Category Archives: детско-юношески

„Книгата на всички неща“ – Хюс Кайер

В „Книгата на всички неща“ въображението и любовта се изправят срещу страха и невежеството, за да разкажат историята на малкия Томас, който иска да бъде щастлив, когато порасне.

Книгата на един от най-популярните писатели на детски книги в Холандия, Хюс Кайер, изневерява на своя жанр с мрачните си теми и въпреки това е подходяща за всички деца на възраст между 9 и 99 години. Децата не са по-защитени от мрачните кътчета на реалността от възрастните – те, също като родителите си, страдат от бедност, преживяват вражди, неразбирателство и насилие. И всеки, който смята, че разглеждането на тези проблеми е несъвместимо с радостта и хумора, присъщи на детската литература, трябва да обърне поглед към „Книгата на всички неща“.

Нейното действие се развива в постнациска Холандия и се фокусира върху домашното насилие в семейство, оглавено от християнин фундаменталист. Томас Клопер е на „девет… почти десет“ и живее със своите родители и сестра си Марго. Госпожа Жасмин е тяхна съседка и сред децата е по-популярна с тайното си вещерско амплоа. Том вижда неща, невидими за всички останали: старозаветни стихии в средата на лятото и тропически неонови рибки в амстердамските канали. Заради странните си видения и приумици той често бива шамаросван от баща си, но побоят над майка му е това, което истински го тревожи. Том редовно е посещаван от приказливия Исус, който също е загубил вяра в баща си и двамата намират общи теми, върху които медитират по време на молитва. Read more →

90-годишната мъдрост на „Мечо Пух“

maxresdefault

Ти си посмел, отколкото вярваш, посилен, отколкото изглеждаш и поумен, отколкото си мислиш“, казва Кристофър Робин на Мечо Пух.

Въпреки че виртуалното пространство, въоръжено с плетора от мемета, гифчета, сантиментални картички и други названия от гръцката кухня, е дезинтегрирало топлотата и утехата, които думите на „момчето-с-две-имена“ носят, не можем да отречем, че 90 години след своята първа публикация, Мечо Пух все още е любим герой на малки и големи.

Никога преди това не е имало писател на детски книги, който да обединява разнообразни литературни традиции в детска книжка, при това с ефирната лекота на Алън А. Милн. И може би единственият, който е постигнал сходен успех след него е Екзюпери с „Малкият принц“.

Въпрос единствено на принцип и опънати вратни жили е фактът, че няма да се впусна в словоблудствени описания на безбройните качества, които двете книжки съхраняват. Може би е вярно, че „Мечо Пух“ и „Малкият принц“ са историите, от чийто прочит се нуждае всеки, за да се докосне до окриляващо въздействие на литературата. А може би не. Оставам на вас да ги (пре)прочетете и решите за себе си.

Днес „Мечо Пух“ чества своя 90-и рожден ден, затова ще се фокусираме върху любими откъси, „хвъркати“ фрази и медитативни изречения, откраднати тайно от неговите приказни истории. А ако прекалено настоявате да прочетете повече за причините зад трайната любов към „мечето без мозък“, ще откриете друг мой текст при „Алиса в чизми“.

И така, внимавайте в картинката… Read more →

„Пътуващо представление с вампир“ – Ричард Леймън

184026_b

Сещате ли се как в края на лятото, когато вечерите станат по-дълги, валежите зачестят, въздухът замирисва на есен и в главата ви се оформя спомен по изминалите дни? Дори не точно спомен, а съвкупност от всички преживелици и случки, принадлежащи на лятото, които след време са повече носталгично усещане, отколкото цялостни „картини”.

Подобно чувство е ключово за coming-of-age романите.

Такова трябва да оставя финалът на някоя история, разказана през погледа на тийнейджър, у читателя и тъкмо по този параграф „Пътуващо представление с вампир” се справя успешно.

Когато в Грандвил пристига „Пътуващо представление с вампир”, шестнайсетгодишният Дуайт, заедно с приятелите си – Ръсти и Слим, – се зарича да отиде и така несъзнателно отприщва еднодневна одисея, чиято кулминация ще настъпи в най-покъртителната вечер в живота му. Read more →

„Ритматистът“ – Брандън Сандерсън

473119_634260136587967_1092210616_o-704x1024

През последния месец се провалих два пъти, когато опреше до избор на книга; което, нека погледнем обективно на проблема, си е непривично, предвид вродените ми усет и подчертано хубав вкус.

С началото на „Ритматистът” имах усещането, че пак съм сгрешил…

Алтернативната история гласи, че вместо технологична революция, бегло очертана още с изобретяването на печатната преса, човечеството се е облагодетелствало с ритматиката. Тя била открита в следствие на нуждата от ефективен начин за борба с… тебеширчетата. Когато неизброими рояци от шантаво нарисувани създания започнат да нападат познатия ни свят, на гениите им се налага да помислят. Само вяли спекулации се стелят около въпроса „Откъде се взеха?”

С името на главния герой е неминуемо да споменем, че той не е ритматист. Всяко дете, навършило осемгодишна възраст, следва да премине през таен ритуал, повече познат като Въвеждане, където еднозначно се разбира ще го бъде ли или ще е скучно. Read more →

Самобитната и неустоима атмосфера на „Морелси“-те – Чайна Миевил

182153_bЧайна Миевил сбъдва едно детско желание с „Морелси”

и затова приех книгата малко по-лично. По същата причина ме подразни и изтъкването на факта, че историята е алтернативна на „Моби Дик”, „Островът на съкровищата” и куп други класики, на които авторът тъй или иначе е отдал дан в „Благодарности”-те. Вярвам, че това е достатъчно и няма нужда по училищен маниер да дъвчем имена на класици. Поне в текущия случай наистина не бива!

Разковничето на „Морелси”-те е думата стиймпънк*

която не се споменава на нито едно място от разказвача, затова пък значението й е изпълнило света. А той е така увлекателно шантав и невероятен. Безчет релсови линии, простиращи се навред по земята и водещи своите пътешественици към бреговете на различни страни и култури. Движението изцяло се осъществява с влакове, понеже е немислимо човек да се разхожда по сухата земя, в чиито дълбини живеят, крият се, дебнат и ловуват чудовища в най-причудливи форми и размери. Read more →

„Деветте живота на Александър Баденфийлд“ – Джон Бемелманс Марсиано

181406z

Трудно е да си добър, когато си богат, а бе доста вероятно Александър да е най-богатият човек на земята, след като наследи парите не само на баща си, но и на всички от рода, живели някога.

И така, колко лош бе Александър?

Покъртително лош!

Фамилията Баденфийлд е синоним на злото и всичките й отрочета са подли, коравосърдечни негодници. Характерно за членовете на рода е, че прекарват времето си, забавлявайки се на чуждото нещастие и че времето им всъщност е доста ограничено. Никой не е доживял да познае старостта, което е и разковничето на тяхното проклятие. Неизбежно се стига до деня, когато Баденфийлдовци се събират на семейно сафари, което завършва със злополучната смърт на всички, с изключение на малкия Александър. В малодушието си пред съдбата, той решава да вземе деветте живота, които всъщност са осем, от своята котка и да ги използва за свое удоволствие.

Read more →

„Има крокодили в морето“ – Фабио Джеда и Енаятолах Акбари

13743

„Има крокодили в морето” щеше да е вълнуващ детско-юношески роман, ако не бе с подзаглавие „Истинската история на Енаятолах Акбари”.

Историята на малкия афганистански бежанец, растящ в ръцете на несгоди и премеждия, преминавайки през различни държави, щеше да е шеметно приключение, но фактът, че Енаятолах е преживял всичко, събрано между кориците, превръща книгата в автентичен разказ-откровение, лишен от сантименти.

Още в първите страници разказвачът е така спокоен и умерен, сякаш да си десетгодишен, толкова дребен, че можеш да се побереш в контурите на цифрата 1, и да търсиш подслон в неизвестна страна, сред хаоса на стотици непознати, е съвсем в реда на нещата. И тъкмо защото главният герой не съди никого, а просто споделя, историята му ме накара да се срамувам от сее си. Защото си спомних, че когато аз бях десетгодишен(с Енаятолах сме на почти еднаква възраст) имах всичко необходимо за едно щастливо детство, но, например, мрънках да си имам телевизионна игра. В същото това време той е работел къртовски в най-мизерните условия на строеж в Иран. И неизменно се запитах с какво съм заслужил всичко това и защо съм се родил тук, а той – там. Read more →