Category Archives: ужаси

„Американски психар“ – Брет Ийстън Елис

Патрик Бейтмън е преуспяващ двадесет и седемгодишен мъж. Жилището му е обзаведено по последна мода. Рядко облича един и същ костюм два пъти. Необратимо влюбен е във външния си вид, за който полага постоянни и граничещи с манията грижи. Също така е изнасилвач, убиец, канибал, лъжец и абсолютно откачен.

Презрителната натура на героя е колкото любопитна, толкова и дразнеща. Всеки (дори случайно) срещнат бива описван подробно. Уважително е заделена по цяла страница, за да бъдем осведомени за костюма, обувките, вратовръзката, ризата, кърпичката в джоба му, а след това и малко за работата му, както и с кого е спал последно.

Успеете ли да преминете през първите 100-150 отегчителни страници, в които просто не се случва нищо, освен еднотипни излияния за подредбата на масите в най-луксозните барове, ще стигнете до по-интересната страна от характера на парвенюто.

Read more →

„14 мистерии“ – Стивън Кинг

Захванах се с този сборник след като изгледах филма „1408”, който не беше никак лош. Разбрах, че продукцията е заснета по едноименния разказ, дело на Стивън Кинг, и реших, че е време за нещо ново от стария любим писател. Намерих си сборника, наименуван „14 мистерии” и отначало се зарадвах, че ми предстоят близо 600 страници мрачни, зловещи и ужасяващи истории. Съвсем скоро обаче, се оказа, че историите са скучни, прекалено описателни, а някои направо непоносими. На места спирах, реех празен поглед из стаята и си мислех: Защо, по дяволите, продължавам?

Слабо! Показателно е, че за да прочета всичко ми бе нужно месец и половина време. Не пледирам, че чета бързо, но не обичам да протакам с дадена книга повече от пет дни, най-много седмица. Всячески търсех нещо, за което да се хвана и да кажа, че сборникът не е пълна скръб. Не можех да понеса, че един от любимите ми автори е на път да ме предаде. Защото в случая наистина се чувствах предаден.

Read more →

„Жената в черно“ – Сузан Хил

Като маниак на тема ужаси и всичко що всява страх и неразбория, е неизбежно да не изпитвам доволство от качествените филми на ужасите. Като вземем предвид колко голяма рядкост са, „Жената в черно” беше дългоочаквана свежа глътка за мен. Малко след като изгледахфилма, разбрах, че има и книга, но не знаех, че е превеждана у нас и останах приятно впечатлен, когато я намерих на щанда на издателство „Пергамент прес”, докато течеше панаирът на книгата. Разлика между книгата и филма има, но все още ми е трудно да преценя кое ми хареса повече.

Сузан Хил ни въвежда в живота на младия адвокат Артър Кипс, който бива изпратен в далечното пазарно градче Крайтън Гифорд, за да въведе в ред документите на неотдавна починалата Алис Драблоу. Самотна старица, която е живеела в своята къща, построена на място, наричано „Тресавището на змиорките”. Самонадеяният Кипс поема задачата с неприкрит ентусиазъм и отначало радостен, че шефът му – господин Бентли – му е възложил толкова сериозна задача. Още с пристигането си в отдалеченото градче, Артър изпитва непоносимост към слуховете и легендите, които се носят сред гражданите, несъзнавайки, че съвсем скоро сам ще открие на каква почва растат плахо прикритите страхове.

Read more →

„Вампирът Лестат“ – Ан Райс

В самия край на 2012 година и аз получих своето чудо. Най-накрая се намери вампир, който да ми се хареса повече от Дракула. Заедно с първия прочит на класическия роман на Брам Стокър, дойде и любовта ми към вампирите. Последваха доста книги, най-добрите от които бяха „Сейлъмс Лот“, „Аз съм легенда“ и „Интервю с вампир“, но нищо не успяваше да се домогне до силата и величието на стария граф. Честно казано, отдавна се бях отказал от мисълта, че това е възможно, но „Вампирът Лестат” заслужено оглави личната ми класация по ред причини, част от които ще се опитам да ви опиша.След трагичния край за Лестат в „Интервю с вампир”, той се заравя в земята и спи в продължение на половин век. През 1984 година бива събуден от дрънченето на барабани и електрически китари, слухът му е примамен от мощното звучене на зараждащата се рок вълна и вампирът възкръсва, за да се превърне в пълнокръвен rocknrolla. Бунтарският му дух ражда копнеж, който го тласка да разкаже историята на своя живот. Целта на това е не само да разкрие себе си пред света, а да открехне вратата, зад която се крият всички тайни на вампирското начало и същността на кръвопийците. Под всичко това се крие неумолимото желание на Лестат да предизвика война между различните вампирски сборища и смъртните, да настане крах на всяко статукво и по този начин да настъпи вихър от промени навсякъде по света и да не остане човек или вампир, ходещ по земята, който да не бъде засегнат от този вихър.

„Книга за гробището“ – Нийл Геймън

Дълго време се чудех коя да е първата книга, която да ме „запознае” с Нийл Геймън и незнайно защо все отлагах избора. Един ми предлагаше „Момчетата на Ананси”, друг „Американски богове”, трети ме подмамваше с малкия размер на „Звезден прах”, но както се случва винаги, когато имам толкова много възможности, аз търся нещо друго, което сам съм си открил. По абсолютна случайност попаднах на кратката „Книга за гробището” и смятам, че беше напълно в реда на нещата да ме привлече, най-малкото с името и корицата си.

И така, представям ви Никой Оуенс. Малкото момче, което живее и расте щастливо в градското гробище. Отгледан от любящи родители, които освен че са изключително вежливи и почтени, са и съвсем мъртви. И то от няколкостотин години, както и всички останали в гробището.

Read more →

„Интервю с вампир“ – Ан Райс

Дълго време бях фен на филма „Интервю с вампир” и още по-дълго време исках да прочета книгата, но по една или друга причина все отлагах. На Панаира една добра приятелка и колежка ми я подари и след четирите дни, които прекарах с романа, останах с повече добри впечатления, отколкото с лоши.

Това е роман, чийто ръкопис сигурно е стоял дълго време в някой тъмен ъгъл, защото мракът е попил в сюжета от началото до края. Дневната светлина напълно отсъстваот повествованието и множеството описания на нощите правят цялата атмосфера много автентична за вампирска история.

Read more →

„Мизъри“ – Стивън Кинг

Стивън Кинг отдавна се превърна в един от любимите ми автори, наред с Едгар По и Бредбъри. Това, което харесвам при него е, че на фона на всичките ужасии и гадости изпъкват непознати ни черти от човешкия характер и от собствената ни същност. Поставяйки средностатистическия човек в обикновена за бита ни сцена, Кинг добавя свръхестествен елемент и следи развитието на героя, ответните му реакции към случващото се.

В „Мизъри” нещата стоят другояче.

Книгата разказва за писателя Пол Шелдън, който претърпява автомобилна катастрофа и бива намерен, а по-късно и спасен от милата и усмихната Ани Уилкс. Тя сама се обявява за „най-голямата почитателка” на серията любовни романи за героинята Мизъри, чийто автор е Пол. Той обаче, отдавна се е отказал от тази поредица, за която смята, че не струва и когато споделя това на своята спасителка, тяне остава доволна.

Read more →