Category Archives: магически реализъм

„Книгата на всички неща“ – Хюс Кайер

В „Книгата на всички неща“ въображението и любовта се изправят срещу страха и невежеството, за да разкажат историята на малкия Томас, който иска да бъде щастлив, когато порасне.

Книгата на един от най-популярните писатели на детски книги в Холандия, Хюс Кайер, изневерява на своя жанр с мрачните си теми и въпреки това е подходяща за всички деца на възраст между 9 и 99 години. Децата не са по-защитени от мрачните кътчета на реалността от възрастните – те, също като родителите си, страдат от бедност, преживяват вражди, неразбирателство и насилие. И всеки, който смята, че разглеждането на тези проблеми е несъвместимо с радостта и хумора, присъщи на детската литература, трябва да обърне поглед към „Книгата на всички неща“.

Нейното действие се развива в постнациска Холандия и се фокусира върху домашното насилие в семейство, оглавено от християнин фундаменталист. Томас Клопер е на „девет… почти десет“ и живее със своите родители и сестра си Марго. Госпожа Жасмин е тяхна съседка и сред децата е по-популярна с тайното си вещерско амплоа. Том вижда неща, невидими за всички останали: старозаветни стихии в средата на лятото и тропически неонови рибки в амстердамските канали. Заради странните си видения и приумици той често бива шамаросван от баща си, но побоят над майка му е това, което истински го тревожи. Том редовно е посещаван от приказливия Исус, който също е загубил вяра в баща си и двамата намират общи теми, върху които медитират по време на молитва. Read more →

Дванайсет гениални истории, „Дванайсет странстващи разказа“ – Габриел Гарсия Маркес

101508_b

Пускам думите магически реализъм във въздуха, затварям очи и първият образ, който ме поглежда изпитателно от обратната страна на клепачите ми, е този на Маркес. Винаги е било така, макар да не бях сигурен какво точно представлява този жанр.

Първо го познах в „Сянката на вятъра”, а най-сетне се случи да прочета и нещо от първооткривателя му.

По себе си съдя, че когато е налично свръхестественото, действителността остава по-назад, защото ни е добре позната, недостатъчно вълнуваща. Но с прекрасния си поетичен език, Маркес създава готическа атмосфера, добавя тъмни сенки и няколко капки магия, а преживяванията на героите си ситуира тъкмо в центъра, акцентира върху тях.

Започна ли да пиша за различните сюжети само ще ви разваля удоволствието от четенето. Аз най-силно симпатизирах на господин президента от „На добър час, господин президент”. „Самолетът и спящата красавица”, пък, е историята на несподелен романтичен момент, точно от любимите ми, а „Светлината е като водата” показва причудливата възприемчивост на децата за всичко чуто и заобикалящо ги. Read more →

„Сянката на вятъра“ – Карлос Руис Сафон

126107z

Съмнявам се, че е останал човек, който не е чувал нищо за „Гробището на забравените книги”. Доказателство за това са момичето от фризьорския салон зад блока, което четеше своето копие на „Сянката на вятъра“ през почивката си, както и жената от метрото, която ме заговори приятелски, след като ме видя да вадя книгата от раницата си.

В „Сянката на вятъра” човешките съдби са нишки, заплетени по абсолютно неразгадаем начин. Авторът е виртуозният паяк, а ние сме насекомите, които опиянени се улавят в паяжината. После следват редица от потапяния и изплувания на повърхността, за аварийно поемане на дъх(и да пием кафе, понеже е два часа през нощта, но сме непосилни да се измъкнем), за да се разплете сюжета съвсем неочаквано и да ни остави само носталгична усмивка, а може би и някоя сълза в очите. Read more →