Category Archives: други

Аномалиса / Anomalisa (2015)

anomalisa-posterSometimes there’s no lesson. That’s a lesson in itself. 

Аномалиса“ започва с черен екран, трескави звуци и гласове зад кадър. Бавно, докато звуците се превръщат в шум, на екрана се разкриват облаци и самолет, чиято композиция подозрително напомня на нещо фалическо и греховно. Един от пътниците във въпросния самолет е Майкъл, главният герой, който пътува към хотел Фреголи – именуван на „Делюзията на Фреголи“ (рядко психическо разстройство, при което заболелият вярва, че всички заобикалящи го са всъщност един и същ човек).

Чарли Кауфман акцентира екзистенциалната самота на Майкъл като озвучава всички образи, които главният герой среща, с един и същ мъжки глас (Том Нуунън).

Темпото на филма е отмерено, но много от сцените, без значение дали изследват отегчението, създала се конфликтна ситуация или представят диалог, седят като отделни късометражни филми, отколкото като нещо кохерентно. Основната алегория, свързана със споменатата вече делюзия, отлично илюстрира състояние, напомнящо криза на средната възраст, но на моменти губи ефекта си, заради алиенацията на Майкъл. Вероятно в късометражен филм, каквато е била идеята отначало, не по-дълъг от 30-40 минути, метафората нямаше да се усеща така разтегната – щеше да звучи и изглежда по-поетично. При времетраене от 90 минути обаче, се чувства липса на подробности и излишна разтегнатост. Read more →

София филм фест, 2016 г.

siff-20-20160228

От началото на март ентусиазмът ми за кино е по-висок отвсякога, подхранван не просто от стартирането на „София филм фест“, а от наближаващата среща с великия Тери Гилиъм, който ще бъде специален гост в рамките на фестивала тази година. Освен задължителното гледане на всичките му филми на голям екран (минимум по веднъж), съм набелязал още редица други, вероятно повече, отколкото ще успея да посетя, на които реших да отделя по-обширен пост в блога.

И така, без излишни недомплъвки, иначе така типични за мен, разгледайте (въз)дългия ми списък с филми-за-гледане и такива, които горещо препоръчвам, през месец март:

1. Голямото плискане. Не знам нищо повече за филма, от видяното в трейлъра, но имената на Ралф Файнс и Тилда Суинтън са предостатъчна причина да му дам шанс.


Read more →

Писмата на Кърт Вонегът

kurt_vonnegut_by_cloudsfall

В средата на 60-те, университетът в Йова предлага преподавателска позиция на Кърт Вонегът. Семейството му остава да живее в резиденцията си в Кейп Код, поради което на Вонегът се налага да поддържа връзка от разстояние, от която са запазени редица писма, разкриващи причудливата личност на един от най-големите американски писатели на XX век. В писмо до жена си от 28 септември, 1965 г., описва ежедневната си рутина.

Скъпа Джейн,

В отвързан живот като моя, сънят, гладът и работата се подреждат по свое усмотрение, без да се консултират с мен. Доволен съм, че поне не ме занимават и с досадните детайли. Графикът, който са ми изработили, е следния: събуждам се в 5.30, работя до 8.00, хапвам закуска вкъщи, работя до 10.00, обикалям града, изпълнявам поръчки, посещавам общинския плувен басейн, който имам само за себе си и плувам половин час, прибирам се в 11.45, чета пощата, обядвам. Следобедите върша училищна работа – преподавам или се подготвям. Когато се прибера вкъщи от училище, около 5.30, притъпявам бурния си интелект с няколко чаши скоч с вода (бутилката струва 5 долара от местния магазин, единствен в града, за алкохол. Но пък има доста барове), приготвям вечеря, чета и слушам джаз (по радиото тук се намира страхотна музика), лягам си в 10. Правя лицеви опори и коремни преси постоянно и чувствам, че ставам по-слаб и жилав, но може и да греша. Вчера вечерта времето и тялото ми решиха да ме заведат на кино. Гледах „Шербугските чадъри“, който приех много тежко. За един отвързан мъж на средна възраст, какъвто съм аз, филмът беше сърцераздирателен. Но няма нищо. Обичам да ми разбиват сърцето. Read more →

Неустоимото въздействие на първото изречение

af304966c2fade644d19cc2ee7f50a34

В правото си на читатели често пропускаме важни детайли от книгата, която ни е пленила в момента. Детайли, които иначе биха ни направили по-съпричастни с героите, които ни въвеждат в някакво (ново) действие или пък такива, които на пръв прочит звучат безсмислено, неуместно някак. Дали защото четем предимно в градския транспорт или по страница-две под светлината на нощната лампа преди лягане, а може би защото сме подхванали някоя класика, с чийто прочит просто искаме да се похвалим по-късно, макар да сме усвоили малко или нищо от нея. Какъвто и да е случаят, мисля че един от елементите, на които не отдаваме нужното или откровено пренебрегваме е първото изречение. Онова, което, прочетено правилно, има способността да намира специално място в читателските сърца.

Изречението, което задава тона на романа, създава мигновено напрежение, приковавайки вниманието, рисува фона, на който ще се развиват събитията или просто отеква в ума ни с необяснимо благозвучие. Разбира се, същинските майстори на разказваческото изкуство отделят време и енергия за шлифоването на всяко изречение, но тук искам да се спра само на първите. Защо са толкова запомнящи се и каква функция изпълняват.

Ако трябва да обобщим с думите на Стивън Кинг, взети от интервю с Джо Фаслър: „Контекстът е важен, а също и стилът, но добре написаното първо изречение е авторовия глас в най-чист вид. Хората често говорят за „гласа“, но в повечето случаи имат предвид просто „стил“. Гласът е повече от това. Хората четат книги в търсене на нещо. Но не идват за историята или дори за героите. Със сигурност не идват и заради жанра. Смятам, че читателите идват за гласа… привлекателият глас създава интимни отношения“. Read more →

Литературно соаре 2014

54156b7ed4be888f22091f415d2dc020

Дуалистичната ми природа ме определя като (без)действащ студент от една страна и активно работещ – от друга. Първият е обречен да се прибере обратно в Пазарджик за празниците, докато за втория е неизбежно връщането обратно в мразовитата столица веднага след тях. Ала лавирането между два климатични пояса, каквито към момента представляват родният ми град и София, носи известни… последствия.

В провинцията е топло, уютно, семейно и приятелско (направо задушно понякога). В София (ми) е студено и самотно. А върхът на недоразумението е своеобразна купчина с храна (умножена по произволно число), която в действителност се е побрала в мен и ме е превърнала някой, когото не познавам. О, пресвета Дево! Изглежда, че малкият град ме е направил щастлив, да му се не види! А на читателите е ясно отвъд всяка мяра, че един бохем не може да си позволи такива волности като щастието. Той се нуждае от меланхолия и несрета, ако изобщо иска да запази бохемския си статус.

Мисълта ми е, че тези уводни думи, подобно на уводните думи към всеки текст, който съм писал някога (освен едно есе по литература, някъде в 11-ти клас), не означават абсолютно нищо. Но моля ви, потърпете, отдавна не съм (ви) писал. Read more →

Седмица на забранените книги

banned

Тази седмица в света на литературата е известна като „Седмица на забранените книги“ (Banned books week), във връзка с което реших да покажа, че не са ме застреляли, не съм прослушал норвежки метъл, не съм започнал да нося съответстващи си чорапи и общо взето, че съм в отпуска. И така, направих кратък списък със заглавия, които стоят на почетно място в библиотеката ми, които намирам за извънредно ценни като предлагани идеи и внушения, и за които знам, че нерядко биват пренебрегвани, заради язвителността и провокацията, подчертано търсена от писателите им. Разбира се, че това не са всички заглавия, не съм включил Селинджър, просто защото постоянно говоря/пиша за него. Липсват „Портокал с часовников механизъм“, „На западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“, и още много, което ме подсеща да ви попитам кои са вашите любими забранени книги. И го правя. Можете да споделяте заглавията тук или на страницата във фейсбук. Read more →

Автопортрети на любими писатели

Винаги съм бил любопитен да разбера какво е вдъхновявало любимите ми писатели (почти всички са мъртви), какво са правели в свободното си време и дали са носели ръчен часовник, например. И като следствие от нежеланието ми да чета дълги биографии, а само кратки биографични справки, в търсенето си често откривам вълнуващи подробности, писма, рисунки, а в текущия случай – автопортрети. Вижте как са изглеждали Кормак МакКарти, Буковски, Уилям Бъроуз и редица други големи писатели, в собствените си очи.

Едгар Алан По, годината на рисунката е неизвестна

edgar-allan-poe

Кормак МакКарти, 1975

kormac-mccarty Read more →