Category Archives: други

Неподлежащите на категоризация „Красиви неудачници“ – Ленард Коен

4652

Ленард Коен казва, че „Красиви неудачници” е написана на открито, в период на горещи летни дни и сам я определя по-скоро като слънчев удар, отколкото като книга. Каквото и да е, това сбъркано произведение изнасили представите ми за добра литература.

Започвам с последните изречения, които обобщават акцентите:

„Бедни хора, бедни хора, такива като нас, те са си отишли и са се разбягали. Аз ще призовавам от електрическата кула. Ще призовавам от оръдейната установка и самолета. Той ще разкрие лицето Си. Той няма да ме остави сам. Аз ще разпространя името Му в Парламента. Ще приветствам мълчанието Му с болка. Аз преминах през огъня на семейството и любовта. Пуша с любимата си, спя с приятеля си. Говорим за бедните хора, разбити и избягали. Насаме с радиото си аз вдигам ръце. Добре дошъл, ти, който ме четеш днес. Добре дошъл, ти, който оставяш сърцето ми. Добре дошъл, любими и приятелю, комуто ще липсвам вечно по пътя към края.“ Read more →

В началото бе Мухата, „Вечната муха“ – Георги Господинов, Никола Тороманов

big-Tit

И мухата отлетя на пътешествие по страниците на графичния роман, за да отличи обективната история на света от преиначената в ума на самовлюбения и себичен човек. Свят, в който Фицджералд е написал „Нежна е мухата”, Толстой – „Муха и мир”, Хемингуей разказва за „Старецът и мухата”, а фундаменталният въпрос, който стои насреща Дарвин, звучи така:

„… не е ли цялата човешка еволюция – еволюция на начините да убиеш… муха.”

Прочитът на този, тъй наречен „Трагикомикс”, ми се случи за час време, като повече от половината премина в разглеждане на детайлните илюстрации, рисувани през погледа на най-разпространеното насекомо на Земята, „съвършеният домашен воайор”. Read more →

Полемиките „за“ и „против“ Читанка

the_answer_by_wafa2-d56zng4Почти цяла седмица гневни читатели изразяват мнението си в защита на Читанка срещу евентуалните опити на АБК да прекрати функционирането на онлайн библиотеката. Едва ли е останал книгоиздател или читател в страната, който да не се е поинтересувал, прочел, пък и написал нещо по темата.

Освен със списването на книжен блог, имам удоволствието да се занимавам също така със страниране на хартиени и електронни книги в издателство БГкнига. От чисто техническа гледна точка изготвянето на една електронна книга не е лесно и изисква немалко време. Една най-обща скица на последователността от етапи, през които преминава текстът, би изглеждала така:

Купуване на права –> преводач –> редактор –> коректор –> страниране –> готов .epub файл(най-разпространеният формат за електронни книги)

Ако вземем книга(художествена литература) от 300 страници, то правата ще струват 1200-1500 лева, добрите преводачи искат за труда си на страница по 6-8 лева, редакторска работа – 1-2 лева на страница. Коректорът ще поиска между 50 стотинки и 1 лев, а странирането на .epub файла струва 40-50 лева.

Така абсолютният минимум за издаването на една електронна книга възлиза на приблизителна стойност от 3500 лева.

*Ако смятате, че много издателства не ползват услугите на коректор, просто извадете неговия дял от сметката. Но за да се чуе, че вашата книга изобщо я има на книжния пазар, тя се нуждае също така от ПР и реклама. Повечето издателства си имат назначени ПР специалисти, но и на тях се заплаща за усърдната работа, която вършат.

Съзнавам възможността да бъда наречен сметкаджия, но отдавна смятам, че има нужда повече хора да добият най-обща представа за процесите и парите, които влизат в качественото издаване на дадена книга. Защото само така могат да станат съпричастни към факта, че книгите не се материализират магически в офисите на издателствата. Read more →

„Боен клуб“ – Чък Паланюк

 Аз съм Кипящият гняв в кръвта на Джо

500_boen_klub_booktraffic_era

Преди да започнете да четете този текст трябва да съм сигурен, че съзнавате факта, че всички ние сме консуматори. Ако се опитвате да си втълпите, че не сте, спрете да се самозалъгвате. Искаме или не, всички човеци рано или късно развиваме сантименти към разни материални боклуци. Някои не могат да съществуват без дрехите в гардероба си, други се привързват към своя диван или телевизор, трети се пристрастяват към компютъра, уредбата или телефона си.

„Купуваш си мебели. Казваш си: „Това е последното канапе, което някога ще ми потрябва в живота”. Купуваш го, после една две години си доволен, че дори и да се обърка нещо, поне си оправил положението с канапетата. После – точният сервиз от чинии. После – идеалното легло. Завесите. Килимът.

После попадаш в капана на хубавичкото си гнезденце и ставаш собственост на нещата, които едно време бяха твоя собственост.” Read more →

24-часов книжен маратон

Изминаха четири месеца, откакто посетих зимния панаир на книгата, прекрасната атмосфера на който ме подтикна да си направя блог. Четири е число, което отдавна ме съпътства, затова смятам, че е време да напиша нещо извън ревютата. Ще се постарая да съм кратък.

Основната идея на блога и ревютата, които пиша за него, от самото начало беше да се промотира четенето или да се шуми около него, ако ви харесва повече. В тази връзка трябва да започна с благодарности към някои любими хора.

Идеята за 24-часово четене дойде от едно интервю с Христо Блажев, което прочетох преди месец-два. „Книголандия” от самото начало тласна работата и ентусиазма ми и Христо определено е сред хората, от които съм получил най-силна подкрепа. „Стаята за четене” е може би първоизточникът на цялата работа с блога „Книжен Жор” и смятам, че не съм й давал достатъчно кредити за това. Зачестилите напоследък излизания и съпътстващите ги литературни разговори с „Литературата днес”, както и срещите ми с прекрасните „АзЧета”, приятелите и познатите ми сред издателствата („БГкнига”„Милениум”„Изток-Запад“, „Жанет45“„Колибри“„Арт Лайн“)… все невероятни хора, с които се запознах и се сприятелих за кратко време. Безкрайно им благодаря на всички!

Read more →

Панаир на книгата – ден трети

За книгите и хората, които превърнаха Панаира в Книголеда

За третия ден от Панаира закъснях малко, понеже сутринта имах нужда от разпускане с книга в ръка – моля, не ме обвинявайте, все пак уча книгоиздаване, не журналистика. Напълно в реда на нещата е да съм обсебен от книгите.

Днес беше малко над предните два дни, с оглед на случилото се.

Още в началото се засякох с младите хора от АртЛайн(нейде по ескалаторите) които не пропуснаха да поздравят и да ми помахат. Един вид запалиха началото.

Набързо прекосихме щанда на „Изток-Запад”, окрилени от плахата надежда, че ще се запознаем с Христо Блажев, но уви – човеците искаха да си купят трилогията на Сафон, да четат историята на „Вампирът Лестат”, както и да се насладят на новия превод на Шекспировите трагедии, та се наложи малко унило да подминем.

Read more →

Панаир на книгата – ден втори

Започвам с това, че денят беше изморителен, но в пъти по-прекрасен и си заслужаваше всяка разменена дума. Ако имам възможност да живея все под подобно натоварване и с такива хора, то съм склонен да вложа всичко от себе си. Това се опитах да направя и днес.

Започнахме отново само с обикаляне по различните щандове.

Тези дребосъци срещнахме още в началото и няма нужда да ви описвам колко сладурски четяха и си обсъждаха по техния неповторим детски начин.