна слава.

Read more →