Category Archives: драматургия

Криминале по Шекспир

dfb921453c9326fd168afdd379d38e74

Едва ли има грамотен човек на света, който да не прави връзка между името на тази публикация и името на (вероятно) най-великия писател, стъпвал някога по земята.

Уилям Шекспир…

…известен още като Куентин Тарантино през 1600 година.

Нима имах дързостта да сравня Шекспир и Тарантино? Всъщност редица критици са споменавали очевидните препратки във филмите на Тарантино към отделни Шекспирови трагедии (напр. разговорът между ченгето под прикритие в „Глутница кучета“, което обяснява на Мистър Оранжев (Тим Рот) как да бъде ченге под прикритие, звучи като монолог на Хамлет, разбит на фрагменти в модерен диалог). Истината е, че всеки себеуважаващ се драматург се позовава на именития английски поет. Приликите между двамата обаче не се изчерпват с това. Множество и колоритни персонажи, често задвижвани от копнеж по отмъщение, задължителни кървави кулминации на действието, объркващи и разпилени сюжетни нишки, развиващи успоредно няколко разностранни истории, които се обединяват в (предварително) неизвестна бъдеща точка… и още, и още. Тарантино и Шекспир са модерни, интригуващи, забавни, със специфичен черен хумор. И двамата подлежат на разнообразен анализ – несъмнено ключов признак за първокласното писане (съответно и режисиране). Но тук искам да се спра на една конкретна, незаслужено подценявана трагедия, чиято структура забележително напомня на филм на Тарантино, заради привидната ѝ простота и дълбоко вкорененото послание.  Read more →

„Колко е важно да бъдеш сериозен“ – Оскар Уайлд

TheImportanceOfBeingEarnest81-2x11

Отдавна прекратих почитанията си към пословицата, в която се споменава, че делата са по-важни от думите. Каквото и дело да си извършил, не умееш ли да го поставиш между хубави думи, ти пак ще си останеш никаквец. И нямам предвид префърцунени изречения или празно словоохотлевене, а подходящи изрази, според делото. Например, ако си преместил цяла планина, удачно ще е да кажеш: „Вижте ме! Преместих цяла планина!“. И да акомпанираш твърдението си с крясък и нечленоразделни звуци, за да засвидетелстваш подобаващо своята душевна простота. Все пак човек не може да е едновременно съвършено интелигентен и прекомерно силен.

Тъкмо това е причината толкова да си падам по драматургията, а в частност и към „Колко е важно да бъдеш сериозен!“. В най-славната пиеса на Оскар Уайлд, героите може и хич нищичко съществено да не правят, но го дискутират толкова разпалено, интригуващо и остроумно, че влюбването ви е неминуемо! Read more →

„Събрани пиеси“ – Сара Кейн

011Сара Кейн ме смаза!

Когато се влюбя в книга, започвам да търся всякаква информация за нея и автора й. Тук ще споделя само, че след като завърших прочита на разтърсващата „Пречистени” се рових в литературна критика до три през нощта.

Полудях по драматургията на Сара Кейн, защото е тежка за четене, изпълнена с насилие(физическо, психическо и сексуално), провокира с акцентите върху смъртта и самоубийството, шокираща и брутална е. Но едновременно с това е поетична и дълбае съзнанието, отвеждайки към първичните страхове, болка, омраза, самосъхранение. На подобен фон всеки проблясък любов изпъква и озарява ярко.

В „Изтрещяване” действащи лица са емоционално нестабилната Кейт, смахнатият Йън и Войник(ът) с притъпени и изкривени усещания. Включва изнасилване, канибализъм, самоубийство. Затяга се около врата и стиска, мачка, докато не избистри един суров и жесток образ на реалността, в която всички сме объркани, уплашени и неосъществени. Read more →