Category Archives: трилър

„Нула К“ – Дон ДеЛило

202846_b

Основна характеристика на постмодерната литература е създаването на онтологии, светове. В този си стремеж, постмодернистите иронизират действителността, в която се будим сутрин, слушаме сутрешните новини, пренасящи ни насред нова световна икономическа криза или развиващи се военни действия в Близкия Изток; отиваме на работа, където действаме по чужди проекти или се потапяме в нечий друг свят, а в края на деня се прибираме вкъщи, за да си пуснем филм, да почетем книга или да се отдадем на вечерното си бягство от действителността посредством друга медия. Затова понятието деконструкция се е превърнало в синоним на постмодернизма – той осмива реалността, но не предлага решение за проблемите й.

Други характеристики на „течението“, въпреки невъзможността то да бъде линейно документирано, са излизането от рамките на сюжета, рушенето на четвъртата стена и съответното влизане в диалог с читателя, метафикцията и обсесията на постмодернистите с езика. Read more →

„Тук няма място за старци“ – Кормак Маккарти

642060_b

„Тук няма място за старци” е трилър, който скъсва всички клишета на жанра и застрелва посредствеността в челото. А Кормак Маккарти просто не спира да изумява.

Мос е мъж на около трийсетгодишна възраст, ветеран от войната във Виетнам и понастоящем ободряващ дните си с лов на животни.

Шерифът Бел е човек от друго време, неспособен да се нарисува в непрестанно изменящата се и преситена от мрачни тонове картина на „модерния” свят. С думите и тихата неутешимост на Бел започва всяка следваща част от историята.

Чигур е маниакален убиец.

Това са трите великолепно поставени и разгърнати по протежението на двеста и шейсет страници образа. А въпросът, който бива подхвърлен свободно между редовете, за да цопне в ума, като монета в кладенец, звучи така:

Как човек определя реда, по който да се откаже от живота си? Read more →

Признаци на жалкото ни съществуване в the „Mall“ – Ерик Богосян

product_13359

Не мразете Мал, той се различава от нас само по размаха си.

Ерик Богосян, подобно на Паланюк, моделира героите си с нашите стремежи, жалките нужди да притежаваме и страхът да се изправим срещу каквото-там-не-ни-харесва. И напълно откровено, с най-провокативен тон ни казва, че сме достойни за окайване. Разликата е, че при Богосян героите са няколко, а действието е ситуирано в мола и се движи с темпото на трилър.

Маll е книга за обезличаването на човека в модерния свят, владян от корпорациите и манипулиран от бюрократите. Главните герои са колоритни и всеки обитава собствено балонче. Джеф е младеж в студентска възраст, интелигентен, но мързелив и затъващ в обичайните развлечения и алкохол. Дона е домакиня, която просто си търси с кой да изчука своята незадоволеност. Дани е четирийсетгодишен бизнесмен, педант с перфектно здраве и стегнато тяло, чийто живот е подреден до последната стотинка, докато докторът не му казва, че трябва да прави повече секс с жена си или поне да лъска бастуна. Мишел работи като охрана в мола. Затъпял от суеверията в които вярва, излишните му килограми са визуализация на тихото самотно съществуване. Той не може да напусне миналото, когато жена му все още е била жива, а животът му е имал смисъл. И пети е великолепният Мал. За него малко по-надолу. Read more →