Category Archives: други

„Чилийско ноктюрно“ – Роберто Боланьо

163875_b

Малко е да се напише, че „Чилийско ноктюрно“ надмина очакванията ми. Боланьо замислено помаха на очакванията ми, докато ги задминаваше още към средата на книгата.

Книгата, структурирана като един-единствен параграф.

Да, 143 страници без пряка реч, напълно потопени в потока на мисълта на отец Себастиан Урутия Лакроа, който е също така литературен критик със завиден статус и реномиран поет (подвизаващ се под псевдоним) на чилийската литературна сцена.

Историята започва през една ветровита и студена нощ в леглото на свещеника, чиято силна треска е единствена събеседница и успешно връща мисълта и въображението му назад през годините, в търсене на възловите моменти, оформили живота и довели до клетите му последни дни.

Read more →

„Голият обяд“ – Уилям Бъроуз

31876

Би било удачно да започна този текст с нещо подобно: „Ако не си падате по смахната, извратена, смазваща, отблъскваща, покъртителна литература, моля, не четете този текст и изобщо не обръщайте внимание на Уилям Бъроуз…”. Но не бих си простил да посъветвам някого да избягва един от Тримата бащи на бийт поколението. И то тъкмо този, наредилият се с подла и отблъскваща усмивка до най-влиятелните писатели на XX век.

Има само едно нещо, за което един писател може да пише: какво се намира пред сетивата му в момента на писането… Аз съм инструмент за записване… Аз не си позволявам да налагам „фабула”, „сюжет”, „текстуалност”… Доколкото успявам пряко да записвам определени психически преживявания, аз имам ограничена функция… Аз не се опитвам да развличам.

През 1943 година, докато живее в Ню Йорк, Бъроуз се запознава и сприятелява с Алън Гинзбърг и Джак Керуак. След купища гуляи и раздумки, Керуак тръгва да обикаля просторната американска шир на стоп, за да се вдъхнови и напише „По пътя” – книгата, която отприщва началото на културна революция. Гинзбърг се превръща в един от най-успешните и злободневни поети на времето си, благодарение на своята поема „Вой”. Бъроуз просто отива в бар, някъде из Мексико Сити, напива се с приятели и разиграват „Вилхелм Тел”, но успяват да стигнат само до „сцената”, когато Джоан Волмър (втората съпруга на Бъроуз) си слага чаша на главата, която той не уцелва, затова пък успява да пробие дупка в челото ѝ. Да, тя наистина умира и години по-късно писателят споделя, че причината да (про)пише е тъкмо нейната смърт, от която е неспособен да се отърси напълно. Read more →

Pick-up фразите на любими писатели

949e57770639429200ef992133c900eaДнес е петък! Струва ми се, това изречение, само по себе си е достатъчно красноречиво обобщение на свободата, одухотвореността и усмивката. Вероятно тъкмо затова днес се замислих как някои от любимите ми писатели биха подходили към разковничето на нашето време – флиртуването със съседния пол. Къде с подражание на стила, с подходяща перифраза на популярен цитат или пък с изтъкване на иконичен образ, успях да се развеселя с няколко доста непохватни фрази. Приканвам ви да споделите и своите идеи тук или във фейсбук. Следват моите:

Read more →

Какъв читател сте?

През последните дни ми попадна следната кратка статия, стори ми се забавна и поставяйки свободното си време вдясно от компютъра, реших да я преведа и пусна тук. Идеята на автора е, че като част от „обществото на четящите“ идва момент, когато човек започва да поставя познатите си читатели/книжни блогъри в различни групи, спрямо индивидуалния подход на всеки към четенето.
Изрично упоменавам, че т
екстът и рисунките не са мои, затова пък вълнуващата бележка под линия си е съвсем авторска! Ще се радвам да споделите към коя категория се числите самите вие, ако не тук, то на страницата във фейсбук. А ето ги и тях:

Първи:

Бързочетящият, a. k. a., the swag master

Swag master Read more →

Книжорама 2013

5d91f9c0c852f10b2210b889efbb95c1

Дълго мислих какъв да е форматът на препоръчаните от мен книги за панаира и излязох на глава със себе си, като избрах десетте ми любими книги за 2013, но нека възпра удоволствието си от хаоса  и поне веднъж се движа по ред.

2013 беше жестока! Четенето я съпътстваше (почти) през цялото време. Четях край изоставени параклиси и на свещ, когато токът решаваше да се скрие в тъмното. Четях по бреговете на Созопол, а в първото си утро от варненската „Алея на книгата“, тъй като пристигнах доста по-рано (около 6 сутринта), прочетох „Непорочните самоубийства“, лежейки на пейка в Морската градина. Неведнъж опитвах да чета по средата на купони в Студентски град, но непосилни затруднения ме дебнеха от чашата. Четях романи, влюбих се в краткия разказ, насладих се на няколко детски книжки, опитах малко поезия, когато чувствах, че ми  е нужна, но най-важното е, че безвъзвратно обикнах драматургията. Read more →

13 небивали причини „За“ четенето

Amy_and_the_Library_Card_by_kilsimivАко трябва да посоча две неща, без които не бих могъл да живея, то романтикът в мен еднозначно ще определи книгите и хумора като такива, но той все пак е дързък лъжец. Такива две неща несъмнено са кислородът и водата.

Това е забавно начало за статия, но само ако знаете, че за човешкия организъм кислородът и водата са жизненоважни. А за да знаете, то или сте го прочели, или някой, който го е прочел, е споделил с вас.

Следващите 13 точки са небивали (подобно на всичко дотук) причини „За” четенето и как то би внесло колорит във вашия свят. Ако думата колорит е объркваща или отсега смятате автора за задник, то, моля, върнете се към безкрайното скролване във фейсбук или седемнайсетия сезон на сериала, който стана безинтересен преди двеста епизода. Ако още сте тук, започвам: Read more →

„Как да излекуваме фанатик“ – Амос Оз

fanatikЕто една книжка, която с удоволствие бих препоръчал на всеки.

„Как да излекуваме фанатик” съдържа 2 лекции, заедно с едно интервю, което Амос Оз дава по телефона през 2005 година. И всичко е събрано на 79 страници.

„Между правото и правото” е съсредоточен върху Арабско-израелския конфликт, за който, признавам си, не знаех нищичко. Всъщност проблемът, доколкото успях да го разбера след едночасов Гугъл сърч, не е комплексен, но въпреки това лесно решение няма, когато и двете страни са прави за себе си. Предложените от писателя възможности и прилежащите им аргументи, макар и логични, ми се струват неосъществими. Все пак си заслужава да се прочетат, най-малкото провокират рационална мисъл.

Несъмнено по-интересен ми бе текстът, чието заглавие е на корицата. Тук вече Оз не само е красноречив, но и невероятно семпъл. След като прави отлична аутопсия на фанатизма, той изтъква няколко „мерки за защита”. Read more →