Category Archives: ужаси

„Монахът“ – Матю Грегъри Луис

 

199127_b

Амброзио бива оставен пред портите на манастир още като невръстно дете и израства зад тях, непознал света извън стените на манастира. Поради уникалното стечение на обстоятелствата, той никога не е бил изложен на изкушенията, греховността или очарованието, излъчвани от женското тяло. Жените от висшата класа намират красноречието му, което дава по време на речите си в обителта, за така привлекателно, че Амброзио бързо се утвърждава като най-популярен сред монасите, особено що се отнася до изповедите… а изкуплението на женския дух, както знаем, лежи в изповедта. И детайлите.

Въпреки отрастването си в приют, главният герой има добра представа за онова, което се случва в света отвъд каменните стени на манастира, но подхожда към концепцията за греха с екстремно отвращение.

Тъкмо затова и падението на Амброзио изглежда твърде изкусително за Луцифер. Той изпраща Розарио, който следва да служи на протагониста като асистент. Розарио крие лицето си и се превръща в необходимост за Амброзио, само за да се разкрие като красивата Матилда на малко по-късен етап и да поеме власт над неопетнените му мисли. И тъй като „Монахът“ не е свещно писание, родено от корозирал мозък, а произведение с художествен характер, пръкнало се от ума на един ненавършил 20 години младеж, главният герой поема по пътя на грехопадението и покварата. Read more →

Uzumaki – Junji Ito

UzumakiDeluxeEdition_3D

Узумаки“ е хорър-манга, написана и илюстрирана от Джунджи Ито. Излизаща епизодично през 1998 и 1999 в Big Comic Spirits, по-късно всички истории биват събрани в три тома. Историята на „Узумаки“ е странна дори за стандартите на поджанра weird fiction. Силно повлияна от творчеството на Лъвракфт, темата на мангата разкрива мистичен, свръхестествен ужас, от който протагонистите опитват да се спасят, като междувременно търсят неговите корени.

Кузуру-чо, малък град по бреговете на Япония, е прокълнат. Кири Гошима и Шуичи Сайто – двойка тийнейджъри – са главните герои в пленяващата, монохромна история на град, обитаван не от духове, демони или антропоморфни злодеи, а от спирали (узумаки) – тайната, хипнотична форма на света“. Спиралата манифестира себе си във всичко – от раковини, пъпна връв, водовъртежи, облаци, керамични съдове, магнетичната форма първо се превръща в натрапчива мания за бащата на Шуичи. Започвайки да търси и открива спирали навсякъде, той стои по средата на улиците, взирайки се в охлюви, превръща стаята си в своеобразна лаборатория за изследване, събирайки издълбани, нарисувани или проявени по друг начин изображения на спирали. Повратната точка настъпва, когато Сайто започва да изкривява тялото си, наподобявайки спираловидни форми, което, панел по панел, отприщва смущаващо натуралистични обезобразявания. Read more →

„Дракула“ – Брам Стокър

drakula-deja-book

Ако поради някаква непонятна причина се почувствам принуден да назова един роман от XIX век, чиято сянка и неизмеримо влияние се отразяват в днешната популярна култура, то това несъмнено би бил „Дракула” на Брам Стокър. Вампирите са по-известни от всякога, независимо дали ще ги потърсим в американските гимназии, където през деня тренират коремните си мускули, а нощем влизат в стаите на нищо неподозиращи момичета, разваляйки спокойните им сънища. Дали ще ги открием на екрана на телевизионен сериал, водени за ръката от сценарист, благословен с липса на въображение или просто ще ги използваме за подсветка на електронния си четец, защото вампирите днес имат и еволюционно необоснованото свойство да блестят. При това във всички цветове на дъгата.

Това следва да ни покаже, че образът на вампира в такава степен е преекспониран и изтерзан от (често пъти) непохватни писатели със страст към посредствеността и еднопластовите истории, че днес, за да си припомним изначалното величие на Злото, което споменатият образ въплъщава, трябва да се върнем към самото начало…

А в началото бе епистоларната форма и неустоимата мощ на Дракула Read more →

„Пътуващо представление с вампир“ – Ричард Леймън

184026_b

Сещате ли се как в края на лятото, когато вечерите станат по-дълги, валежите зачестят, въздухът замирисва на есен и в главата ви се оформя спомен по изминалите дни? Дори не точно спомен, а съвкупност от всички преживелици и случки, принадлежащи на лятото, които след време са повече носталгично усещане, отколкото цялостни „картини”.

Подобно чувство е ключово за coming-of-age романите.

Такова трябва да оставя финалът на някоя история, разказана през погледа на тийнейджър, у читателя и тъкмо по този параграф „Пътуващо представление с вампир” се справя успешно.

Когато в Грандвил пристига „Пътуващо представление с вампир”, шестнайсетгодишният Дуайт, заедно с приятелите си – Ръсти и Слим, – се зарича да отиде и така несъзнателно отприщва еднодневна одисея, чиято кулминация ще настъпи в най-покъртителната вечер в живота му. Read more →

„Кралят в жълто“ – Робърт У. Чеймбърс

185772_bЕдинствената причина през последните дни да не сте разбрали за излизането на култовата „Кралят в жълто” у нас, е да сте седели затворени в хладилника си… вероятно накълцани от приятел, изпреварил ви с прочита.

С пилотния епизод на великолепието, наречено True detective, хиляди изтрещели читатели, към които се лаская да се числя, започнаха да търсят и създават списъци с литература, повлияла създателите на сериала. И стотици останаха изумени, че на върха стои книга, за която не са и чували. И че по страниците на същата отзвучава готическата атмосфера, характерна за прозата на Едгар Алан По и Мери Шели. И не на последно място, че този сборник с разкази е повлиял (както по-късно всички разбрахме – съвсем осезаемо) космическия ужас, вилнял из мислите и сънищата на Лъвкрафт.

„Всеизвестно е как тази книга се разпространява като зараза от град на град, от континент на континент – тук забранявана, там конфискувана, анатемосвана от преса и духовенство, цензурирана дори и от най-дръзките литературни анархисти. Никакви принципи не се нарушени сред страниците й, никаква доктрина не е налагана, ничии възгледи не са наскърбени. Никой от настоящите стандарти не е подходящ да я оценява. И макар тя да е сочена като върховен досег до изкуството, всички смятат, че човешката същина не може да понесе тежестта на това величие, нито да усвои думи, в които се крие есенцията на чиста отрова. Самата невинност и баналност на първото действие само усилва удара на следващите” Read more →

Бруталните и обаятелни „Кървави книги“, том 3 – Клайв Баркър

books-of-blood-3Най-сетне още Баркъъъърр!

Предвид колко предстои да се унеса в словоохотлевене, вярвам, че е уместно да започна с признание. Безчет пъти сръчквах хората от издателство Колибри с питанки, относно излизането на третия том „Кървави книги“. И, разбира се, не пропуснах да си ги взема още в деня на излизането им. Очакванията ми съвсем не се побираха в рамките на думата „малки“, предвид безпощадното очарование на първия том и приятния, макар и сравнително по-лек втори сборник. Тук вече бях разпнат, издран, разкъсан и смачкан от обагрените в лепкави червени ивици истории.

Третият том започва със смайващия и отвратителен първи разказ („Рожба на киното“); следва бруталния и неустоим сплатърпънк („Негово Величество Роухед“); сюрреализъм, където въображението на Баркър е отвъд предела на удивителното („Изповедта на савана (на един порнограф)“); зловещи гробищни истории („Изкупителни жертви“); и една крайно неприлична, сбъркана мистерия („Човешки останки“). Read more →

Консистенция от кръв, мозъци и кости в „Градска готика“ – Брайън Кийн

gradska_gotika_cover

„Градска готика” е сбъдната мечта за истинските фенове на жанра ужаси!

Шестима бели младежи отиват на рап концерт в гето, някъде из Филаделфия и когато тръгват обратно към вкъщи, колата им се поврежда насред слабо осветена улица. На близкия ъгъл изниква група тъмнокожи момчета, които решават да се пошегуват с разглезените деца на провинцията, но последните не схващат майтапа. Един от тях крясва „Шибай се, негро!” и побягва шеметно, следван от компанията си. Децата нагазват в плътния мрак, разстлал се под зловещата къща в края на улицата, където предстои ужасът да се материализира и страхът да кипне кръвта им.

Признавам, че „Градска готика” е първият роман от жанра сплатърпънк, който чета. И откровено казано, тази книга е същинско предизвикателство за психиката и стомашно-чревния такт, дори за маниак на зловещи истории в мрачен, готически стил. Героите не са особено оригинални и развитието им е осакатено за сметка на супата от кръв, екскременти и месо, която с всяка страница става по-пикантна и покъртителна. Read more →