Category Archives: ужаси

Емблематичното „Свърталище на духове“ – Шърли Джаксън

163913_b

За пръв път видях „Свърталище на духове” преди година и оттогава попадам на нея през толкова кратки времеви интервали и съм почти сигурен, че книгата ме преследваше. Три неща безотказно ме привличаха към нея. Заглавието, готически издържаната корица и фактът, че е част от поредица „Magica”, която досега не ме е разочаровала. Разлистих първите страници, само за да видя, че преводът е на Светлана Комогорова-Комата. Така, накратко, стигнах до момента, когато очакванията ми към романа на Шърли Джаксън не се побираха между буквите на думата „малки”.

Във въздуха на суеверното селце Хилсдейл се стелят зловещи легенди за отдалеченото имение Хил Хаус и хората яростно гонят всякакви помисли за порочната къща. Доктор Джон Монтагю, провокиран от странните митове около къщата, кани трима непознати – самотната Елинор, красивата Теодора и суетния Люк, – да се присъединят към него в изследването на Хил Хаус. Четиримата започват поетапна обиколка на просторните стаи, заплашващи да ги погълнат. Вратите се оказват негостоприемни и бързат да се треснат, бъдат ли оставени отворени, а на входа на детската спалня има няколкомилиметрова площ, където температурата е драстично по-ниска, макар никой термометър да не засича студа. И ако това ви се струва зловещо, почакайте само да падне нощта… Read more →

Непоносимото „Сияние“ – Стивън Кинг

1258.max

Колкото зловеща и ужасяваща да е „Сияние”, тя все пак е едно семпло изследване на героите. Обикновено семейство, с прилежащите му проблеми, извадено от обществото и поставено в необикновен и потискащ хотел.

Джак Торънс е бивш алкохолик, доскоро подвизаващ се като гимназиален учител, докато благодарение на забележително избухливия си нрав успява да пребие един от своите ученици. Заради неравностойното положение, в което поставя жена си и малкия си син, Джак приема работа като пазач в отдалечения и самотен хотел „Панорама”, където семейството ще прекара зимата. Отлична възможност за пиесата, върху която Джак работи отдавна, но чийто край продължава умело да се крие в ъгълчетата на ума му, а също и достатъчно свободно време за него и Уенди да помислят върху отношенията си. Макар да го подозират, те все още нямат понятие от способностите на малкия Дани, който иска думата развод да спре да се изписва в главите на родителите му. Read more →

Срещу демонично обсебване или психична болест се бори „Заклинателят” – Уилям Питър Блати

7313941034_b2203712c0_z

Жанрът „Ужаси” си има специфична публика, състояща се от хора, които тръпнат да четат истории за кървящи мозъци, разкъсани сухожилия, блеещи зомбита, озъбени демони и прочие гадории. Оттам и славата на феновете, че са социопати, дебнещи в тъмното, за да ловуват новородени човешки деца.

Но има отделни произведения в жанра, с които и „обикновеният” човек може да му даде възможност.

Блати разказва историята на световноизвестната актриса Крис Макнийл и нейната дъщеря Ригън. Животът на първата се случва на снимачната площадка, а малкото си свободно време посвещава на детето. Ригс е добродушно и невинно дванадесетгодишно момиче, което поставя майка си на пиедестал, има афинитет към комиксите, а напоследък се е заловило да си играе в мазето с една дъска за спиритически сеанси. Липсата на приятели(или нещо друго?) я дарява с мистър Хауди. Отначало той е само безобиден и съвсем въображаем, докато в един миг, явно отегчен от скучните игри, започва да вдига адски шум, а разни окултни книги изчезват от масата в кухнята, за да бъдат открити след седмици на рафта в библиотеката.
Read more →

Извратеното очарование на безнадеждността в „Кървави книги” (том 2) на Клайв Баркър

kyrvknigit23

Клайв Баркър. Ако можех да подреждам думите по маниера на автора, сигурно щях да успея да ви опиша колко любима ми стана прозата му. Агония, безнадеждност, терзания и ужас, очертани посредством ясен, кратък, а на места и чудно-поетичен език(тук с благодарност трябва да споменем и името на преводача Иван Атанасов).

Сами по себе си разказите са по-различни от тези в първия том. Макар гротеската чудовищност, черният хумор и мрачната атмосфера да са все така неделима част от сюжетите, тук все пак си личат кога хапливи подхвърляния, кога намеци, свързани с обществени, общочовешки и междуличностни проблеми. Ала не си помисляйте, че книгата е философска по какъвто и да било начин. Не. Просто увлекателно написани истории с присъствието на немалко насилие и любопитни герои.

Read more →

„Танцуващият замък“ – Робин Джарвис

tancuvashtiat zamak

Като жанр „Танцуващият замък” е детско-юношески-фентъзи-хорър роман. Не вярвах, че подобно нещо съществува(честно казано, даже не си го бях представял), но първата част от трилогията на Робин Джарвис определено успя да ме убеди.

В историята ни въвеждат Джеза със своето кожено яке и нахакан характер, и акомпаниращите безделници. Те пристигат в запустяла къща, където се надяват да открият ако не богатство, то поне достатъчно пари за цигари, храна и изобщо, за да продължат жалкото си съществуване. Вместо финансов ресурс обаче, членовете на групата откриват сандъци пълни с шарени детски книги и несъзнавайки, че над къщата и вещите в нея тегне нещо свръхестествено, те обричат душите си, а обладалото ги създание обещава да изпрати и всички жители на града към пъкъла. Ала какъв пъкъл само!

Read more →

Естетически красивото в ужаса на „Кървави книги“ – Клайв Баркър

kyrvknigit13

Страхът е емоция, също толкова силна и привлекателна, за някои от нас, каквато е любовта, например, за други. Ужасът има своето очарование. Четенето на тъмно, с фенер в ръка или на нощна лампа, придружено от затаен дъх и прескачане на сърдечен ритъм, когато организмът ни споделя, че има нужда да се отпусне. Дяволито ни подхвърля, че трябва да го съпроводим до тоалетната. Да се откъснем от защитата на топлата завивка и да излезем в хладния коридор, където от тъмното се чуват сподавени шумове, привиждат ни се искрящо бели и изпилени зъби, разтегнати в чудовищни усти, а точно преди да натиснем дръжката на вратата, като че ледени вълни обливат тялото ни…

Описаното ми се е случвало неведнъж в компанията на Кинг, на Лъвкрафт и По. Тримата са написали десетки брилянтни и страховити истории, затова бе неизбежно да се запитам:

„Какво е по-различното при Клайв Баркър, с какво ме плени в кутията си?“

Read more →

„Z-та световна война“ – Макс Брукс

Не зная колко от вас вярват в паралелни светове, но аз понякога си мисля какво ще е, ако ги има. Чисто хипотетично, нека предположим, че такива съществуват(дано поне в един от тях мога да танцувам), значи „Z-та световна война” се е случила и Макс Брукс е дошъл в нашето пространство и време, за да ни я разкаже.

Трудно е да си представим, че само един-единствен ум е способен да измисли история с толкова широк спектър. Мащабите на книгата буквално обхващат цялото земно кълбо, а героите са хора с най-разнообразни професии, физически характеристики, морал и стремежи.

Руснаците си имат своя вожд, САЩ е най-могъщата машина във вселенски мащаб, Китай яростно и със сетни сили пази своята култура и обичаи, Индия си е шантава, Израел се е окупирал и затворил в себе си, като цели да ограничи вируса извън площта си. И, разбира се, всички плюят и дискриминират Африка, защото отначало смятат, че зомбитата са се пръкнали оттам. Съвсем като Земята, която познаваме, нали?

Read more →